10 космически мисии на ръба на катастрофата
В историята на пилотираните галактически полети има няколко тежки произшествия, които в никакъв случай няма да бъдат забравени – тези на совалките „ Чалънджър “ и „ Колумбия “, както и гибелта на Владимир Комаров на „ Союз-1 “.
Оказва се, че галактическите задачи, които са били на ръба на неуспеха, надалеч не са малко, само че за тях не знаем доста. Ето 10 галактически полета, чиито екипажи са били с извънредно дребни шансове да се върнат невредими на Земята, само че въпреки всичко съумяват.
1. „ Союз-33 “
На 10 април 1979 година „ Союз-33 “ излетява от космодрума Байконур с двама членове на борда – първият български космонавт Георги Иванов и руснака Николай Рукавишников, който е пълководец на задачата. Основната цел на „ Союз-33 “ е да се скачи със станцията „ Салют-6 “, както и да се проведат редица научни опити.
Първият ден от полета минава по проект, през втория стартира подготовката за съединяване със станцията. След доближаване и определяне на образен контакт със „ Салют-6 “, ненадейно отхвърля главният мотор на „ Союз-33 “. Последващите три опита за пуск на основния мотор не дават резултат. Изминават 12 часа в отмора за екипажите, до момента в който от земята вземат решение за по-нататъшните дейности. Очаквано, скачването е анулирано, а екипажът на „ Союз-33 “ се връща на Земята.
2. „ Союз Т-10-1 “
При старта на „ Союз Т-10-1 “ на 26 септември 1983 година от площадка на космодрума Байконур става пожар на ракетата-носител. Веднага от Центъра за ръководство на полетите се задейства системата за спешно избавяне. Спускаемият уред се отделя от ракетата и се приземява на безвредно разстояние от към 4 км от стартовия комплекс.
Според мълвата двамата членове на екипажа – Владимир Титов и Генадий Стрекалов, изнервени от създалата се обстановка, псували толкоз дълго и цветущо, че се наложило да бъде изключен гласовият рекордер в кабината им. Когато на мястото на случая пристигнали избавителните екипи, дали на двамата космонавти водка и цигари за утешение на нервите.
3. „ Apollo CSM-111 “
На 17 юли 1975 година американският галактически транспортен съд „ Аполо “ прави орбитално съединяване със руския уред „ Союз “. Два дни по-късно – на 19 юли, е осъществено и разкачването на двата апарата. Космическият транспортен съд „ Союз “ съумява да се приземи безпроблемно на територията на Русия, екипажът на „ Apollo CSM-111 “ обаче няма подобен шанс.
Няколко минути преди приземяването на американския транспортен съд във водите на Тихия океан, тричленният екипаж открива, че в кабината има приключване на мощно отровен газ. Той предизвиква раздразнение в очите и задушаваща кашлица, а при поемане на по-големи количества може да се окаже гибелен. Все отново един от членовете на борда съумява да се добере до кислородните маски, което се оказало животоспасяващо за екипажа. След приземяването тримата космонавти били признати за няколко седмици в болница. Въпреки че резултатът бил съвсем съдбовен, всички астронавти съумели да се възстановят изцяло.
4. „ Мъркюри 4 “
Това е вторият пилотиран галактически транспортен съд на Съединените щати и третият в историята на човечеството. След няколко отлагания заради неприятно време, стартът му се състои на 21 юли 1961 г.
При приводняването в Атлантическия океан, люкът на кораба се отваря прибързано и той стартира да се цялостни с вода. Пристигналият на място хеликоптер не съумява да го извади и „ Мъркюри 4 “ потъва в дълбините на океана.
През това време астронавтът Върджил Грисъм за малко не се удавил, избавен е от пристигналия на помощ втори хеликоптер. Ирония на ориста е, че Грисъм умира при различен галактически полет – в Аполо 1, отново поради проблеми с люка на кораба.
5. „ Восход-2 “
На 18 март 1965 година космонавтът Алексей Леонов облича своя скафандър и се качва на галактическия транспортен съд „ Восход-2 “. Той става първият човек, излязъл в открития космос. Всъщност, до момента в който е в космоса, Леонов не среща особени усложнения. Те настъпват сега, когато трябвало да се прибере в кораба. Оказало се, че поради вакуума, скафандърът му се е раздул прекомерно доста и той не може да се побере в шлюза.
Доста обезпокоителен факт, защото космонавтът имал разполагаем единствено 40 минути, преди въздухът му да свърши и той да се задуши. С доста старания Леонов съумял едва-едва да се прибере в кораба, само че премеждията му не свършили дотук. При кацането се оказало, че екипажът ще се приземи в Сибир, на хиляди километри от първичния проект. Те кацнали в дива гора цялостна с мечки и вълци, от които трябвало да се бранят цяла нощ, до момента в който дойдат избавителните екипи.
6. „ Союз-5 “
Корабът „ Союз 5 “ започва от космодрума Байконур на 15 януари 1969 година. Два дни по-късно той се скачва с кораба „ Съюз-4 “. Това е първото съединяване на два пилотирани галактически кораба. Екипажите и от двата кораба реализират излизания в открития космос.
След разкачването „ Союз-4 “ се приземява обикновено, до момента в който „ Союз-5 “ се разминава с съвсем съдбовен случай. При кацането, поради механически проблеми, „ Союз-5 “ навлиза в атмосферата не с топлинния щит, който само може да защищити капсулата от горещината, а с металния шлюз най-отпред.
Вероятността уплътнителите на шлюза да се възпламенят и да изпълнят кораба с отровни газове била голяма. Все отново чудото се случва и развалената спускаема капсула съумява да заеме вярната позиция. Следва кошмарно кацане, защото парашутите на кораба се отварят отчасти, което избива няколко зъба на единия астронавт. Все отново екипажът оцелява.
7. „ Аполо 13 “
Това е първият галактически транспортен съд, претърпял повреда отвън земна орбита и съумял да се завърне наред на Земята, след обиколка към Луната. Корабът е изстрелян на 11 април 1970 година. По проект „ Аполо 13 “ трябвало да влезе в орбита към Луната, а по-късно да последва и кацане на естествения сателит на Земята.
В 14 часа и 07 минути на 13 април на борда на кораба е включен шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно, експлоадира един от кислородните резервоари. Следва емблематично за задачата радиосъобщение: „ Houston, we have a problem (Хюстън, имаме проблем) “ . Поради невъзможността за продължение на задачата, екипът в Контролния център на полета взима решение за прекратяването ѝ и завръщане на Земята. На 17 април “Аполо 13 ” се приводнява в Южния Пасифик.
8. „ Джемини 6А “
Основната цел на полет „ Джемини 6А “ е доближаването с пилотирания транспортен съд „ Джемини 7 “. Двата кораба трябвало да извършат първия американски колективен галактически полет. Първият опит за старт обаче се оказва несполучлив. Той е изработен на 12 декември 1965 година Заради погрешно сработил сензор, компютърът изключва моторите на ракетата-носител незабавно след включването им.
Командирът Уолтър Шира обаче, без значение от разпоредбите, взема решение да не катапултира екипажа. Вторият опит се оказва сполучлив, а „ Джемини 6А “ и „ Джемини 7 “ правят взаимни маневри в продължение на 5 часа и 18 минути. Най-малкото разстояние, до което се приближават двата кораба е 30 см.
9. „ Восток-1 “
Първият галактически уред, издигнал човек на околоземна орбита. „ Восток-1 “ излетява на 12 април 1961 година от космодрума Байконур. Корабът прави една обиколка на Земята с дълготрайност 108 минути, след което се приземява в региона на село Смеловка, Саратовска област. Космонавт на борда е Юрий Гагарин.
В края на полета спирачната система прави проблем и 10 минути преди нахлуване в атмосферата корабът стартира да се върти безпорядъчно със скорост 1 оборот в секунда. Когато „ Восток-1 “ навлиза в по-плътните пластове на атмосферата, апаратът се загрява дотам, че външната температура доближава 3000-5000°C, а по стъклата стартират да се стичат струи разтопен метал. Гагарин катапултира, космонавтът обаче едвам не се задушава, защото е пресечен достъпът до въздух в скафандъра му. В последна сметка водачът съумява да се приземи сполучливо край крайбрежията на река Волга.
10. „ Колумбия “ – задача STS-1
На 12 април 1981 година от галактическия център Кенеди е изстреляна совалката „ Колумбия ”. В открития космос совалката извършва доста и разнородни задачи. Това е първият в историята на американската космонавтика орбитален полет на галактически транспортен съд, който лети с хора на борда, без преди този момент да е извършен сполучлив тестов безпилотен галактически полет.
В последна сметка се появяват проблеми на совалката. Например – към 16 от покривните плочки на „ Колумбия “ са изгубени, а още 148 са повредени, това довело до съществени опасения за увреждане на апарата. За благополучие до съдбовен случай не се стига и задачата STS-1 на „ Колумбия “ се приземява сполучливо.
