1-ва част: Сформиране на парашутната дружина-първото парашутно поделение в БА
В осъществяване решение на националното управление (НР) на съюза на българските парашутисти (СБП) по отношение на честването на „ 18-октомври-ден на парашутиста от БА ” и 79-та годишнина от първия военен ден на парашутната дружина-първото парашутно отделение в БА предоставяме на вашето внимание поредност от материали за българските парашутисти.
Прочетете още
През есента на 1940г, Министерството на войната и Щабът на войската, вземат решение за съставяне на парашутна рота към въздушните на Негово Величество войски. Решението заляга в проекта на БА за 1941г., само че по разнообразни, неизяснени досега аргументи (най-вероятно финансови), такава рота не е образувана. През същата година се образува образователна рота за подготовка на парашутни техници за потребностите на авиацията ни, които учат парашутно дело, и по-късно, служейки по орляците да дават отговор за подготовката на летците.
Поради това, че през 1941г. плануваното съставяне на парашутна рота, то нейното съставяне се препланира за 1942г.
Изпълнението на взетото решение (за съставяне на парашутна рота), стартира напролет на 1942г., kогато по инструкции на Щаба на войската, стартира подбирането на подобаващи за парашутисти офицери, подофицери и бойци (указанията са, да се сортират млади бойци от набор 1920 и 1921г., които желаят да служат като парашутисти) от всички поделения на БА. На изпита се явяват 5000 претенденти. След обстойни медицински и психотехнически прегледи в Здравно-изпитателния институт на л-ще Враждебна, в края месец май се организират заключителните изпити от особено назначена комисия (в чийто състав са привлечени за съветници и немски офицери). Преминалите сполучливо през тях се позволяват до изпити по физическа валидност и барокамера. Физическите качества на претендентите се правят оценка по няколко индикатора –крос на 5 км, 100 м безпрепятствено тичане, дълъг скок, скок на височина и уредна гимнастика. Изискванията на комисията са безкопромисни и от всички претендент са утвърдени едвам към 500 души. Одобрените претенденти за парашутисти се завръщат по частите си да чакат заповед за новото си предопределение.
С протокол N-156 от 9-то разпореждане на Министерски съвет, от 25 ноември 1942г. е взето решение, парашутистите да се смятат за държавни въздухоплаватели, с всички произлизащи от това права и отговорности.
В началото на декември 1942г. подбраните претендент –парашутисти още веднъж са призовани да се явят на л-ще Враждебна.
Поради това че в България по това време няма нужните условия за подготовка на парашутисти, Военното министерство взема решение, подбраните кандидат-парашутисти да бъдат изпратени на образование по парашутна подготовка в Германия. През декември 1942г., на две групи български военни парашутисти заминавaт с трен за парашутното учебно заведение в Германския град Брауншвайг. Първата, в състав 144д., отпътува на 15.12.1942г. под управлението на капитан Любомир Ноев, а втората, в състав 146д., под управлението на капитан Георги Алайков, отпътува няколко дни по-късно.
И двете групи се приготвят в продължение на два месеца (макар за сходно образование да се е предвиждало към 5-6 месеца) под управлението на немски инструктори. Започва се с образование по теорията на парашутния скок и обгръщат дейностите на парашутиста във въздуха, проучване устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния уред, скокове от макети на самолети „ Юнкерс-52 ” и „ Хайнкел-111 ”, при които се тренира овакантяване на самолета и методите за приземяване. Преминава се към практическо запознаване с немския десантен парашут районен съд -20 и способи за неговото скатаване. Ежедневно се е провеждало и наземна подготовка по немска методика за преодоляване на детайлите на парашутния скок. За към два месеца (януари и февруари 1943г.) кандидат-парашутистите ни са готови и извършват по шест парашутни скока.
Първите три парашутни скока, българските претендент - парашутисти изпълнили сполучливо от аероплан „ Юнкерс ”, при осъществяването на четвъртия парашутен скок, командването на учебното заведение взема решение да организира с нашите парашутисти, неточен и извънредно рисков експеримент–скок от бомболюка на новия изтребител- бомбардировач „ Хайнкел-111 ”, с парашут РС-20, от 300м. височина, при скорост към 350 км/ч., без значение от това, че тези парашути не са проектирани за такава висока скорост и натоварвания. При този опит умира редови войник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско – първият български боен парашутист, умрял при осъществяване на парашутен скок, без значение от това идващите два парашутни скока са изпълнени от същия аероплан, при понижена скорост
Двете групи български парашутисти след привършване на образованието си в Германия се завръщат в България по противоположния път с трен. Първата група, водена от капитан Ноев в състав 134 души на 29.02. 1943г., а втората, водена от капитан Алайков, в състав 155 души на 13.03.1943г.
В ешелона, с който пътуват към България нашите парашутисти се намира и контрактуваното: въоръжение; парашути; снаряжение и екипировка за 500 парашутисти. Доставени са: парашути районен съд – 20 и районен съд -16 – немско производство; 7.92 мм пушки „ Манлихер ”, пример 1895г.; 9 мм картечни револвери „ Збройовка ”, модел ЗК – 383 и 9 мм револвери „ Парабелум ”; 81–мм минохвъргачки „ Райнметал ”, пример 1936/1939г.; противоброневи пушки „ Солотурн ”, пример 1936г.; тежки картечници „ Максим–Шпандау ”, пример 1909г.; леки картечници „ Мадсен ”, пример 1924г. През лятото на 1943г. са доставени по-ново и съвременно стрелково оръжие: леки картечници МГ-34; 9 картечни револвери МП-40 „ Шмайсер ” и 7,65 мм картечни револвери „ Збройовка ”, модел М-27; 9 мм револвери „ Валтер ”; 7,62 мм карабини „ Маузер ”; компаси; бинокли „ Динстглас ”; гранати, ръчни нападателни; гранати яйцевидни отбранителни; образователни нападателни гранати; автоматизирани ножове за ръкопашен пердах и известно количество взривни материали.
През месец декември на същата година на въоръжение в „ Парашутната тайфа постъпват: 55бр. мини „ Т ”; 30 бр. мини „ S ” ; 300бр. дини гранати; 300 бр. димни кутии; взривни вещества; запалки за експлозиви; фикбордов шнур; акумулатори за огнехвъргачки; 43 бр. съсредоточени заряди; 40 бр. сигнални ракети; окопни принадлежности, кирки, лопати и брадви.
През 1944г. още веднъж са доставени: картечни пистолети-9 мм „ Шмайсер ” и „ Соми ”.
Съгласно министерски заповеди N-88 и N-92 от март 1943г. към Въздушните на Н.В. войски, където се зачисляват на всевъзможен тип доволствие. Висшето военно управление на БА е считало от подготвените в немското парашутно учебно заведение военнослужещи да се образуват две парашутни роти, заради което още до момента в който трае образованието в Германия е разгласен щата на парашутната рота с Министерство на здравеопазването N-10 от 16.01.1943г. Не са известни аргументите за смяната на това решение, само че още след завръщането в България с устно предписание на началника Въздушните войски от двете групи се основава едно подление.
Докато трае образованието на нашите парашутисти в Германия , на 16.01.1943г. министърът на войната ген. л-т Никола Михов, подписва Заповед N-16, с която на съображение чл.6, ал.2 от Закона за въздухоплаването, военните парашутисти се приравняват към държавните въздухоплаватели .
На 18.03.1943г . с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от образование в Германия две роти парашутисти, да се образува Парашутна тайфа, с което се слага началото на парашутните поделения в БА, които по немски пример са в структурата на военновъздушната армия. Дружината е дислоцирана в казармения регион на л-ще Враждебна. Същия ден, със Заповед N-1 по дружината, назначеният за краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец, капитан Любомир Ноев, афишира нейния краткотраен щат (който е и първият щат на парашутно отделение в нашата армия). С този щат за първи път в историята на българската войска се слага началото на този жанр войски.
Временен (първи) щат на Парашутната тайфа :
Командир; щаб – 11 души; Първа парашутна рота с два парашутни взвода, ЛС -100 души; Втора парашутна рота с два парашутни взвода. ЛС -108 души; Специален взвод. ЛС-68 парашутисти. Общо ЛС на дружината -287 души.
Два месеца по-късно с МЗ162/15.05.1943г. към дружината са зачислени миналите образование в Германия (военно учебни заведения Брауншвайг) 10 санитарни подофицери с което ЛС на дружината нараства на 297д.
През месец юни с Писмо N-1 905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Негово Величество войски на скъсен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, дислоцирана в гр. Казанлък, са изпратени на образование 10 бойци, за да се приготвят офицери за военно време. Така се слага началото на образованието на запасни офицери за потребностите на парашутните ни поделения.
През месеците април и май, с изключение на устройване на войсковия живот в новото отделение, дружината води и постоянен образователен развой като на практика се отработват на практика въпроси по десантиране, тактичност на деяние на десанта, осъществяване на диверсии, както се извършват и парашутни скокове.
Под персоналното управление на началника на Въздушните на Н.В. войски ген. майор Димитър Айрянов при започване на месец май се организира проява на стоварване на въздушен десант, който да овладее мост над река, кат по този метод се покаже успеваемостта на десантните войски и методът и на потребление за сриване на противниковите връзки. Дасантът се извършва на л-ще Враждебна, като обект за измама е маста над река Искър. Парашутният скок е изпълнен от 80 м. височина (така българските парашутисти слагат един самобитен връх по скок от дребна височина. След учението на 09 юни със заповед на ген. м-р Айранов 57 бойци са създадени в чин „ ефрейтор ”.
През месец юни с Писмо N- 1905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Н.В. войски на скъсен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, намираща се в гр. Казанлък, са изпратени 10 военни парашутисти. Техният асортимент е изработен от командира на дружината, а задачата е да се приготвят взводни командири за военно време.
На 25 юни 1843г. е одобрен нов краткотраен щат на парашутната тайфа: щаб-44 души; първа лекопарашутна рота с ЛС – 129 души; втора тежкопарашутна рота с ЛС-65 души; пионерно-щурмова парашутна рота с ЛС -55 души; транспортно ято с ЛС – 5 души.
С Министерство на здравеопазването N-249/30.11.1943г. е одобрен непрекъснат щат на Парашутната тайфа, влизащ в действие със задна дата -01 юли. Но в реалност влиза в действие на 09.09 1944г. когато е разгласен със Заповед N- 27 по парашутната тайфа:
1.Щаб с ЛС от 123 души състоящ се от: поделение за командване-19 души; свързочен взвод -45 души; колоездачно – мотоциклетен взвод -23 души; домашен взвод – 35 души.
2.Лекопарашутни роти – три, всяка с по 173 души и следната организация: поделение за командване -38 души; по три лекопарашутни взвода – по 45 души всеки.
3.Тежкопарашутна рота -189 души и следната организация: поделение за командване (КР и две бронеизтребителни, две гранатохвъргачни и едно снабдително отделение) -41 души; два тежкокартечни парашутни взвода (отделение за командване и две картечни групи, всяка с по две картечни отделения) – по 41 души всеки; 20 – мм бронеизтребителен взвод (отделение за командване и две бронеизтребителни групи всяка с по две бронеизтребителни отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро) – 43 души; минохвъргачен парашутен взвод (отделение за командване и две минохвъргачни парашутни групи, състоящи се от по две отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро) -43 души.
4.Пионерно – щурмова рота -183 души и следната организация: поделение за командване (КР, по две бронеизтребителни и гранатохвъргачни отделения и едно снабдително отделение) -48 души; три пионерно-шурмови взвода ( с поделение за командване и по три пионеро-щурмови отделения) – по 45 души всеки.
5.Санитарен парашутен взвод -29 души.
6.Транспортно ято -208 души и следната организация: поделение за командване – 8 души; три транспортни крила – по 34 души всяко; летищно крило -71 души; техническо крило -27 души.
ЛС на дружината – 1251 индивида, от които – 55 офицери, 231 подофицери, 960 бойци и 5 служители (военни служители).
Първият пълководец на Парашутната тайфа капитан Любомир Ноев Ноев, посмъртно е създаден в звание полковник. Роден е на 20.06.1909 година в град Самоков. През месец март 1943 година с Министерство на здравеопазването №68 е назначен за ВРИД пълководец на парашутната тайфа, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 година е създаден във военно звание майор, а на 26 октомври награден с медал „ За смелост “ IV степен, I клас. В края на януари 1945 година е освободен от длъжността пълководец на Парашутната тайфа и е назначен като офицер за взаимозависимост към щаба на 1-ва българска войска. Там, в далечната Унгария, го застига гибелта.
От 01.октомври 1943г. до 29.февруари 1944г. под управлението на група немски инструктори по парашутизъм, водени от капитан Райл, миналите парашутен курс в Германия български парашутисти организират опреснителна подготовка.провеждат се занятия по десантиране на обособени групи и тактичност на подразделенията по вре на десанта. За задачата от 08 до 15 октомври се организират парашутни скокове на л-ще Враждебна от наши транспортни самолети „ Юнкерс-52 ”. Парашутни скокове извършват 270 души, като някой извършват по два парашутни скока. На 10 октомври при осъществяване на парашутен скок умира редник Атанас Тодорашев – той е вторият умрял български боен парашутист и първият в родината.
В осъществяване на Министерство на здравеопазването N-425 от 01.11.1943г. в Югославия с командироват 347 млади парашутисти от набор 1923г. в немската парашутна школа в гр. Кралево, водени от командира на ЩР поручик Емил Думанов. За времето от 03.11. до 04.12., под управлението на немски парашутни инструктори, се минават всички подготвителни занятия и се правят по 6 парашутни скока с парашут районен съд – 20 от аероплан „ Юнкерс-52 ” и „ Хайнкел -111 ”. На 26.11. се случва третият драматичен случай за 1943г. с български парашутист – при скок с парашут умира фелдфебел–школник Георги Климов.
В края на 1943г. БА има готови общо 634 парашутисти.
На 10.02.1944г., според поверителна Заповед на N-114/13.09.1943г. на началника на Въздушните на Н.В. войски е образувана подофицерска школа към дружината. Целта на школата е да се приготвя младши команден състав за командири на отделения във взводовете с разнообразни специалности. Продължителността на образованието е близо шест месеца.
През интервала от основаването на Парашутната тайфа до присъединяване й в първата фаза на Великата отечествена война против хитлеристка Германия, персоналният й състав се образова главно да работи като въздушен десант, като за водене на багра при нахлуване и защита се употребяват уставите на пехотата.Основната разлика сред Парашутната тайфа и пехотните дружини е била: специфичната парашутна подготовка; съществуването на особено съоръжение и наситеността с автоматизирано оръжие (в случая чешки, немски и финландски картечни револвери ЗК -383 (М-27) „ Збройовка ”, МР – 40 „ Шмайсер ” и М-31 „ Суоми ”.
Във връзка със зачестилите през есента на 1943г. бомбардировки на англо–американската авиация над София Командването на Въздушните на Н.В. войски за запазване на персоналния й състав взема решени и с Писмо N 94 от 24 октомври 1943г. на началника на въздушните на Н. В. войски по-голямата част от персоналния състав на дружината е евакуиран в с. Телиш. Плевенско. Предислокацията се прави на 28.01.1944г. с ж.п. ешелон. За защита на казармения регион и складовете на л-ще Враждебна, остава една команда от 75 души.
На 10.09. 1944г. парашутистите получават заповед на началника на Въздушните войски да се завърнат в непрекъснатата си местостоянка на л-ще Важдебна. Пътуването е осъществено на 11.09. при идването дружината наброява 441 души.
Прочетете още
През есента на 1940г, Министерството на войната и Щабът на войската, вземат решение за съставяне на парашутна рота към въздушните на Негово Величество войски. Решението заляга в проекта на БА за 1941г., само че по разнообразни, неизяснени досега аргументи (най-вероятно финансови), такава рота не е образувана. През същата година се образува образователна рота за подготовка на парашутни техници за потребностите на авиацията ни, които учат парашутно дело, и по-късно, служейки по орляците да дават отговор за подготовката на летците.
Поради това, че през 1941г. плануваното съставяне на парашутна рота, то нейното съставяне се препланира за 1942г.
Изпълнението на взетото решение (за съставяне на парашутна рота), стартира напролет на 1942г., kогато по инструкции на Щаба на войската, стартира подбирането на подобаващи за парашутисти офицери, подофицери и бойци (указанията са, да се сортират млади бойци от набор 1920 и 1921г., които желаят да служат като парашутисти) от всички поделения на БА. На изпита се явяват 5000 претенденти. След обстойни медицински и психотехнически прегледи в Здравно-изпитателния институт на л-ще Враждебна, в края месец май се организират заключителните изпити от особено назначена комисия (в чийто състав са привлечени за съветници и немски офицери). Преминалите сполучливо през тях се позволяват до изпити по физическа валидност и барокамера. Физическите качества на претендентите се правят оценка по няколко индикатора –крос на 5 км, 100 м безпрепятствено тичане, дълъг скок, скок на височина и уредна гимнастика. Изискванията на комисията са безкопромисни и от всички претендент са утвърдени едвам към 500 души. Одобрените претенденти за парашутисти се завръщат по частите си да чакат заповед за новото си предопределение.
С протокол N-156 от 9-то разпореждане на Министерски съвет, от 25 ноември 1942г. е взето решение, парашутистите да се смятат за държавни въздухоплаватели, с всички произлизащи от това права и отговорности.
В началото на декември 1942г. подбраните претендент –парашутисти още веднъж са призовани да се явят на л-ще Враждебна.
Поради това че в България по това време няма нужните условия за подготовка на парашутисти, Военното министерство взема решение, подбраните кандидат-парашутисти да бъдат изпратени на образование по парашутна подготовка в Германия. През декември 1942г., на две групи български военни парашутисти заминавaт с трен за парашутното учебно заведение в Германския град Брауншвайг. Първата, в състав 144д., отпътува на 15.12.1942г. под управлението на капитан Любомир Ноев, а втората, в състав 146д., под управлението на капитан Георги Алайков, отпътува няколко дни по-късно.
И двете групи се приготвят в продължение на два месеца (макар за сходно образование да се е предвиждало към 5-6 месеца) под управлението на немски инструктори. Започва се с образование по теорията на парашутния скок и обгръщат дейностите на парашутиста във въздуха, проучване устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния уред, скокове от макети на самолети „ Юнкерс-52 ” и „ Хайнкел-111 ”, при които се тренира овакантяване на самолета и методите за приземяване. Преминава се към практическо запознаване с немския десантен парашут районен съд -20 и способи за неговото скатаване. Ежедневно се е провеждало и наземна подготовка по немска методика за преодоляване на детайлите на парашутния скок. За към два месеца (януари и февруари 1943г.) кандидат-парашутистите ни са готови и извършват по шест парашутни скока.
Първите три парашутни скока, българските претендент - парашутисти изпълнили сполучливо от аероплан „ Юнкерс ”, при осъществяването на четвъртия парашутен скок, командването на учебното заведение взема решение да организира с нашите парашутисти, неточен и извънредно рисков експеримент–скок от бомболюка на новия изтребител- бомбардировач „ Хайнкел-111 ”, с парашут РС-20, от 300м. височина, при скорост към 350 км/ч., без значение от това, че тези парашути не са проектирани за такава висока скорост и натоварвания. При този опит умира редови войник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско – първият български боен парашутист, умрял при осъществяване на парашутен скок, без значение от това идващите два парашутни скока са изпълнени от същия аероплан, при понижена скорост
Двете групи български парашутисти след привършване на образованието си в Германия се завръщат в България по противоположния път с трен. Първата група, водена от капитан Ноев в състав 134 души на 29.02. 1943г., а втората, водена от капитан Алайков, в състав 155 души на 13.03.1943г.
В ешелона, с който пътуват към България нашите парашутисти се намира и контрактуваното: въоръжение; парашути; снаряжение и екипировка за 500 парашутисти. Доставени са: парашути районен съд – 20 и районен съд -16 – немско производство; 7.92 мм пушки „ Манлихер ”, пример 1895г.; 9 мм картечни револвери „ Збройовка ”, модел ЗК – 383 и 9 мм револвери „ Парабелум ”; 81–мм минохвъргачки „ Райнметал ”, пример 1936/1939г.; противоброневи пушки „ Солотурн ”, пример 1936г.; тежки картечници „ Максим–Шпандау ”, пример 1909г.; леки картечници „ Мадсен ”, пример 1924г. През лятото на 1943г. са доставени по-ново и съвременно стрелково оръжие: леки картечници МГ-34; 9 картечни револвери МП-40 „ Шмайсер ” и 7,65 мм картечни револвери „ Збройовка ”, модел М-27; 9 мм револвери „ Валтер ”; 7,62 мм карабини „ Маузер ”; компаси; бинокли „ Динстглас ”; гранати, ръчни нападателни; гранати яйцевидни отбранителни; образователни нападателни гранати; автоматизирани ножове за ръкопашен пердах и известно количество взривни материали.
През месец декември на същата година на въоръжение в „ Парашутната тайфа постъпват: 55бр. мини „ Т ”; 30 бр. мини „ S ” ; 300бр. дини гранати; 300 бр. димни кутии; взривни вещества; запалки за експлозиви; фикбордов шнур; акумулатори за огнехвъргачки; 43 бр. съсредоточени заряди; 40 бр. сигнални ракети; окопни принадлежности, кирки, лопати и брадви.
През 1944г. още веднъж са доставени: картечни пистолети-9 мм „ Шмайсер ” и „ Соми ”.
Съгласно министерски заповеди N-88 и N-92 от март 1943г. към Въздушните на Н.В. войски, където се зачисляват на всевъзможен тип доволствие. Висшето военно управление на БА е считало от подготвените в немското парашутно учебно заведение военнослужещи да се образуват две парашутни роти, заради което още до момента в който трае образованието в Германия е разгласен щата на парашутната рота с Министерство на здравеопазването N-10 от 16.01.1943г. Не са известни аргументите за смяната на това решение, само че още след завръщането в България с устно предписание на началника Въздушните войски от двете групи се основава едно подление.
Докато трае образованието на нашите парашутисти в Германия , на 16.01.1943г. министърът на войната ген. л-т Никола Михов, подписва Заповед N-16, с която на съображение чл.6, ал.2 от Закона за въздухоплаването, военните парашутисти се приравняват към държавните въздухоплаватели .
На 18.03.1943г . с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от образование в Германия две роти парашутисти, да се образува Парашутна тайфа, с което се слага началото на парашутните поделения в БА, които по немски пример са в структурата на военновъздушната армия. Дружината е дислоцирана в казармения регион на л-ще Враждебна. Същия ден, със Заповед N-1 по дружината, назначеният за краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец, капитан Любомир Ноев, афишира нейния краткотраен щат (който е и първият щат на парашутно отделение в нашата армия). С този щат за първи път в историята на българската войска се слага началото на този жанр войски.
Временен (първи) щат на Парашутната тайфа :
Командир; щаб – 11 души; Първа парашутна рота с два парашутни взвода, ЛС -100 души; Втора парашутна рота с два парашутни взвода. ЛС -108 души; Специален взвод. ЛС-68 парашутисти. Общо ЛС на дружината -287 души.
Два месеца по-късно с МЗ162/15.05.1943г. към дружината са зачислени миналите образование в Германия (военно учебни заведения Брауншвайг) 10 санитарни подофицери с което ЛС на дружината нараства на 297д.
През месец юни с Писмо N-1 905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Негово Величество войски на скъсен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, дислоцирана в гр. Казанлък, са изпратени на образование 10 бойци, за да се приготвят офицери за военно време. Така се слага началото на образованието на запасни офицери за потребностите на парашутните ни поделения.
През месеците април и май, с изключение на устройване на войсковия живот в новото отделение, дружината води и постоянен образователен развой като на практика се отработват на практика въпроси по десантиране, тактичност на деяние на десанта, осъществяване на диверсии, както се извършват и парашутни скокове.
Под персоналното управление на началника на Въздушните на Н.В. войски ген. майор Димитър Айрянов при започване на месец май се организира проява на стоварване на въздушен десант, който да овладее мост над река, кат по този метод се покаже успеваемостта на десантните войски и методът и на потребление за сриване на противниковите връзки. Дасантът се извършва на л-ще Враждебна, като обект за измама е маста над река Искър. Парашутният скок е изпълнен от 80 м. височина (така българските парашутисти слагат един самобитен връх по скок от дребна височина. След учението на 09 юни със заповед на ген. м-р Айранов 57 бойци са създадени в чин „ ефрейтор ”.
През месец юни с Писмо N- 1905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Н.В. войски на скъсен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, намираща се в гр. Казанлък, са изпратени 10 военни парашутисти. Техният асортимент е изработен от командира на дружината, а задачата е да се приготвят взводни командири за военно време.
На 25 юни 1843г. е одобрен нов краткотраен щат на парашутната тайфа: щаб-44 души; първа лекопарашутна рота с ЛС – 129 души; втора тежкопарашутна рота с ЛС-65 души; пионерно-щурмова парашутна рота с ЛС -55 души; транспортно ято с ЛС – 5 души.
С Министерство на здравеопазването N-249/30.11.1943г. е одобрен непрекъснат щат на Парашутната тайфа, влизащ в действие със задна дата -01 юли. Но в реалност влиза в действие на 09.09 1944г. когато е разгласен със Заповед N- 27 по парашутната тайфа:
1.Щаб с ЛС от 123 души състоящ се от: поделение за командване-19 души; свързочен взвод -45 души; колоездачно – мотоциклетен взвод -23 души; домашен взвод – 35 души.
2.Лекопарашутни роти – три, всяка с по 173 души и следната организация: поделение за командване -38 души; по три лекопарашутни взвода – по 45 души всеки.
3.Тежкопарашутна рота -189 души и следната организация: поделение за командване (КР и две бронеизтребителни, две гранатохвъргачни и едно снабдително отделение) -41 души; два тежкокартечни парашутни взвода (отделение за командване и две картечни групи, всяка с по две картечни отделения) – по 41 души всеки; 20 – мм бронеизтребителен взвод (отделение за командване и две бронеизтребителни групи всяка с по две бронеизтребителни отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро) – 43 души; минохвъргачен парашутен взвод (отделение за командване и две минохвъргачни парашутни групи, състоящи се от по две отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро) -43 души.
4.Пионерно – щурмова рота -183 души и следната организация: поделение за командване (КР, по две бронеизтребителни и гранатохвъргачни отделения и едно снабдително отделение) -48 души; три пионерно-шурмови взвода ( с поделение за командване и по три пионеро-щурмови отделения) – по 45 души всеки.
5.Санитарен парашутен взвод -29 души.
6.Транспортно ято -208 души и следната организация: поделение за командване – 8 души; три транспортни крила – по 34 души всяко; летищно крило -71 души; техническо крило -27 души.
ЛС на дружината – 1251 индивида, от които – 55 офицери, 231 подофицери, 960 бойци и 5 служители (военни служители).
Първият пълководец на Парашутната тайфа капитан Любомир Ноев Ноев, посмъртно е създаден в звание полковник. Роден е на 20.06.1909 година в град Самоков. През месец март 1943 година с Министерство на здравеопазването №68 е назначен за ВРИД пълководец на парашутната тайфа, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 година е създаден във военно звание майор, а на 26 октомври награден с медал „ За смелост “ IV степен, I клас. В края на януари 1945 година е освободен от длъжността пълководец на Парашутната тайфа и е назначен като офицер за взаимозависимост към щаба на 1-ва българска войска. Там, в далечната Унгария, го застига гибелта.
От 01.октомври 1943г. до 29.февруари 1944г. под управлението на група немски инструктори по парашутизъм, водени от капитан Райл, миналите парашутен курс в Германия български парашутисти организират опреснителна подготовка.провеждат се занятия по десантиране на обособени групи и тактичност на подразделенията по вре на десанта. За задачата от 08 до 15 октомври се организират парашутни скокове на л-ще Враждебна от наши транспортни самолети „ Юнкерс-52 ”. Парашутни скокове извършват 270 души, като някой извършват по два парашутни скока. На 10 октомври при осъществяване на парашутен скок умира редник Атанас Тодорашев – той е вторият умрял български боен парашутист и първият в родината.
В осъществяване на Министерство на здравеопазването N-425 от 01.11.1943г. в Югославия с командироват 347 млади парашутисти от набор 1923г. в немската парашутна школа в гр. Кралево, водени от командира на ЩР поручик Емил Думанов. За времето от 03.11. до 04.12., под управлението на немски парашутни инструктори, се минават всички подготвителни занятия и се правят по 6 парашутни скока с парашут районен съд – 20 от аероплан „ Юнкерс-52 ” и „ Хайнкел -111 ”. На 26.11. се случва третият драматичен случай за 1943г. с български парашутист – при скок с парашут умира фелдфебел–школник Георги Климов.
В края на 1943г. БА има готови общо 634 парашутисти.
На 10.02.1944г., според поверителна Заповед на N-114/13.09.1943г. на началника на Въздушните на Н.В. войски е образувана подофицерска школа към дружината. Целта на школата е да се приготвя младши команден състав за командири на отделения във взводовете с разнообразни специалности. Продължителността на образованието е близо шест месеца.
През интервала от основаването на Парашутната тайфа до присъединяване й в първата фаза на Великата отечествена война против хитлеристка Германия, персоналният й състав се образова главно да работи като въздушен десант, като за водене на багра при нахлуване и защита се употребяват уставите на пехотата.Основната разлика сред Парашутната тайфа и пехотните дружини е била: специфичната парашутна подготовка; съществуването на особено съоръжение и наситеността с автоматизирано оръжие (в случая чешки, немски и финландски картечни револвери ЗК -383 (М-27) „ Збройовка ”, МР – 40 „ Шмайсер ” и М-31 „ Суоми ”.
Във връзка със зачестилите през есента на 1943г. бомбардировки на англо–американската авиация над София Командването на Въздушните на Н.В. войски за запазване на персоналния й състав взема решени и с Писмо N 94 от 24 октомври 1943г. на началника на въздушните на Н. В. войски по-голямата част от персоналния състав на дружината е евакуиран в с. Телиш. Плевенско. Предислокацията се прави на 28.01.1944г. с ж.п. ешелон. За защита на казармения регион и складовете на л-ще Враждебна, остава една команда от 75 души.
На 10.09. 1944г. парашутистите получават заповед на началника на Въздушните войски да се завърнат в непрекъснатата си местостоянка на л-ще Важдебна. Пътуването е осъществено на 11.09. при идването дружината наброява 441 души.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ