В историята са съществували множество ритуали и магически практики и

В историята са съществували голям брой ритуали и вълшебен практики и някои от тях са били по-странни от други.

Докато алхимиците били заети с търсене на философския камък и еликсира на безсмъртието, някои магове опитали и търсели способи да открият скрити съкровища.

Казват, че в огромната Александрийска библиотека се провеждали голям брой проучвания, опити и ритуали и че някои от тях са станали причина за основаването на такива фантастични творения като сфинкса.

Множество вълшебен ритуали

Магическите ритуали не се явяват мит, те в действителност са съществували. Докато обредните ритуали се провеждали поради символичното им значение, магическите имали двойна роля – както алегорична, по този начин и ориентирана към приемане на избран резултат и мечтано изменение.

В историческите документи са разказани безчет вълшебен ритуали, практики и техники, посочени са детайлности: надписи, храмове, светилища и специфични принадлежности, предопределени за потребление за такива цели. С времето се появил обособен клон в археологията, който се занимавал с търсене, проучване и интерпретиране на такива неща.

От келтите до африканските племена, от именитите поданици на Атлантида до античните египтяни, от вещиците в Европа до майсторите Ин-Ян в Китай и Япония; от алхимиците, заети с превръщане на елементарен метал в чисто злато, до свещениците на вуду; от магьосниците и чародеите до жреците на маите и ацтеките – всички те са употребявали вълшебен ритуали в желанието да получат избрана изгода и да облекчат всекидневния живот.

Създаването на философския камък и безсмъртието

The Magnum Opus (велика работа) е алхимичен развой, предопределен за основаването на философския камък. Първоначалната субстанция била показана алегорично във формата на яйце, в което се съдържали отговорите на всички въпроси и с чиято помощ, както се считало, елементарният метал можел да се трансформира в злато.

Смятало се, че употребявайки камъка в избрани специфични процедури, можело да се получи еликсирът на живота, а този, който го изпие – да стане вечен. Много европейски, арабски и китайски алхимици твърдели, че са го разкрили. В Азия, изключително в Китай, доста императори желали да им донесат този балсам, с цел да могат да ръководят своите страни постоянно. Но когато еликсирът бивал донесен и изпит, те умирали. Мечтата за безконечен живот не им донесла нищо с изключение на гибел.

Алхимиците съотнасят The Magnum Opus със символичната трансмутация, посредством която човек можел да се развива духовно. И въпреки всичко те считали, че това е физически и химически развой, протичащ с помощта на уравновесеното комбиниране сред магия и просвета.

Страница от алхимически етюд от ХVI век. Public Domain

Първоначално процесът бил обвързван с 4 цвята, всеки от които представлявал резултат от специфична промяна на всяка фаза. Нигредо (почерняване) характеризирало първата фаза. Втората фаза включвала албедо (побеляване). Третата била показана от citrinitas (жълто-бяло); и последната фаза включвала рубедо (почервеняване).

Не единствено мъже се занимавали с алхимия. Зосимос, публицист гностик от Панополис, загатва в своите работи първата в историята жена алхимик, известна като Мария еврейката, която била добре осведомена за четирите трансформации, характеризиращи главните цветове на алхимиците.

Как да живееш постоянно

Четирите цвята се получавали вследствие на избрани процеси. Множество текстове, като да вземем за пример Tabula Smaragdina или Mutus Liber, разказват тези процеси, чието количество нормално е сред 7 и 14, имало и шифровани предписания по основаването на философския камък.

Според британския алхимик сър Джордж Рипли съществуват 12 степени на основаването на философския камък – калциране, разтваряне, делене, сливане, изгниване, сгъстяване, цибация, сублимация, ферментация, екзалтираност, нарастване и планиране. Различните алхимици имали разнообразни способи.

Философският камък на Atalanta Fugiens Emblem 21. Public Domain

В историята е имало доста алхимици, твърдели, че са разкрили философския камък. Един от тях бил Никола Фламел от Сен Жермен. Той купил на ниска цена книга, написана от арабски алхимик, и съумял да разшифрова тайната на илюстрациите в нея и да ги употребява за основаването на философския камък. Говори се даже, че алхимикът и до през днешния ден бил жив и продължавал своята работа в загадка лаборатория.

Алхимическа водна баня, изобретена от Мария еврейката през 1528 година Public Domain

Независимо дали са разкрили философския камък, или не, доста физични, химичви и медицински открития, които не престават да остават извънредно потребни и през днешния ден, са дело на алхимици.

Ключът на Соломон

Съществува легенда, че цар Соломон съумял да подчини на волята си ангели, демони и джинове. Той им давал разнообразни задания – от строителства на храмове до защита на златните и диамантените мини. Казват, че Соломон можел да прави всичко това благодарение на именитата книга Clavicula Salomonis („ Ключът на Соломон “), в която се описвали ритуали и заклинания, с чиято помощ отдаденият можел да вика духове.

В манускрипта „ Ключът на Соломон “ е изобразена една от магическите фигури. Public Domain

Казват, че в двора на Соломон хора, ангели, демони и джинове били събрани и разграничени по звания и състояние. Всеки играел своята роля и изпълнявал избрана задача, а при положение на неточност персонално се отчитал пред царя.

В книгата „ Хиляда и една нощ “ се споделя за наказването на джин, който разсърдил царя, и с вълшебен формули, съдържащи се в книгата, той бил заточен в бутилка и хвърлен в морето.

Могъщият и умен Соломон

Според юдейската литература за своята невзискателност Соломон получил правото да командва духове и животни, защото в молитвите си той молел единствено за мъдрост, а не за материално благосъстояние. По подобен метод демоните от време на време му носели скъпоценни камъни, които нараснали благосъстоянието и славата на Соломон и царството му процъфтявало.

Освен магическата книга Соломон имал и вълшебен пръстен, прочут като печата на Соломон. Този пръстен му давал власт над демоните и даже мислели, че с негова помощ царят можел да улови и накара самия Асмодей, царя на демоните, да се подчини на волята му.

Цар Соломон и Савската кралица. Картина на Edward Poynter, 1890. Wikipedia

В легендите се приказва, че храмът на Соломон бил издигнат от ангели и демони. Камъните, употребявани за строителството, били изрязани от Шамир – червей, кадърен да проникне през камък, донесен от небесата по команда на Соломон.

Соломон подчинил на волята си и двата демона Уза и Азазел и да ги накара да разкрият всички секрети, които желал да разбере. За „ просветителни цели “ Соломон заповядвал на демоните да вземат няколко от приятелите му на еднодневно странствуване в пъкъла.

Така в човешката история науката се смесвала с магията, обективните проучвания се подкрепяли от магични ритуали; държавната политика вървяла ръка за ръка със заклинания и магии. Всичко това работело дружно, с цел да помогне на индивида в постигането на неговите цели.

Дори в случай че философският камък или еликсирът на безсмъртието още не са открити, именитата книга „ Ключът на Соломон “ – изгубена, а техниките на алхимиците – забравени, и въпреки всичко тези неща са служили като основа за открития, употребявани и до през днешния ден.

Ancient Origins