Как в Русия отстояха „мъжкия” празник на 23 февруари
В Испания републиканци и монархисти се сплотиха, като погребаха костите на жертвите в Гражданската война (1936-1939) в общ саркофаг под мотото „ Те умряха за Испания ” и предишното спря да ги разделя и опълчва. Миналото постоянно би трябвало да е трамплин към бъдещето.
В Русия отидоха още по-далеч, като помириха последните 100 година от историята си с последователност, като на остарели полезности придадоха ново наличие. Така стана и с 23 февруари – изначало се честваше Денят на Червената войска и флот, след това той се трансформира в Ден на Съветската войска и ВМФ, в този момент се чества Денят на бранителя на Отечеството. Този ден за генерации руснаци е свят „ мъжки” празник.
Руското издание „ АиФ” описа за последната смяна в името на празника в изявление с някогашния вътрешен министър на Русия Сергей Степашин, който връща събития към началото на 1990-те години.
На 7 май 1992 година президентът Борис Елцин подписал декрет за основаването на Въоръжени сили на Русия. Военният министър Павел Грачьов предложил на Сергей Степашин, тогава ръководител на Комитета по въпросите на защитата и сигурността към Върховния Съвет на Русия, да учредят празник на 7 май. Степашин обаче не се съгласил, той знаел, че публичното мнение ще бъде срещу.
Лично Елцин позвънил на Степашин и го попитал за какво не поддържа Грачьов. В отговор той му обяснил, че 7 май не може да бъде празник на съветската войска, тъй като нея я е имало още при Иван Грозни, и даже му припомнил за Куликово поле. Елцин помислил и се съгласил.
В същото време Степашин бил уверен, че смяната е наложителна, тъй като към този момент нито Съветски съюз съществува, нито Съветска войска. Червената войска пък била единствено спомен. Върнали се към историческите корени на празника – на 23 февруари 1918 година съветската войска за пръв път дала пердах на настъпващите немски войски край Псков. Тогава Ленин издал указ „ Социалистическото Отечество е в опасност”.
Комитетът на Степашин се хванал за думите „ Отечество, което би трябвало да се защитава”. Така се родило „ бранител на Отечеството”. През февруари 1993 година дефинитивно било решено на 23 февруари да се чества Ден на бранителя на Отечеството. Празникът е непокътнат, като малко му е изменен форматът.
После, през 2006 година, президентът Путин като висш главнокомандващ и Сергей Иванов като боен министър излезли с самодейност, която е подкрепена от Държавната Дума, празникът вместо ведомствен да придобие държавен статут и да стане почивен ден.
Редакция БЛИЦ
В Русия отидоха още по-далеч, като помириха последните 100 година от историята си с последователност, като на остарели полезности придадоха ново наличие. Така стана и с 23 февруари – изначало се честваше Денят на Червената войска и флот, след това той се трансформира в Ден на Съветската войска и ВМФ, в този момент се чества Денят на бранителя на Отечеството. Този ден за генерации руснаци е свят „ мъжки” празник.
Руското издание „ АиФ” описа за последната смяна в името на празника в изявление с някогашния вътрешен министър на Русия Сергей Степашин, който връща събития към началото на 1990-те години.
На 7 май 1992 година президентът Борис Елцин подписал декрет за основаването на Въоръжени сили на Русия. Военният министър Павел Грачьов предложил на Сергей Степашин, тогава ръководител на Комитета по въпросите на защитата и сигурността към Върховния Съвет на Русия, да учредят празник на 7 май. Степашин обаче не се съгласил, той знаел, че публичното мнение ще бъде срещу.
Лично Елцин позвънил на Степашин и го попитал за какво не поддържа Грачьов. В отговор той му обяснил, че 7 май не може да бъде празник на съветската войска, тъй като нея я е имало още при Иван Грозни, и даже му припомнил за Куликово поле. Елцин помислил и се съгласил.
В същото време Степашин бил уверен, че смяната е наложителна, тъй като към този момент нито Съветски съюз съществува, нито Съветска войска. Червената войска пък била единствено спомен. Върнали се към историческите корени на празника – на 23 февруари 1918 година съветската войска за пръв път дала пердах на настъпващите немски войски край Псков. Тогава Ленин издал указ „ Социалистическото Отечество е в опасност”.
Комитетът на Степашин се хванал за думите „ Отечество, което би трябвало да се защитава”. Така се родило „ бранител на Отечеството”. През февруари 1993 година дефинитивно било решено на 23 февруари да се чества Ден на бранителя на Отечеството. Празникът е непокътнат, като малко му е изменен форматът.
После, през 2006 година, президентът Путин като висш главнокомандващ и Сергей Иванов като боен министър излезли с самодейност, която е подкрепена от Държавната Дума, празникът вместо ведомствен да придобие държавен статут и да стане почивен ден.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ