Пътуването във времето може да не е същото като във

Пътуването във времето може да не е същото като във филмите. Ново изследване слага въпроса дали спомените от пътуването обратно във времето могат да бъдат непокътнати. Въз основа на втория закон на термодинамиката, който гласи, че ентропията неизбежно се усилва, и на концепцията за затворените времеподобни криви, математикът Лоренцо Гавасино изрича догатката, че спомените на индивида ще бъдат изтрити, когато той се върне в сегашното. Пътуването във времето би могло да докара освен до загуба на мемоари, само че и до заличаване на всевъзможни цифрови записи и дестабилизиране на материята на атомно равнище.

Досега учените се концентрираха най-вече върху самата опция за пътешестване във времето, като не обръщаха изключително внимание на това какво се случва с индивида, откакто се върне в сегашното. Лоренцо Гавасино, математик и аспирант в университета Вандербилт в Нешвил, твърди, че пътуването във времето е съпроводено с редица особени странични резултати. Една от главните последствия би била „ изтриването на всички мемоари, получени по затворената крива, сходна на времето, до момента в който цикълът не бъде приключен “. Казано по-просто, човек, който се върне в сегашното, ще не помни пътуването си обратно във времето.

Затворената времеподобна крива е идея в общата доктрина на относителността, съгласно която пространство-времето образува цикли при избрани условия. Тези примки водят до основаването на пътища, които се връщат в началната точка, правейки допустимо пътуването до по-ранен миг. Човек, който пътува по тази крива, също по този начин ще се подчинява на законите на физиката.

Така да вземем за пример, когато човек пътува в предишното и по-късно се връща в сегашното, съгласно втория закон на термодинамиката ентропията, т.е. степента на безпорядък в системата, постоянно се усилва с течение на времето. Така при строшаване на чаша или безредие на кафе на прахуляк в мляко безпорядъкът се усилва, защото чашата се счупва, а частиците кафе се разпръскват в млякото. Тези процеси са на практика необратими, защото обръщането им би означавало понижаване на ентропията, което опонира на естествените процеси във Вселената.

При пътешестване по затворена времеподобна крива, когато пасажерът минава от сегашното в предишното и по-късно назад, неговата ентропия би трябвало първо да се усили, да доближи оптималната стойност и по-късно да се върне на първичното си равнище. Този развой е подобен на цикъла на Поанкаре – математическо разбиране, което разказва повтарящ се повтаряем развой, при който една система, откакто премине през поредност от положения, в последна сметка се връща към първичното си положение.

Ученият допуска, че откакто ентропията доближи връхна точка и пътешественикът се върне в сегашното, безпорядъкът стартира да понижава, което води до превръщане на всички термодинамични процеси, в това число биологичните процеси като образуване наизуст и стареене. В резултат на това индивидът най-вероятно няма да резервира никакви мемоари от пътуването си в предишното, защото те ще са изтрити досега на завръщането му в сегашното. Може би си мислите: „ И какво от това, че не си припомням своето пътешестване обратно във времето? Мога да направя фотоси на телефона си и да ги прегледам, когато се върна. “ Но даже и тук нещата не са толкоз елементарни. Тъй като вторият закон на термодинамиката важи освен за живите същества, само че и за техническите устройства и други неодушевени предмети, всички данни, записани на компютъра или смарт телефона по време на пътуването, евентуално ще бъдат изтрити в неговия край.

Математикът също по този начин допуска, че показанията на часовниците по време на сходно пътешестване може да не са правилни, защото техният механизъм е планиран да отброява времето по линеен метод. Подобно предписание важи и за вибрациите на атомите и молекулите, тъй че пътуването обратно във времето може изцяло да дестабилизира естественото държание на материята.