Най-големите проблеми на градския транспорт в Пловдив
В исторически проект Пловдив е разполагал с два съществени типа всеобщ градски превоз – автобусен и тролейбусен, подсилен и от спомагателни маршрутни линии, които се причисляват по-скоро към автобусния транспорт. Първоначално обслужването се реализира от общинско сдружение - компания " Градски превоз – Пловдив “.
След 2000 година стартира началото на края. Дружеството изпада в тежко финансово положение, а броят на тролейбусите и обслужваните направления последователно понижава. През 2007 година се стига до приватизация на сдружението.
Общинският съвет взема решение за преустановяване на контракта с превозвача и от 1 октомври 2012 година Пловдив остава с без електрически превоз.
Проблеми в публичния превоз на Пловдив
1. Неефективност на маршрутната мрежа
Един от главните проблеми в публичния превоз на Пловдив е дължината и препокриването на автобусните линии. Много от тях дублират към този момент съществуващи направления и са прекомерно дълги, което не дава отговор на действителното търсене на пасажерите. Повечето хора употребяват градския превоз за по-кратки пътувания, а не от начална до последна спирка. Причината за тази неефективност е остарелият метод на възнаграждение – въз основа на изминатите километри, което подтиква удължение на маршрутите за по-големи облаги, а не по-добро обслужване.
2. Недостатъци в билетната система
В Пловдив се употребяват хартиени билети за еднократно пътешестване. Това значи, че при всяко прехвърляне пасажерът би трябвало да купи нов билет. Така цената на едно пътешестване може да се удвои или утрои, което прави публичния превоз стопански неблагоприятен и неуместен. Това в допълнение демотивира хората да употребяват градския превоз, изключително в случай че би трябвало да се прекачват.
3. Ограничения заради настоящи контракти
Сключените контракти с частни превозвачи са годни до 2028 година и мъчно могат да бъдат изменени. В тях се резервира правилото за възнаграждение на километър, което оставя опция на водачите и превозвачите сами да удължават направления, с цел да усилят приходите си. Това не е съобразено с действителните потребности на пасажерите и води до разхищаване на средства, закъснения и неспазване на графиците. Общината би трябвало да откри способи да ограничи тази процедура посредством спомагателни регулации.
4. Недостиг на водачи
Общественият превоз страда от липса на задоволително водачи. Това води до пропуснати курсове и неспособност за пълноценно потребление на наличните рейсове. В резултат, разписанията не се съблюдават, а качеството на услугата се утежнява.
5. Неспазване на разписанията
Редовността и предвидимостта са съществени условия на пасажерите. Когато рейсовете не идват в точния момент, хората губят доверие в системата и търсят други възможности – най-често персоналния автомобил. Това прави транспортната услуга по-малко конкурентоспособна. Нужно е въвеждане на интелигентни системи, които наблюдават придвижването на транспортните средства и оказват помощ за по-добра организация и надзор.
6. Ниска периодичност на обслужване
Комфортното пътешестване изисква рейсовете да идват на не повече от 10 минути. В Пловдив обаче доста линии минават прекомерно рядко, което удължава чакането и прави пътуването неловко. Разписанията би трябвало да бъдат съобразени с пиковите часове – заран, вечер, както и с натовареността на разнообразни направления.
7. Лошо планувана транспортна скица
Сегашната скица на публичния превоз не обезпечава дейно обслужване – има повтаряне на направления, липсват линии, които свързват отдалечени квартали с съществени точки за прехвърляне (т.нар. довеждащи линии). Това не предизвиква потреблението на рейсове и води до още по-голямо потребление на персонални коли.
8. Остаряла и неработеща система за таксуване
Текущата система не разрешава еластичност при пътешестване – няма метод да се употребява един билет за няколко прекачвания. Освен това липсва бистрота и проследяемост на приходите от билети. Автоматите за билети по спирките постоянно не работят. През юли 2023 започва планът за въвеждане на електронна билетна система. Целта е въвеждането на нови способи на заплащане – мобилни приложения, онлайн portal, безконтактни банкови карти, и автоматизирано позициониране (AVL) на рейсовете, с цел да се усили прозрачността и дисциплината при курсуването. Но в безусловно всички рейсове билет към момента се купува от водача или кондуктора.
9. Липса на настояща информация в действително време
Макар че съществуват приложения и уеб сайтове, които демонстрират написания (напр. Plovdiv Transport, Moovit и др.), те не разрешават пълноценно обмисляне на маршрут от точка А до точка Б. Освен това, електронните табла на спирките не работят надеждно. Нужна е съвременна, автоматизирана система, която да дава точна и настояща информация на пасажерите.
10. Остаряла и недобре поддържана инфраструктура
Пътната и транспортната инфраструктура в града също има потребност от възобновяване – уличната мрежа, светофарните уредби, неналичието на бус-ленти, липса на зарядни станции за електрически рейсове. Таксиметровите стоянки също не действат добре – не се употребяват дейно, а построените " джобове “ са нефункционални.
11. Амортизиран автопарк
Голяма част от рейсовете са остарели, неуместни и замърсяват околната среда. Липсва опция като електробуси или тролейбуси (след закриването на тролейбусния транспорт). Един от вероятните разновидности за усъвършенстване е потреблението на съществуващата ж.п. инфраструктура за градска железница.
12. Недостатъчно обслужване за възпитаници
Учениците и студентите са една от главните групи консуматори на градския превоз. Въпреки това, няма специфични направления, които да облекчат напредването им до и от учебните заведения. Пловдив към този момент е направил стъпка в тази посока със основаването на ново общинско сдружение за превоз, което да обезпечи по-целенасочени услуги.
През юли 2023 беше показан (ПУГМ) с визия до 2032 година В него като цяло се показват съответни ограничения за справяне с рецесията, само че въпреки всичко е доста слаба вероятността скоро да забележим европейски тип на публичния превоз в Пловдив.
След 2000 година стартира началото на края. Дружеството изпада в тежко финансово положение, а броят на тролейбусите и обслужваните направления последователно понижава. През 2007 година се стига до приватизация на сдружението.
Общинският съвет взема решение за преустановяване на контракта с превозвача и от 1 октомври 2012 година Пловдив остава с без електрически превоз.
Проблеми в публичния превоз на Пловдив
1. Неефективност на маршрутната мрежа
Един от главните проблеми в публичния превоз на Пловдив е дължината и препокриването на автобусните линии. Много от тях дублират към този момент съществуващи направления и са прекомерно дълги, което не дава отговор на действителното търсене на пасажерите. Повечето хора употребяват градския превоз за по-кратки пътувания, а не от начална до последна спирка. Причината за тази неефективност е остарелият метод на възнаграждение – въз основа на изминатите километри, което подтиква удължение на маршрутите за по-големи облаги, а не по-добро обслужване.
2. Недостатъци в билетната система
В Пловдив се употребяват хартиени билети за еднократно пътешестване. Това значи, че при всяко прехвърляне пасажерът би трябвало да купи нов билет. Така цената на едно пътешестване може да се удвои или утрои, което прави публичния превоз стопански неблагоприятен и неуместен. Това в допълнение демотивира хората да употребяват градския превоз, изключително в случай че би трябвало да се прекачват.
3. Ограничения заради настоящи контракти
Сключените контракти с частни превозвачи са годни до 2028 година и мъчно могат да бъдат изменени. В тях се резервира правилото за възнаграждение на километър, което оставя опция на водачите и превозвачите сами да удължават направления, с цел да усилят приходите си. Това не е съобразено с действителните потребности на пасажерите и води до разхищаване на средства, закъснения и неспазване на графиците. Общината би трябвало да откри способи да ограничи тази процедура посредством спомагателни регулации.
4. Недостиг на водачи
Общественият превоз страда от липса на задоволително водачи. Това води до пропуснати курсове и неспособност за пълноценно потребление на наличните рейсове. В резултат, разписанията не се съблюдават, а качеството на услугата се утежнява.
5. Неспазване на разписанията
Редовността и предвидимостта са съществени условия на пасажерите. Когато рейсовете не идват в точния момент, хората губят доверие в системата и търсят други възможности – най-често персоналния автомобил. Това прави транспортната услуга по-малко конкурентоспособна. Нужно е въвеждане на интелигентни системи, които наблюдават придвижването на транспортните средства и оказват помощ за по-добра организация и надзор.
6. Ниска периодичност на обслужване
Комфортното пътешестване изисква рейсовете да идват на не повече от 10 минути. В Пловдив обаче доста линии минават прекомерно рядко, което удължава чакането и прави пътуването неловко. Разписанията би трябвало да бъдат съобразени с пиковите часове – заран, вечер, както и с натовареността на разнообразни направления.
7. Лошо планувана транспортна скица
Сегашната скица на публичния превоз не обезпечава дейно обслужване – има повтаряне на направления, липсват линии, които свързват отдалечени квартали с съществени точки за прехвърляне (т.нар. довеждащи линии). Това не предизвиква потреблението на рейсове и води до още по-голямо потребление на персонални коли.
8. Остаряла и неработеща система за таксуване
Текущата система не разрешава еластичност при пътешестване – няма метод да се употребява един билет за няколко прекачвания. Освен това липсва бистрота и проследяемост на приходите от билети. Автоматите за билети по спирките постоянно не работят. През юли 2023 започва планът за въвеждане на електронна билетна система. Целта е въвеждането на нови способи на заплащане – мобилни приложения, онлайн portal, безконтактни банкови карти, и автоматизирано позициониране (AVL) на рейсовете, с цел да се усили прозрачността и дисциплината при курсуването. Но в безусловно всички рейсове билет към момента се купува от водача или кондуктора.
9. Липса на настояща информация в действително време
Макар че съществуват приложения и уеб сайтове, които демонстрират написания (напр. Plovdiv Transport, Moovit и др.), те не разрешават пълноценно обмисляне на маршрут от точка А до точка Б. Освен това, електронните табла на спирките не работят надеждно. Нужна е съвременна, автоматизирана система, която да дава точна и настояща информация на пасажерите.
10. Остаряла и недобре поддържана инфраструктура
Пътната и транспортната инфраструктура в града също има потребност от възобновяване – уличната мрежа, светофарните уредби, неналичието на бус-ленти, липса на зарядни станции за електрически рейсове. Таксиметровите стоянки също не действат добре – не се употребяват дейно, а построените " джобове “ са нефункционални.
11. Амортизиран автопарк
Голяма част от рейсовете са остарели, неуместни и замърсяват околната среда. Липсва опция като електробуси или тролейбуси (след закриването на тролейбусния транспорт). Един от вероятните разновидности за усъвършенстване е потреблението на съществуващата ж.п. инфраструктура за градска железница.
12. Недостатъчно обслужване за възпитаници
Учениците и студентите са една от главните групи консуматори на градския превоз. Въпреки това, няма специфични направления, които да облекчат напредването им до и от учебните заведения. Пловдив към този момент е направил стъпка в тази посока със основаването на ново общинско сдружение за превоз, което да обезпечи по-целенасочени услуги.
През юли 2023 беше показан (ПУГМ) с визия до 2032 година В него като цяло се показват съответни ограничения за справяне с рецесията, само че въпреки всичко е доста слаба вероятността скоро да забележим европейски тип на публичния превоз в Пловдив.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ