19 май 1934 г. - превратът на Кимон Георгиев
В историята на България има събития, които няма по какъв начин да бъдат забравени, загърбени или заровени. Едно от тях е превратът на 19 май 1934 година, осъществен от Военния съюз и Политическия кръг " Звено ” благодарение на армията. Той е резултат от голям брой вътрешни и външнополитически предпоставки.
В началото на 30-те години на ХХ век Царство България се намира в комплицирано вътрешно и външнополитическо състояние. Както е известно, от 1929 година е налице международна икономическа рецесия, която макар дейностите на българските държавни управления за поддръжка на стопанското развиване и справяне със общественото напрежение, неизбежно се отразява на българската стопанска система.
Към това, несъмнено, би трябвало да се прибавят обичайните проблеми на България по отношение на нежеланото й състояние във Версайската система от контракти и най-много интернационалната изолираност на европейско и балканско равнище. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934 година в Атина Балкански пакт сред представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който подсигурява териториалното статукво на полуострова и има явна устременост против България и Албания. Те единствени се стремят към проверка.
Трудно скрепената ръководеща коалиция
сред Демократическата партия, Български земеделски народен съюз – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна разпокъсаност в България по това време. Освен ръководещите партии в 23-тото Народно заседание, посланичество имат и следните политически групи: Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.
Извън Народното събрание съществуват още към 40 други партии, което дава съображение да се приказва за „ разлагане “ на политическия живот. Това води след себе си неустойчивост, само че пък въпреки това годините от 1931 до 1934 се водят като едни от най-демократичните в новата българска история. Тези години са и времената, в които режими от властнически и тоталитарен вид набират мощ в Европа.
В страната ни има и две разнообразни от обичайните политически организации. Създаденият през 1927 година кръг „ Звено “ е елитарна конструкция от фашистки вид. Те се афишират за редуциране на изборните органи и въвеждане на корпоративния принцип. Освен това са срещу многопартийната система и се стремят към по-авторитарен метод на ръководство.
Военният съюз е основан при започване на 1919 година, в изискванията на провалянето на България от Първата международна война. Офицерите, членуващи в него, са обезпокоени за бъдещето си предвид на провалянето на Царството във войната и последвалите ограничавания, наложени от Ньойския контракт. Организацията се стреми към ограничение на ролята на партиите в обществото и е огромен съперник на Български земеделски народен съюз и комунистите. Ползва се с негласната поддръжка на цар Борис III, а съществени фигури в него са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Крум Колев и други
Военният съюз играе и решаваща роля при реализирането на деветоюнския прелом. От началото на 1934 година настава рецесия в връзките сред партиите от ръководещото болшинство. Желанието на Български земеделски народен съюз за още едно министерско място е отклонявано от демократите и държавното управление се клати. В този миг на неустойчивост Военният съюз към този момент е взел решение да работи по организацията на нов прелом.
На 9 май царят дава поста боен министър на ген. Атанас Ватев от съюза, което е
явен знак за неговото отношение към готвената акция
На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставката на държавното управление, с което улеснява военните. Взето е решение на 19 май 1934 година в 2,40 часа сутринта Военният съюз взаимно с политическия кръг „ Звено “ да реализира преврата. Паролата за началото на дейностите е „ Сабя “. Всичко минава по проект, в това число и стремежът да не се пролива кръв, тъй като превратаджиите не се натъкват на опозиция.
Кимон Георгиев и Пенчо Златев се срещат с цар Борис III към 5 часа. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по парламентарен път и задържаният Мушанов да бъде освободен, с цел да върне мандата. Съставя се държавно управление, ръководено от Кимон Георгиев. В него влизат главно представители на „ Звено “, само че има и хора от обичайните партии, въпреки и от по-нисшия ешелон.
Още на 19 май новите ръководещи
издават манифест към българския народ,
в който изясняват дейностите си с „ цялостното разлагане на партиите, което надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. “ В документа се приказва за ограничение на локалното самоуправление, централизиране на администрацията и по-сериозно присъединяване на страната в стопанския живот, което е в духа на международните стопански трендове през 30-те години на XX век.
Народното събрание е необуздано и са издадени над 180 указа, които имат за цел коренно да трансформират политико-икономическата система. Министерствата са съкратени от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински препоръки са разпуснати. В администрацията и в армията се организира чистка и се назначават единствено лоялни на новата власт фрагменти.
На 14 юни е издадена знаковата разпоредба – закон за възбрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Конфискуват се имуществата и архивите им. Ограничени са демократичните права за свободата на слово и сдруженията. Именно тази разпоредба осакатява парламентарната народна власт за дълъг интервал от време.
В издадената на 27 юли пропагандна заповед на военния министър Златев се приказва за „ светлото бъдеще на обновителния развой “. Революцията щяла да докара „ нова епоха “ и ръководство в името на националния интерес. Според документа властта към този момент се реализира от способени хора и е отстранена „ диктатурата на числата и тълпата “.
Основен управителен орган на новата власт би трябвало да е основаната при започване на юни Дирекция за социална обнова – тя се управлява от шеф и има разклонена конструкция от няколко отдела и служби. Трябва да работи в директна връзка и да насочва останалите държавни институции. От 30 юли страната, взаимствайки
практиките на италианския фашизъм,
стартира да провежда казионни професионални сдружения, които „ да служат като органи на страната за осъществяване на нейната стопанска и обществена политика “.
Благодарение на съкращенията и усъвършенстването на държавния уред, деветнадесетомайците съумяват да реализират към половин милиард лв. икономии и Кимон Георгиев афишира финансовото състояние за устойчиво в края на лятото. Организират се преследвания главно против комунистите, само че под прицел биват и някои от водачите на обичайните партии.
През лятото на 1934 година се организират и всеобщи арести на дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Революционната организация попада под действието на възбраната за политическите организации. В същото време цар Борис III не е удовлетворен от разрастващото се въздействие на военните в политическия живот на страната. С течение на времето различията посред им се усилват.
След две промени в държавното управление, на 21 април 1935 година монархът съумява да сформира нов кабинет отпред с цивилния безпартиен посланик Андрей Тошев. Това му разрешава да ограничи оптимално ролята на военните и да откри властнически режим под свое командване. Действията му са наричани от някои историци „ царски контрапреврат “. В последна сметка, без да е провел пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва сполучливо от него. Той съумява да надхитри уредниците, като по тоя метод усилва персоналната си власт. Така превратът на 19 май 1934 година се трансформира в бумеранг за основните му създатели.
В началото на 30-те години на ХХ век Царство България се намира в комплицирано вътрешно и външнополитическо състояние. Както е известно, от 1929 година е налице международна икономическа рецесия, която макар дейностите на българските държавни управления за поддръжка на стопанското развиване и справяне със общественото напрежение, неизбежно се отразява на българската стопанска система.
Към това, несъмнено, би трябвало да се прибавят обичайните проблеми на България по отношение на нежеланото й състояние във Версайската система от контракти и най-много интернационалната изолираност на европейско и балканско равнище. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934 година в Атина Балкански пакт сред представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който подсигурява териториалното статукво на полуострова и има явна устременост против България и Албания. Те единствени се стремят към проверка.
Трудно скрепената ръководеща коалиция
сред Демократическата партия, Български земеделски народен съюз – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна разпокъсаност в България по това време. Освен ръководещите партии в 23-тото Народно заседание, посланичество имат и следните политически групи: Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.
Извън Народното събрание съществуват още към 40 други партии, което дава съображение да се приказва за „ разлагане “ на политическия живот. Това води след себе си неустойчивост, само че пък въпреки това годините от 1931 до 1934 се водят като едни от най-демократичните в новата българска история. Тези години са и времената, в които режими от властнически и тоталитарен вид набират мощ в Европа.
В страната ни има и две разнообразни от обичайните политически организации. Създаденият през 1927 година кръг „ Звено “ е елитарна конструкция от фашистки вид. Те се афишират за редуциране на изборните органи и въвеждане на корпоративния принцип. Освен това са срещу многопартийната система и се стремят към по-авторитарен метод на ръководство.
Военният съюз е основан при започване на 1919 година, в изискванията на провалянето на България от Първата международна война. Офицерите, членуващи в него, са обезпокоени за бъдещето си предвид на провалянето на Царството във войната и последвалите ограничавания, наложени от Ньойския контракт. Организацията се стреми към ограничение на ролята на партиите в обществото и е огромен съперник на Български земеделски народен съюз и комунистите. Ползва се с негласната поддръжка на цар Борис III, а съществени фигури в него са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Крум Колев и други
Военният съюз играе и решаваща роля при реализирането на деветоюнския прелом. От началото на 1934 година настава рецесия в връзките сред партиите от ръководещото болшинство. Желанието на Български земеделски народен съюз за още едно министерско място е отклонявано от демократите и държавното управление се клати. В този миг на неустойчивост Военният съюз към този момент е взел решение да работи по организацията на нов прелом.
На 9 май царят дава поста боен министър на ген. Атанас Ватев от съюза, което е
явен знак за неговото отношение към готвената акция
На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставката на държавното управление, с което улеснява военните. Взето е решение на 19 май 1934 година в 2,40 часа сутринта Военният съюз взаимно с политическия кръг „ Звено “ да реализира преврата. Паролата за началото на дейностите е „ Сабя “. Всичко минава по проект, в това число и стремежът да не се пролива кръв, тъй като превратаджиите не се натъкват на опозиция.
Кимон Георгиев и Пенчо Златев се срещат с цар Борис III към 5 часа. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по парламентарен път и задържаният Мушанов да бъде освободен, с цел да върне мандата. Съставя се държавно управление, ръководено от Кимон Георгиев. В него влизат главно представители на „ Звено “, само че има и хора от обичайните партии, въпреки и от по-нисшия ешелон.
Още на 19 май новите ръководещи
издават манифест към българския народ,
в който изясняват дейностите си с „ цялостното разлагане на партиите, което надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. “ В документа се приказва за ограничение на локалното самоуправление, централизиране на администрацията и по-сериозно присъединяване на страната в стопанския живот, което е в духа на международните стопански трендове през 30-те години на XX век.
Народното събрание е необуздано и са издадени над 180 указа, които имат за цел коренно да трансформират политико-икономическата система. Министерствата са съкратени от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински препоръки са разпуснати. В администрацията и в армията се организира чистка и се назначават единствено лоялни на новата власт фрагменти.
На 14 юни е издадена знаковата разпоредба – закон за възбрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Конфискуват се имуществата и архивите им. Ограничени са демократичните права за свободата на слово и сдруженията. Именно тази разпоредба осакатява парламентарната народна власт за дълъг интервал от време.
В издадената на 27 юли пропагандна заповед на военния министър Златев се приказва за „ светлото бъдеще на обновителния развой “. Революцията щяла да докара „ нова епоха “ и ръководство в името на националния интерес. Според документа властта към този момент се реализира от способени хора и е отстранена „ диктатурата на числата и тълпата “.
Основен управителен орган на новата власт би трябвало да е основаната при започване на юни Дирекция за социална обнова – тя се управлява от шеф и има разклонена конструкция от няколко отдела и служби. Трябва да работи в директна връзка и да насочва останалите държавни институции. От 30 юли страната, взаимствайки
практиките на италианския фашизъм,
стартира да провежда казионни професионални сдружения, които „ да служат като органи на страната за осъществяване на нейната стопанска и обществена политика “.
Благодарение на съкращенията и усъвършенстването на държавния уред, деветнадесетомайците съумяват да реализират към половин милиард лв. икономии и Кимон Георгиев афишира финансовото състояние за устойчиво в края на лятото. Организират се преследвания главно против комунистите, само че под прицел биват и някои от водачите на обичайните партии.
През лятото на 1934 година се организират и всеобщи арести на дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Революционната организация попада под действието на възбраната за политическите организации. В същото време цар Борис III не е удовлетворен от разрастващото се въздействие на военните в политическия живот на страната. С течение на времето различията посред им се усилват.
След две промени в държавното управление, на 21 април 1935 година монархът съумява да сформира нов кабинет отпред с цивилния безпартиен посланик Андрей Тошев. Това му разрешава да ограничи оптимално ролята на военните и да откри властнически режим под свое командване. Действията му са наричани от някои историци „ царски контрапреврат “. В последна сметка, без да е провел пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва сполучливо от него. Той съумява да надхитри уредниците, като по тоя метод усилва персоналната си власт. Така превратът на 19 май 1934 година се трансформира в бумеранг за основните му създатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ