„Бог ни е отредил да победим...“ Към Деня на военната слава на Русия 24 декември
В историята всички аналогии са напрегнати, паралелите са условни и криви и по тази причина тя учи единствено, че не учи на нищо. Но въпреки всичко!
Има и константи. Театърът на военните дейности постоянно е в полето на въздействие на интернационалната политика. Винаги има " атмосферни условия ". Винаги има самостоятелна мотивация в дейностите на хората на всички равнища. Наред с персоналната мотивация постоянно има работа на бойци, командири, стратези; Винаги има гении, работливи и безделници, герои и предатели. И всички войни постоянно приключват с " мир ". За губещата страна " мирът " се оказва горчив, постоянно непристоен, неприличен, призоваващ за възмездие. И споменът за войната постоянно остава.
Особено невероятни епизоди от войни са крепко гравирани в паметта на хората. Денят на военната популярност в Русия е денят на неповторимо събитие в международната военна история - еднодневно събитие - 11 декември 1790 година - щурмуването на турската цитадела Измаил.
Казват и пишат, че датата 24 декември като ден на Исмаил съгласно новия жанр е неправилна. Но не, ще забележим, в действителност няма неточност.
Преди 235 години Турция, с поддръжката на Англия, Франция, Прусия, като преди този момент е сложила недопустим ултиматум на Русия през 1787 година, същата година афишира война. Поставяйки ултиматум, турците демонстрираха отличен вкус. Те желаеха от Русия да изостави Крим и Грузия (да възвърне васалната взаимозависимост от Портата), да им разреши да инспектират корабите в Босфора и Дарданелите. Е, и „ дребни неща “, като връщането на турците на солените езера край Кинбурн, покрай Очаков...
До зимата на 1790 година войната продължава дълго време. Театърът на военните дейности се простираше от Кубан до Дунав. Постигането на допустим за Русия мир не се планува. Върховният главнокомандващ Г. А. Потьомкин-Таврически, до момента в който води военни дейности, договаря с Портата.
Турция, която изиска помирение, искаше да завоюва време, възнамерявайки да работи настъпателно в Крим и Кубан и да резервира защитата в крепостите на Дунава. Турците се надяваха, че Исмаил, откакто съумя да устои на две офанзиви на руснаците, ще продължи да устоя. Времето работеше за турците.
Трима съветски генерали, командири на два сухопътни корпуса и Дунавската флотилия, неподчинени един на различен, заети с обсадата на Измаил, прекарват времето си в срещи, съмнения, разногласия. Най-решителен беше командирът на флотилията, генерал-майор О. М. де Рибас (бъдещият създател на Одеса), той победи вражеската флотилия. Но без сухопътен корпус нямаше огромна изгода от успеха му. Накрая генералите, образували боен съвет, взеха решение да вдигнат обсадата, за което изпратиха известие до Потемкин в Бендери и започнаха да изтеглят войските.
Авторът на класическата работа за Суворов, А. Ф. Петрашевски, формулира: „ Би било огромна неточност да приключим акцията, като вземем няколко маловажни замъци, предвид на тогавашното разгорещено положение на политическите условия. Потемкин схваща това и по тази причина взема решение да прибегне до крайната мярка - да изпрати Суворов под Измаил.
„ Моята вяра е в Бога и във вашата храброст, побързайте, милостиви приятелю “, написа Потемкин на Суворов. „ Там има доста генерали с идентичен сан и от това постоянно идва някаква нерешителна диета... Огледайте всичко и подредете и, като се молите на Бог, действайте. “ Беше заповед за офанзива.
Въпреки това, откакто получи стимулирано решение на военния съвет на идващия ден, Потьомкин неотложно написа на Суворов, освобождавайки се от отговорност за бъдещето: „ Оставям ваше превъзходителство да действате тук по ваше най-хубаво убеждение, без значение дали като продължите предприятието в Измаил, или да го напуснете. ”
Суворов, на 60 години, беше спокоен. Той толкоз бързаше, че, като се откъсна от конвоя, препусна в Измаил единствено с един казашки оръженосец. Унинието във войските изчезна! Всички започнаха да приказват за нападението като за дълго чакано и незаменимо събитие. Точно същите генерали, които преди Суворов смятаха, че завладяването на Измаил е скъпа и невъзможна работа, внезапно трансформираха мнението си!
След като изрази мнението си, Суворов стартира да разпитва командирите, както нормално, от младши до старши. Много зависеше от първите! Най-младият беше чорбаджия Матвей Платов, в бъдеще известният воин от 1812 година „ Да се щурмува “, подписа той. „ Браво, Господи помилуй, добре! — възкликна Суворов, прегръщайки го. „ Молете се през днешния ден, учете се на следващия ден, вдругиден – победа или гибел! “
Нямаше мисъл, че Суворов има зад тила си 40 години славни победи, които за един ден могат да се трансфорат в нищо. Звездата го водеше. Незабавно беше изпратено искане до сераскира (главнокомандващ) в Измаил да съобщи крепостта...
Суворов трансферира отговорността за неизбежната крах на мирното население върху турците. До всички врати на крепостта са изпратени съветски посланици. Турците обаче нямаха избор. Султан Селим III заплашва да отреже главата на всеки, който остане жив след предаването на крепостта.
Между другото, по време на обсадата имаше няколко ултиматума. Още преди Суворов военачалник Дерибас изложи ултиматум на сераскира. Сераскирът единствено се засмя, отговори, че не вижда причина за безпокойствие и посъветва самите руснаци „ да се махнат допустимо най-скоро, в случай че не желаят да умрат от мраз и апетит “.
Сега, отговаряйки на Суворов, сераскиерът изиска 10-дневно помирение. На което Суворов учтиво отговори: „ След като получих отговора на Ваше превъзходителство, не мога да се съглася с настояването, само че обратно на обичая си, към момента ви давам този ден до идната заран за размисъл. “
Чудя се какъв брой разнообразни хора са били Суворов и Потьомкин! Суворов живееше като монах, в зимните жилища нямаше нито мебели, нито посуда (вечен проблем на адютантите), свободното си време посвещаваше на интелектуални занимания. Той имаше специфичен асистент, който четеше на глас вестници, статистики, записки и ръкописи на всички езици. Суворов се интересува най-вече от историята и философията на войната. Потьомкин, живеещ в Яш и Бендери, е заобиколен от „ невиждан разкош “. Външно той беше сходен на суверена " измежду блестящия двор ".
Те бяха разнообразни хора – Потьомкин и Суворов – само че направиха едно велико нещо. И го реализираха.
Разпореждането, формирано от А. В. Суворов, е поразително. Всичко е премислено в него във всяка дребна област до най-малкия подробност! Не единствено какъв брой колони да има във всяко от трите крила и кой води, само че и броят на стълбите и тяхната дължина в секциите, броят на фашините (снопове тръстика и шубраци за преграждане на ровове) и броят на брадвите за изработка на проходи в бариерите.
Всеки боец знаеше какво да прави по време на целия взлом - от началото (в цялостна мрачевина два часа преди разсъмване) до победния край. Суворов също по този начин планува полицейски защитни ограничения след нападението: "... поставете 3 двойни караула посред им на 300 и 50 стъпки от пехотната линия... " Той особено подреди да не се наскърбяват локалните християни, дамите и децата.
Габриел Державин в своите пламенни стихове разказва нападението в необятни линии:
Везувий пламень изрыгает,
Столб огненный во тьме стоит,
Багрово сияние зияет,
Дым чёрный клубом вверх летит.
Бледнеет Понт, ревёт гром ярый,
Ударам вслед гремят удары,
Дрожит земля, дождь искр течёт,
Клокочут реки рдяной лавы,
– О, Росс! Таков твой облик славы,
Что зрел под Измаилом свет.
/Везувий бълва огън, Огнен дирек стои в тъмнината, Пурпурно зарево зейва, Черен пушек на кълба се издига. Понт бледнее, гръм гърмят след удари, Земята трепери, дъжд от искри лее, Реки от зачервена лава клокочат, - О, Росс! Такъв е твоят облик на популярност, че зрееше светлината под Измаил./
В спомените на участниците в щурма като под лупа личат дребни елементи. Днес е ден за възпоменание, ние ще помним.
В „ Записките “ на пенсионирания генерал-майор Сергей Иванович Мосолов (по време на щурма той е майор, умел 40-годишен пълководец на батальон):
„... и бях ранен от патрон прелетял през самата амбразура във веждата и излязъл през слепоочието и в случай че тръбачът не ме беше свалил от оръдието, турците щяха да ми отрежат главата върху него.., Когато се разсъниха от раната, видях се единствено с двама егери и един глашатай, останалите бяха или убити, или ранени на парапета, тогава той стартира да крещи на останалите бойци да се качат с егерите от рова до върха, давайки им храброст, че турците са напуснали бастиона; тогава лейтенант Белокопитов и лейтенант Лавров се изкачиха по стълбите към мен със здрави егери, ние извикахме ура и се втурнахме в бастиона и го завладяхме... и макар че ме превързаха с носна забрадка, намокряйки пръст със слюнка към раната, тръбачът я сложи, само че цялата кръв ми изтече от главата, отслабнах и легнах на банкета (и тогава тази рана изсъхна със слюнка и пръст и по този начин бях оздравял, макар че не можех да виждам с дясното си око за дълго време) и подредих оръдията да бъдат обърнати и да стрелят вътре в града,
Всичко завърши в 16 часа на същия ден, 11 декември. По това време службите на идващия ден, 12 декември, към този момент започваха в църквите на Русия. И на идващия ден - Спиридоний (денят на паметта на чудотвореца Спиридон Тримифутски). В негова популярност Суворов заповядва да се освети остарялата джамия и в нея е осъществена първата благодарствена работа. Спиридоний, нашата черква чества, както преди епохи, съгласно съветския календар на 12 декември, а съгласно новия жанр, съгласно григорианския, е 25 декември. Така че Денят на военната популярност на 24 декември е избран доста вярно!
* * *
В продължение на няколко десетилетия националният химн на Русия беше „ Гръм на успеха звучи! ” на Йосиф Козловски към стиховете на Гавриил Державин, написани в чест на завладяването на крепостта Измаил и победния завършек на войната.
Произведението беше толкоз известно, че наподобява може да се съпостави единствено с песента „ Ден на успеха “, бойна ария в руската и съветската войска, изпълнена за първи път през 1975 година
Русия чака нова победна ария.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Има и константи. Театърът на военните дейности постоянно е в полето на въздействие на интернационалната политика. Винаги има " атмосферни условия ". Винаги има самостоятелна мотивация в дейностите на хората на всички равнища. Наред с персоналната мотивация постоянно има работа на бойци, командири, стратези; Винаги има гении, работливи и безделници, герои и предатели. И всички войни постоянно приключват с " мир ". За губещата страна " мирът " се оказва горчив, постоянно непристоен, неприличен, призоваващ за възмездие. И споменът за войната постоянно остава.
Особено невероятни епизоди от войни са крепко гравирани в паметта на хората. Денят на военната популярност в Русия е денят на неповторимо събитие в международната военна история - еднодневно събитие - 11 декември 1790 година - щурмуването на турската цитадела Измаил.
Казват и пишат, че датата 24 декември като ден на Исмаил съгласно новия жанр е неправилна. Но не, ще забележим, в действителност няма неточност.
Преди 235 години Турция, с поддръжката на Англия, Франция, Прусия, като преди този момент е сложила недопустим ултиматум на Русия през 1787 година, същата година афишира война. Поставяйки ултиматум, турците демонстрираха отличен вкус. Те желаеха от Русия да изостави Крим и Грузия (да възвърне васалната взаимозависимост от Портата), да им разреши да инспектират корабите в Босфора и Дарданелите. Е, и „ дребни неща “, като връщането на турците на солените езера край Кинбурн, покрай Очаков...
До зимата на 1790 година войната продължава дълго време. Театърът на военните дейности се простираше от Кубан до Дунав. Постигането на допустим за Русия мир не се планува. Върховният главнокомандващ Г. А. Потьомкин-Таврически, до момента в който води военни дейности, договаря с Портата.
Турция, която изиска помирение, искаше да завоюва време, възнамерявайки да работи настъпателно в Крим и Кубан и да резервира защитата в крепостите на Дунава. Турците се надяваха, че Исмаил, откакто съумя да устои на две офанзиви на руснаците, ще продължи да устоя. Времето работеше за турците.
Трима съветски генерали, командири на два сухопътни корпуса и Дунавската флотилия, неподчинени един на различен, заети с обсадата на Измаил, прекарват времето си в срещи, съмнения, разногласия. Най-решителен беше командирът на флотилията, генерал-майор О. М. де Рибас (бъдещият създател на Одеса), той победи вражеската флотилия. Но без сухопътен корпус нямаше огромна изгода от успеха му. Накрая генералите, образували боен съвет, взеха решение да вдигнат обсадата, за което изпратиха известие до Потемкин в Бендери и започнаха да изтеглят войските.
Авторът на класическата работа за Суворов, А. Ф. Петрашевски, формулира: „ Би било огромна неточност да приключим акцията, като вземем няколко маловажни замъци, предвид на тогавашното разгорещено положение на политическите условия. Потемкин схваща това и по тази причина взема решение да прибегне до крайната мярка - да изпрати Суворов под Измаил.
„ Моята вяра е в Бога и във вашата храброст, побързайте, милостиви приятелю “, написа Потемкин на Суворов. „ Там има доста генерали с идентичен сан и от това постоянно идва някаква нерешителна диета... Огледайте всичко и подредете и, като се молите на Бог, действайте. “ Беше заповед за офанзива.
Въпреки това, откакто получи стимулирано решение на военния съвет на идващия ден, Потьомкин неотложно написа на Суворов, освобождавайки се от отговорност за бъдещето: „ Оставям ваше превъзходителство да действате тук по ваше най-хубаво убеждение, без значение дали като продължите предприятието в Измаил, или да го напуснете. ”
Суворов, на 60 години, беше спокоен. Той толкоз бързаше, че, като се откъсна от конвоя, препусна в Измаил единствено с един казашки оръженосец. Унинието във войските изчезна! Всички започнаха да приказват за нападението като за дълго чакано и незаменимо събитие. Точно същите генерали, които преди Суворов смятаха, че завладяването на Измаил е скъпа и невъзможна работа, внезапно трансформираха мнението си!
След като изрази мнението си, Суворов стартира да разпитва командирите, както нормално, от младши до старши. Много зависеше от първите! Най-младият беше чорбаджия Матвей Платов, в бъдеще известният воин от 1812 година „ Да се щурмува “, подписа той. „ Браво, Господи помилуй, добре! — възкликна Суворов, прегръщайки го. „ Молете се през днешния ден, учете се на следващия ден, вдругиден – победа или гибел! “
Нямаше мисъл, че Суворов има зад тила си 40 години славни победи, които за един ден могат да се трансфорат в нищо. Звездата го водеше. Незабавно беше изпратено искане до сераскира (главнокомандващ) в Измаил да съобщи крепостта...
Суворов трансферира отговорността за неизбежната крах на мирното население върху турците. До всички врати на крепостта са изпратени съветски посланици. Турците обаче нямаха избор. Султан Селим III заплашва да отреже главата на всеки, който остане жив след предаването на крепостта.
Между другото, по време на обсадата имаше няколко ултиматума. Още преди Суворов военачалник Дерибас изложи ултиматум на сераскира. Сераскирът единствено се засмя, отговори, че не вижда причина за безпокойствие и посъветва самите руснаци „ да се махнат допустимо най-скоро, в случай че не желаят да умрат от мраз и апетит “.
Сега, отговаряйки на Суворов, сераскиерът изиска 10-дневно помирение. На което Суворов учтиво отговори: „ След като получих отговора на Ваше превъзходителство, не мога да се съглася с настояването, само че обратно на обичая си, към момента ви давам този ден до идната заран за размисъл. “
Чудя се какъв брой разнообразни хора са били Суворов и Потьомкин! Суворов живееше като монах, в зимните жилища нямаше нито мебели, нито посуда (вечен проблем на адютантите), свободното си време посвещаваше на интелектуални занимания. Той имаше специфичен асистент, който четеше на глас вестници, статистики, записки и ръкописи на всички езици. Суворов се интересува най-вече от историята и философията на войната. Потьомкин, живеещ в Яш и Бендери, е заобиколен от „ невиждан разкош “. Външно той беше сходен на суверена " измежду блестящия двор ".
Те бяха разнообразни хора – Потьомкин и Суворов – само че направиха едно велико нещо. И го реализираха.
Разпореждането, формирано от А. В. Суворов, е поразително. Всичко е премислено в него във всяка дребна област до най-малкия подробност! Не единствено какъв брой колони да има във всяко от трите крила и кой води, само че и броят на стълбите и тяхната дължина в секциите, броят на фашините (снопове тръстика и шубраци за преграждане на ровове) и броят на брадвите за изработка на проходи в бариерите.
Всеки боец знаеше какво да прави по време на целия взлом - от началото (в цялостна мрачевина два часа преди разсъмване) до победния край. Суворов също по този начин планува полицейски защитни ограничения след нападението: "... поставете 3 двойни караула посред им на 300 и 50 стъпки от пехотната линия... " Той особено подреди да не се наскърбяват локалните християни, дамите и децата.
Габриел Державин в своите пламенни стихове разказва нападението в необятни линии:
Везувий пламень изрыгает,
Столб огненный во тьме стоит,
Багрово сияние зияет,
Дым чёрный клубом вверх летит.
Бледнеет Понт, ревёт гром ярый,
Ударам вслед гремят удары,
Дрожит земля, дождь искр течёт,
Клокочут реки рдяной лавы,
– О, Росс! Таков твой облик славы,
Что зрел под Измаилом свет.
/Везувий бълва огън, Огнен дирек стои в тъмнината, Пурпурно зарево зейва, Черен пушек на кълба се издига. Понт бледнее, гръм гърмят след удари, Земята трепери, дъжд от искри лее, Реки от зачервена лава клокочат, - О, Росс! Такъв е твоят облик на популярност, че зрееше светлината под Измаил./
В спомените на участниците в щурма като под лупа личат дребни елементи. Днес е ден за възпоменание, ние ще помним.
В „ Записките “ на пенсионирания генерал-майор Сергей Иванович Мосолов (по време на щурма той е майор, умел 40-годишен пълководец на батальон):
„... и бях ранен от патрон прелетял през самата амбразура във веждата и излязъл през слепоочието и в случай че тръбачът не ме беше свалил от оръдието, турците щяха да ми отрежат главата върху него.., Когато се разсъниха от раната, видях се единствено с двама егери и един глашатай, останалите бяха или убити, или ранени на парапета, тогава той стартира да крещи на останалите бойци да се качат с егерите от рова до върха, давайки им храброст, че турците са напуснали бастиона; тогава лейтенант Белокопитов и лейтенант Лавров се изкачиха по стълбите към мен със здрави егери, ние извикахме ура и се втурнахме в бастиона и го завладяхме... и макар че ме превързаха с носна забрадка, намокряйки пръст със слюнка към раната, тръбачът я сложи, само че цялата кръв ми изтече от главата, отслабнах и легнах на банкета (и тогава тази рана изсъхна със слюнка и пръст и по този начин бях оздравял, макар че не можех да виждам с дясното си око за дълго време) и подредих оръдията да бъдат обърнати и да стрелят вътре в града,
Всичко завърши в 16 часа на същия ден, 11 декември. По това време службите на идващия ден, 12 декември, към този момент започваха в църквите на Русия. И на идващия ден - Спиридоний (денят на паметта на чудотвореца Спиридон Тримифутски). В негова популярност Суворов заповядва да се освети остарялата джамия и в нея е осъществена първата благодарствена работа. Спиридоний, нашата черква чества, както преди епохи, съгласно съветския календар на 12 декември, а съгласно новия жанр, съгласно григорианския, е 25 декември. Така че Денят на военната популярност на 24 декември е избран доста вярно!
* * *
В продължение на няколко десетилетия националният химн на Русия беше „ Гръм на успеха звучи! ” на Йосиф Козловски към стиховете на Гавриил Державин, написани в чест на завладяването на крепостта Измаил и победния завършек на войната.
Произведението беше толкоз известно, че наподобява може да се съпостави единствено с песента „ Ден на успеха “, бойна ария в руската и съветската войска, изпълнена за първи път през 1975 година
Русия чака нова победна ария.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ