Иво Инджев за Фрог: Всяко тържество на Русия е смърт за България, а рашистите у нас пеят в хор. И не ги е срам
„ В историята има какви ли не въоръжени спорове и войни, в които може да се спори коя страна е провокирала отсрещната. В случая всичко е еднопосочно. Удивително е по какъв начин Русия и подгласниците им в България се пробват да извъртят нещата по този начин, като че ли войната не се води на територията на Украйна, а се води на територията на Русия. Това просто е удивително маневриране и манипулиране на истината “, споделя той в изявление за Фрог нюз.
следва на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.
Дни преди този момент в задатък създателят разлиства страниците й пред нас и читателите на Фрог. И още – за какво още веднъж „ навиха гайките “ на рашистите у нас, които отново нахално запяха в хор, защитавайки изконните си проруски позиции, четете в цялото изявление с Иво Инджев:
„ Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „ денацификацията “ на Украйна “ е първата книга в България, отразяваща настоящите събития в Украйна. Какво ще открие читателят на нейните страници?
Това не е художествена литература, която моли към разсъждението на читателя, тъй като в един разказ нещата могат да се поясняват по друг метод. Това е фотография на настоящите събития, в случай че приказваме за онази част от книгата, която е обвързвана с съветската експанзия против Украйна – такава, каквато я е видял създателят. Така че читателите ще открият истината такава, каквато съм я видял аз.
Да, тъй като в една война черното е черно, а бялото – бяло. Има агресор и жертва.
Тази война /между Русия и Украйна – бел. ред./ е емблематична в това отношение. В историята има какви ли не въоръжени спорове и войни, в които може да се спори коя страна е провокирала отсрещната и така нататък В случая всичко е еднопосочно. Удивително е по какъв начин Русия и подгласниците им в България се пробват да извъртят нещата по този начин, като че ли войната не се води на територията на Украйна, а се води на територията на Русия. Това просто е удивително маневриране и манипулиране на истината.
И въпреки всичко има хора, които се поддават на тази манипулация… Вашата книга може би идва, с цел да отвори очите най-малко на част от тях.
Това са прекомерно мощни думи. Не съм си поставял такава цел. Просто ден по ден съм наблюдавал съветската машинация. Затова и съм присъединил тази част към книгата и съм оставил предходното заглавие „ Измамата Сан Стефано “ да бъде в основата на внушението, тъй като още веднъж става дума за машинация. Който разлисти тези петдесетина страници, които съм добавил към книгата по отношение на съветската експанзия, ще види, че просто ден по ден съм наблюдавал по какъв начин Русия мамеше, и то доста сполучливо, голямата част от света. Включително самите украинци не имаха вяра, че Путин е кадърен на сходно нещо, не тъй като го мислят за доста добър чичко, а просто тъй като в това няма никакъв здрав разсъдък. Очевидно обаче той не се управлява от здравия разсъдък, а от своите мании.
В книгата си Вие вършиме паралели сред русификацията на България и „ денацификацията “ на Украйна. Какви са връзките?
Връзката е тази – през 19 век Русия мами българите, че идва да им подари независимост, а в действителност си прави сметките и проектите да ги приобщи съм Руската империя, по тази причина даже не ги назовава „ българи “. Непрекъснато, редовно биват наричани „ православни “ и „ славяни “, както в тогавашните съветски медии, по този начин и в формалните документи. В спомените на съветските пълководци и дипломати също се приказва за „ славяни “ и „ православни “, тъй като концепцията на Русия е била да пристигна на Балканите и българското племе да се влее като една нова капка в съветското море, както са се изразявали славянофилите тогава, като да вземем за пример един Аксаков, който ние тачим с улица в центъра на София, единствено че той е създател на прословутото изречение в личния му вестник „ Русь “, че „ всяко празненство на България е гибел за Русия “. Мисля си, че е извънредно време да прозрем, че през днешния ден нещата са тъкмо с противоположен знак. Всяко празненство на Русия е гибел за България сега.
Г-н Инджев, за кого е тази книга?
Тя е за хората, които са любознателни, за тези, които желаят да узнаят нещо ново, само че и да запазят спомен за истината. Нямам претенцията да споделям незнайни неща, в случай че изключим може би малко известния факт за Николай Игнатиев като бащата на актуалния съветски антисемитизъм, който ние тук тачим като най-видната фигура, обвързвана с Руско-османската война и българската независимост. Той е бил гневен съперник на всевъзможни права и свободи на самия съветски народ и по тази причина бива назначаван като посланик след неуспеха си на Балканите, тъй като неговият Санстефански прелиминарен кротичък контракт е бил безусловно нелегитимен от международноправна позиция. И това е било ясно на съветската дипломация. Целта е да бъдат излъгани българите, че им се подаряват едни земи, които след това ще им бъдат взети от западняците на Берлинския конгрес. Тъй че този провалил се на Балканите посланик по-късно става министър на вътрешните работи по волята на император Александър III с една основна цел – да сътвори антисемитското законодателство на Русия. И той го основава в границите на една година. Така се и назовават тези закони – Майските закони на Николай Игнатиев. Това също беше незнайно за голяма част от българите. Това е едно от откритията, което ще създадат моите читатели.
В книгата Ви намират място първите 20 дни от войната. Доста събития обача се случиха от този момент до момента. Днес е 65-тия ден, откогато Русия нахлу в Украйна. Какво бихте написали в този момент? Какво виждате?
Нищо не бих трансформирал. Мога единствено, в случай че ми е разрешено да кажа, че съм горделив с това, че на 20-тия ден бях задоволително убеден, че Русия е изгубила тази война. И към днешния ден това е двойно по-легитимно да се каже. Защото видяхме, да вземем за пример, че се наложи на съветските войски да се изтеглят от Киев, който бяха нарочили да окупират надали не за 2 дни. Открито съветски политици и медии твърдяха, че безусловно за няколко дни съветските танкове ще дефилират по ул. „ Крешчатик “. Така че аз се осмелих на 20-тия ден да сложа точка на своите наблюдения и да предложа книгата си на издателството, тъй като към този момент бях задоволително уверен, че констатациите ми няма да бъдат еднодневки.
Тоест и към 65-тия ден Вие към момента оставате на това мнение – Украйна ще завоюва тази война. Но по какъв начин?
Украйна завоюва тази война в деня, в който Русия нахлу в страната, на 24 февруари. Спечели я морално пред целия свят като жертва, тъй като фактически цивилизованият свят застана на нейна страна. Другото е просто дали Путин би могъл да реализира някаква военна победа, тъй че да се регистрира пред своя народ за жертвите, които понесоха. Междудругото те са по-големи, в сравнение с 10-годишните жертви на Съветския съюз в Афганистан, където другояче съпротивата също беше много жестока. В Украйна обаче просто се натъкаха на нещо безусловно ненадейно за тях. Така че каквото и да се случи във военно отношение, Русия е изгубила тази война.
Вие самичък казахте - цивилизованият свят застана на страната на Украйна. Откакто стартира войната там, обаче у нас мненията са полярни, в това число на политическата сцена. Кой е крив и кой е прав?
Аз виждам един рецидив. В първите дни, когато светът беше стъписан, и България беше стъписана. Бившите русофили, които през днешния ден назовавам към този момент рашисти, се бяха попритаили. Аз чух изявления, в това число в коридорите и в медиите, които още веднъж внезапно откриха, че живея, че занапред нататък повече няма да я има другата позиция, тъй като другата позиция е тази на убийците и на военнопрестъпниците. Обаче в днешните утринни блокове тези рашисти още веднъж дефилират по трите огромни малките екрани все едно, че не поддържат агресора против жертвата му. Чуват се всички опорни точки на Кремъл. Мога да ви ги изброя поименно – Росен Карадимов, Кънчо Стойчев и Валери Тодоров. Тази заран тези тримата пяха в хор в трите огромни малките екрани в интерес на Русия. Първоначално се бяха стреснали, само че последователно им „ навиха гайките “ и в този момент те още веднъж пазят изконните си проруски позиции. И не ги е позор.
ще се състои на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.
Интервю на Веселка Иванова
следва на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.
Дни преди този момент в задатък създателят разлиства страниците й пред нас и читателите на Фрог. И още – за какво още веднъж „ навиха гайките “ на рашистите у нас, които отново нахално запяха в хор, защитавайки изконните си проруски позиции, четете в цялото изявление с Иво Инджев:
„ Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „ денацификацията “ на Украйна “ е първата книга в България, отразяваща настоящите събития в Украйна. Какво ще открие читателят на нейните страници?
Това не е художествена литература, която моли към разсъждението на читателя, тъй като в един разказ нещата могат да се поясняват по друг метод. Това е фотография на настоящите събития, в случай че приказваме за онази част от книгата, която е обвързвана с съветската експанзия против Украйна – такава, каквато я е видял създателят. Така че читателите ще открият истината такава, каквато съм я видял аз.
Да, тъй като в една война черното е черно, а бялото – бяло. Има агресор и жертва.
Тази война /между Русия и Украйна – бел. ред./ е емблематична в това отношение. В историята има какви ли не въоръжени спорове и войни, в които може да се спори коя страна е провокирала отсрещната и така нататък В случая всичко е еднопосочно. Удивително е по какъв начин Русия и подгласниците им в България се пробват да извъртят нещата по този начин, като че ли войната не се води на територията на Украйна, а се води на територията на Русия. Това просто е удивително маневриране и манипулиране на истината.
И въпреки всичко има хора, които се поддават на тази манипулация… Вашата книга може би идва, с цел да отвори очите най-малко на част от тях.
Това са прекомерно мощни думи. Не съм си поставял такава цел. Просто ден по ден съм наблюдавал съветската машинация. Затова и съм присъединил тази част към книгата и съм оставил предходното заглавие „ Измамата Сан Стефано “ да бъде в основата на внушението, тъй като още веднъж става дума за машинация. Който разлисти тези петдесетина страници, които съм добавил към книгата по отношение на съветската експанзия, ще види, че просто ден по ден съм наблюдавал по какъв начин Русия мамеше, и то доста сполучливо, голямата част от света. Включително самите украинци не имаха вяра, че Путин е кадърен на сходно нещо, не тъй като го мислят за доста добър чичко, а просто тъй като в това няма никакъв здрав разсъдък. Очевидно обаче той не се управлява от здравия разсъдък, а от своите мании.
В книгата си Вие вършиме паралели сред русификацията на България и „ денацификацията “ на Украйна. Какви са връзките?
Връзката е тази – през 19 век Русия мами българите, че идва да им подари независимост, а в действителност си прави сметките и проектите да ги приобщи съм Руската империя, по тази причина даже не ги назовава „ българи “. Непрекъснато, редовно биват наричани „ православни “ и „ славяни “, както в тогавашните съветски медии, по този начин и в формалните документи. В спомените на съветските пълководци и дипломати също се приказва за „ славяни “ и „ православни “, тъй като концепцията на Русия е била да пристигна на Балканите и българското племе да се влее като една нова капка в съветското море, както са се изразявали славянофилите тогава, като да вземем за пример един Аксаков, който ние тачим с улица в центъра на София, единствено че той е създател на прословутото изречение в личния му вестник „ Русь “, че „ всяко празненство на България е гибел за Русия “. Мисля си, че е извънредно време да прозрем, че през днешния ден нещата са тъкмо с противоположен знак. Всяко празненство на Русия е гибел за България сега.
Г-н Инджев, за кого е тази книга?
Тя е за хората, които са любознателни, за тези, които желаят да узнаят нещо ново, само че и да запазят спомен за истината. Нямам претенцията да споделям незнайни неща, в случай че изключим може би малко известния факт за Николай Игнатиев като бащата на актуалния съветски антисемитизъм, който ние тук тачим като най-видната фигура, обвързвана с Руско-османската война и българската независимост. Той е бил гневен съперник на всевъзможни права и свободи на самия съветски народ и по тази причина бива назначаван като посланик след неуспеха си на Балканите, тъй като неговият Санстефански прелиминарен кротичък контракт е бил безусловно нелегитимен от международноправна позиция. И това е било ясно на съветската дипломация. Целта е да бъдат излъгани българите, че им се подаряват едни земи, които след това ще им бъдат взети от западняците на Берлинския конгрес. Тъй че този провалил се на Балканите посланик по-късно става министър на вътрешните работи по волята на император Александър III с една основна цел – да сътвори антисемитското законодателство на Русия. И той го основава в границите на една година. Така се и назовават тези закони – Майските закони на Николай Игнатиев. Това също беше незнайно за голяма част от българите. Това е едно от откритията, което ще създадат моите читатели.
В книгата Ви намират място първите 20 дни от войната. Доста събития обача се случиха от този момент до момента. Днес е 65-тия ден, откогато Русия нахлу в Украйна. Какво бихте написали в този момент? Какво виждате?
Нищо не бих трансформирал. Мога единствено, в случай че ми е разрешено да кажа, че съм горделив с това, че на 20-тия ден бях задоволително убеден, че Русия е изгубила тази война. И към днешния ден това е двойно по-легитимно да се каже. Защото видяхме, да вземем за пример, че се наложи на съветските войски да се изтеглят от Киев, който бяха нарочили да окупират надали не за 2 дни. Открито съветски политици и медии твърдяха, че безусловно за няколко дни съветските танкове ще дефилират по ул. „ Крешчатик “. Така че аз се осмелих на 20-тия ден да сложа точка на своите наблюдения и да предложа книгата си на издателството, тъй като към този момент бях задоволително уверен, че констатациите ми няма да бъдат еднодневки.
Тоест и към 65-тия ден Вие към момента оставате на това мнение – Украйна ще завоюва тази война. Но по какъв начин?
Украйна завоюва тази война в деня, в който Русия нахлу в страната, на 24 февруари. Спечели я морално пред целия свят като жертва, тъй като фактически цивилизованият свят застана на нейна страна. Другото е просто дали Путин би могъл да реализира някаква военна победа, тъй че да се регистрира пред своя народ за жертвите, които понесоха. Междудругото те са по-големи, в сравнение с 10-годишните жертви на Съветския съюз в Афганистан, където другояче съпротивата също беше много жестока. В Украйна обаче просто се натъкаха на нещо безусловно ненадейно за тях. Така че каквото и да се случи във военно отношение, Русия е изгубила тази война.
Вие самичък казахте - цивилизованият свят застана на страната на Украйна. Откакто стартира войната там, обаче у нас мненията са полярни, в това число на политическата сцена. Кой е крив и кой е прав?
Аз виждам един рецидив. В първите дни, когато светът беше стъписан, и България беше стъписана. Бившите русофили, които през днешния ден назовавам към този момент рашисти, се бяха попритаили. Аз чух изявления, в това число в коридорите и в медиите, които още веднъж внезапно откриха, че живея, че занапред нататък повече няма да я има другата позиция, тъй като другата позиция е тази на убийците и на военнопрестъпниците. Обаче в днешните утринни блокове тези рашисти още веднъж дефилират по трите огромни малките екрани все едно, че не поддържат агресора против жертвата му. Чуват се всички опорни точки на Кремъл. Мога да ви ги изброя поименно – Росен Карадимов, Кънчо Стойчев и Валери Тодоров. Тази заран тези тримата пяха в хор в трите огромни малките екрани в интерес на Русия. Първоначално се бяха стреснали, само че последователно им „ навиха гайките “ и в този момент те още веднъж пазят изконните си проруски позиции. И не ги е позор.
ще се състои на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ