Карастоянов направил три от общо седемте снимки на Левски
В историческата зона на Самоков напълно скоро ще се извиси монумент на локалната персона от национално значение Анастас Карастоянов, който е считан за основоположник на българската снимка, от чието рождение се навършват 200 години.
Зад монумента ще бъде сложено пано от плочки от направените от Карастоянов фотоси на Васил Левски и други престижи от българската история. Синовете му Иван и Димитър Карастоянови също са пионери на фотографското дело.
Предисторията изисква да споменем, че самоковецът Никола Карастоянов се занимавал с книговезство. В средата на XIX век отваря книжарница, а част от продаваните книги са отпечатани персонално от него с модерната за времето си печатарска преса.
Синът му Анастас е график илюстратор и живописен оформител на книгите.
През 1862 година се постанова Анастас да замине за Белград, с цел да купи букви и материали за фамилната печатница. В сръбския град избухват протести на сърби по отношение на турската власт. Изгубвайки в немирното време покупките и парите си, Анастас постоянно посещава хотел „ Сръбска круна “, където се събира родната емиграция и щабът на Раковски.
Междувременно стартира работа в работилница за печати, с цел да завоюва пари, с които да се върне назад. Виждайки за пръв път фотоапарат, Карастоянов бива запленен от новото изкуство. Купува си фотографска техника и остава в Белград 18 години на влиятелния пост велможа фотограф. За това му оказва помощ различен българин, учил се да снима във Виена на издръжката на сръбския княз.
В Белград се събира цялото му семейство – брачната половинка, двете дъщери и двамата синове Иван и Димитър, които му оказват помощ в занаята.
Там самоковецът се подписва като Анастас Н. Стоянович. Успява да отвори фотоателие в дома си, който трансформира в седалище на революционния комитет, където фотографира възрожденци като Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Ильо Войвода. Заснема и три от общо седемте фотографии на Васил Левски.
Прави всичко по силите си синовете му да получат европейско обучение. Иван специализира снимка във Виена, Париж и Лондон, а по-късно минава военно образование в Белградската артилерийска школа. Участва като доброволец в Руско-турската война.
Димитър също специализира в Лондон и Париж.
Още преди Освобождението семейството образова свои почитатели в родния Самоков. След основаването на Третото българско царство, Карастоянови се завръщат в родината си и отварят ателиета в София, където снимат политици, писатели, интелектуалци, естествени хубости и архитектурата на столицата.
Делото им се счита за епохално, а традицията в рода продължава още едно потомство Карастоянови. Това са синовете Димитър-Бончо (Богдан) и Божидар.
Източник: Уикенд
Зад монумента ще бъде сложено пано от плочки от направените от Карастоянов фотоси на Васил Левски и други престижи от българската история. Синовете му Иван и Димитър Карастоянови също са пионери на фотографското дело.
Предисторията изисква да споменем, че самоковецът Никола Карастоянов се занимавал с книговезство. В средата на XIX век отваря книжарница, а част от продаваните книги са отпечатани персонално от него с модерната за времето си печатарска преса.
Синът му Анастас е график илюстратор и живописен оформител на книгите.
През 1862 година се постанова Анастас да замине за Белград, с цел да купи букви и материали за фамилната печатница. В сръбския град избухват протести на сърби по отношение на турската власт. Изгубвайки в немирното време покупките и парите си, Анастас постоянно посещава хотел „ Сръбска круна “, където се събира родната емиграция и щабът на Раковски.
Междувременно стартира работа в работилница за печати, с цел да завоюва пари, с които да се върне назад. Виждайки за пръв път фотоапарат, Карастоянов бива запленен от новото изкуство. Купува си фотографска техника и остава в Белград 18 години на влиятелния пост велможа фотограф. За това му оказва помощ различен българин, учил се да снима във Виена на издръжката на сръбския княз.
В Белград се събира цялото му семейство – брачната половинка, двете дъщери и двамата синове Иван и Димитър, които му оказват помощ в занаята.
Там самоковецът се подписва като Анастас Н. Стоянович. Успява да отвори фотоателие в дома си, който трансформира в седалище на революционния комитет, където фотографира възрожденци като Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Ильо Войвода. Заснема и три от общо седемте фотографии на Васил Левски.
Прави всичко по силите си синовете му да получат европейско обучение. Иван специализира снимка във Виена, Париж и Лондон, а по-късно минава военно образование в Белградската артилерийска школа. Участва като доброволец в Руско-турската война.
Димитър също специализира в Лондон и Париж.
Още преди Освобождението семейството образова свои почитатели в родния Самоков. След основаването на Третото българско царство, Карастоянови се завръщат в родината си и отварят ателиета в София, където снимат политици, писатели, интелектуалци, естествени хубости и архитектурата на столицата.
Делото им се счита за епохално, а традицията в рода продължава още едно потомство Карастоянови. Това са синовете Димитър-Бончо (Богдан) и Божидар.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ