Ерик Шмидт: „След 5-10 години изкуствените интелекти ще създадат свой собствен език и ще се обединят. Ние не знаем какво да правим с това“
В изявление за изданието Noema някогашният основен изпълнителен шеф на Гугъл показа прогнозите си за посоката на развиване на генеративния ИИ, уточни трите съществени фактора, които водят до появяването на свръхмощен ИИ, описа до какво може да докара конкуренцията във въоръжаването в тази област сред Запада и Изтока и оцени какъв брой изостава Китай от Съединени американски щати в основаването на усъвършенствани модели на ИИ. Оказа се, че не доста.
Според Шмидт най-важното нещо, което би трябвало да се разбере за положението на нещата в региона на генеративния ИИ, е, че растежът на продуктивността на тази технология се развива с голяма скорост. Новите генерации модели ще се появяват почти на всяка година и половина. С тези темпове светът доста ще се промени след 3-4 години.
Шмид разпознава трите движещи сили на този развой. На първо място, по този начин нареченият „ контекстуален прозорец “, просто казано, питане към ИИ. То към този момент може да се състои от милиони думи; към този момент е фиктивен безпределно огромен контекстен прозорец. Това значи, че ИИ може да дава на потребителя указания малко по малко по какъв начин да подготвя медикаменти или да търси лек за рак. „ След пет години ще можем да сътворяваме предписания от 1000 стъпки за решение на значими проблеми в медицината, материалознанието и изменението на климата “, споделя той.
Втората движеща мощ е „ усъвършенстваната агентивност “. Като сътрудник се дефинира един огромен езиков модел, който може да научава нещо ново. Например, да прочете цялата литература по химия, да предложи няколко хипотези, да организира няколко теста и да направи някои изводи. Броят на тези AI ще нарасне до милиони, те ще станат извънредно продуктивни.
Третата – и най-важна съгласно Шмид – е развиването на функционалността „ текст към деяние “. Потребителят може да каже на изкуствения разсъдък: „ Напиши ми програмен код за X “ и кодът ще бъде написан. Взети дружно, това открива вероятности, които Шмидт назовава съвсем научна фантастика.
„ В даден миг тези системи ще станат толкоз мощни, че сътрудниците ще стартират да си взаимодействат. Вашият сътрудник, моят сътрудник, нейният сътрудник и неговият сътрудник ще обединят напъните си, с цел да решат нов проблем “, предсказва Шмидт. – Някои считат, че тези сътрудници ще разработят собствен личен език, с цел да поддържат връзка между тях. И от този миг нататък ние няма да знаем какво вършат те. Какво ще вършим тогава? Да извадим щепсела? Буквално да прекъснем зареждането на компютрите? Когато сътрудниците стартират да поддържат връзка и да вършат неща, които хората не схващат, това ще бъде един сериозен проблем “.
Според него това ще се случи след към пет до 10 години.
Шмидт продължава да показва угриженост, че отворените проучвания и изходните кодове на генеративния ИИ, оповестени от западни компании, могат да попаднат в ръцете на „ неприятни момчета “ от Китай, Русия, Иран, Северна Корея и Беларус. Ето за какво е толкоз значимо най-мощните ИИ системи, изключително тези, които се приближават до равнището на универсалния ИИ, да разполагат с някакви вградени механизми за ограничение на разпространяването. Към днешна дата обаче такива не съществуват.
Шмид не изключва опцията за терористични актове с потребление на ИИ, освен това освен за хакерски атаки, само че и за потребление на биологични оръжия. Затова той предлага да се намерения за някакъв тип кротичък контракт сред водещите сили, нещо сходно на Договора за намерено небе, подписан от страните от ОССЕ през 1992 година, който позволяваше да се управляват военните действия на съседите.
Въпреки това е малко евентуално това да спре конкуренцията в региона на изкуствения разсъдък. Рано или късно Съединени американски щати и Китай ще се снабдят с дребен брой извънредно мощни компютри, способни сами да основат нещо ново, което страните няма да желаят да покажат на личните си жители и/или съперници. Тези машини ще бъдат ситуирани във военни бази, свързани с атомни електроцентрали и заобиколени с бодлива тел и картечници.
Според изчисленията на Шмид Китай изостава от Съединени американски щати с към две години в региона на изкуствения разсъдък.
