Путин греши фундаментално
- В изявление за " Файненшъл таймс " Владимир Путин съобщи, че " така наречен демократична концепция е отживялост ". По думите му даже западните водачи признават, че " мултикултурализмът " е станал нереалистичен. И внезапно вие - апологетът на демократичните полезности, потвърждавате, че демократичните полезности са в заплаха...
- Вече ми зададоха сходен въпрос и отговорих: Путин бърка фундаментално. Русия, както и всяка друга страна, зависи от демократичните правила. Век и половина в Европа са траели яростните религиозни войни сред католици и протестанти. В кръв са били потопени цели страни, единствено Германия губи 1/3 от популацията си. И всичко това, тъй като през XV и XVI в. страните са упорствали за единна религиозна теория и хората освен можели да избират по какъв начин да живеят и в какво да имат вяра. След Реформацията ръководещите стартират да схващат, че в случай че не престават да постановат единна вяра и светоусещане, спорът в никакъв случай няма да спре.
Така се е зародил либерализмът - набор от правила, по които хората могат да живеят съгласно убежденията си, без да рискуват да бъдат убити.
Но когато се е появило правото на избор, са зародили и доктрините за непоносимост, изключително националистическите, учредени не на правото, а на етническата и расовата принадлежност. Това е довело до разпада на великански империи - Османската и Австро-Унгарската. Големи етнически групи са се стремили към доминиране. Когато Хитлер стартира обединяването на германците, въздействието на Германия става изключително разрушително. Но това не е единствено немска неволя - подобен развой е текъл във всички страни, решили да се самоопределят на основата на етнически групи и общ език. Което е довело до нов пагубен спор през XX век - не набожен, само че националистически.
След 1945 година всички се съгласяват, че не трябва нацията да се дефинира въз основа на етническата принадлежност и да се взе участие в насилствени спорове, че всяка страна би трябвало да подсигурява правата на обособения жител и изключително правата на малцинствата. Бил е нужен нов интернационален ред, в който страните са съгласни да си сътрудничат, да основават общи правила, да развиват търговията при открити стопански връзки и дружно да стават по-богати. Това е и либерализмът, който работи и през днешния ден в Европейския съюз.
От тази позиция Русия не е изключение, в прочут смисъл тя също е демократична страна. Тя се състои от голям брой народи и не може да сътвори национална еднаквост на основата на съветската православна черква, защото хората не могат да стават православни принудително. Но какво прави Путин? Той се пробва да възроди духа на националната империя и да господства в връзките със страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Това е възобновление на доктрината на непоносимост, когато се съобразяваш единствено с ония, които принадлежат към една нация. Това е доста рисков принцип.
Същото се случва сега в Съединени американски щати, където Тръмп непрекъснато приказва за потребността Америка да си върне отминалото великолепие. Това е огромна неволя.
Смятам, че Тръмп е етнонационалист, който счита, че небелите жители нямат национална еднаквост.
Още при идващото потомство Съединени американски щати ще бъдат страна, в която болшинството от жителите ще принадлежат към едно или друго малцинство, не е допустимо страната да се ръководи на този принцип. Именно по тази причина считам, че демократичните правила освен не са отживялост, само че са безусловно нужни - те са свързващото звено на многообразието.
- В същото изявление Путин споделя, че в другите страни съществуват разнообразни версии на либерализма. Възможно ли е?
- Демокрацията може да бъде проведена най-различно. Може да бъде парламентарна или президентска. Може да има разнообразни изборни системи, гражданските права да бъдат интерпретирани друго. В Съединени американски щати да вземем за пример схващането за свободата на словото е по-скоро безусловно, до момента в който в Германия, Франция и Англия има известни ограничавания. Но по същество либерализмът е учреден на два правилото - независимост и тъждество. Фундаменталните характерности на демократичната народна власт са изборът на болшинството, изложение посредством почтени и свободни избори, както и конституционни правила, които лимитират властта.
- В книгата си " Краят на историята " пишете за концепцията на универсализма в света на Хегел. Но немският политик Вилхелм декор Хумболд възразява на философа, като счита, че сходен свят ще бъде хомогенизиран, в него ще изчезнат разликите. Възможно ли е обединяване в една национална еднаквост, запазвайки разликите?
- Това е баланс, който мъчно се реализира. В някакво отношение светът в действителност става еднороден. Демократичните хрумвания се популяризират и мнозина одобряват тази причинност. В културно отношение ние си приличаме - слушаме една и съща музика, гледаме едни и същи филми. Холивуд и медиите притеглят всички. Но хората не желаят хомогенизацията. Те желаят да съществуват в общества с корени в личната им история и да приказват на своите езици. А в глобализацията вземат участие по стопански аргументи - по-лесно се забогатява, като се търгува на международния пазар. Смятам, че либерализмът разрешава да се запазят традициите и средата. Но в този момент поехме в противоположна посока. Например Шотландия и Каталония не желаят да вземат участие в глобализма, желаят да живеят съгласно националните си обичаи. Не знам къде ще се озовем най-после, тъй като и двата процеса имат огромен капацитет. Между 70-те и 2010 година ние решително вървяхме към глобализацията, откритостта и подвижността. А в този момент свърнахме обратно.
- Как се отнасяте към доближаването на Русия с Китай и тяхната " дружба " против Съединени американски щати? Не ви ли тревожи тази наклонност?
- Русия и Китай си сътрудничат от дълго време и политически постоянно се оказват от едната страна: двете страни не поддържаха войната в Ирак през 2003 година, еднообразно се отнасят към нарушаването на правата на индивида и прочие Да, в геополитически проект Русия и Китай имат по-голям проблем със Съединени американски щати, в сравнение с между тях. Но не мисля, че в този момент тези връзки ще прераснат във фиктивен съюз. Освен това има въпроси, най-много стопански, по които Русия и Китай се разминават. Русия да вземем за пример не е въодушевена изключително от плана " Един пояс, веднъж " - инфраструктура, която минава през Евразия, Централна Азия, Близкия изток в Европа. Спорът за дистанцията сред жп релсите наподобява сякаш дреболия. Руските жп линии, ситуирани в Узбекистан и Казахстан, са по-широки от тези, които желаят да сложат китайците, и сега тече огромен спор чий жп стандарт ще победи. По създание това е знак кой ще управлява железопътните връзки в този великански район на границата с Русия.
- Но Русия и Китай се сближават освен против Америка. Наскоро съветски и китайски самолети нарушиха въздушното пространство на Южна Корея.
- В този смисъл Китай провокира повече паника, тъй като неговият боен капацитет пораства доста бързо, той е по-силен стопански, изключително в Далечния изток. Китай продължава да въоръжава островите си в Южнокитайско море. Вероятността от боен спор в Далечния изток пораства.
- Ако се стигне до подобен спор, каква позиция ще заеме Европа?
- Зависи от това къде се намира Европа в този миг. Русия откри съдружници в лицето на Виктор Орбан в Унгария и Матео Салвини (вицепремиер и министър на вътрешните работи в Италия до предходната седмица). Европейците избират сега популистки държавни управления, които в някаква степен симпатизират на Путин. По сходен метод работи и Китай посредством самодейността 16+1 - план за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа. Китай строи инфраструктура в Гърция, Унгария, Чехия. Тази взаимозависимост значи, че във външнополитически проект Европейски Съюз няма да може да подлага на критика Китай. Европа я дърпат на всички страни, само че популистите набират мощ и считам, че Европа ще става по-слаба.
- Какво ще се промени, в случай че на президентските избори през 2020 година в Съединени американски щати победят демократите? Каква позиция ще заемат по отношение на Русия?
- Смешно е, само че нищо изключително няма да се промени. В момента в Съединени американски щати има две гледни точки към Русия. Традиционните бюрократични институции като Държавния департамент или Министерството на защитата, или Съвета за национална сигурност заемат задоволително твърда позиция, равнището на глобите набъбна както към Русия, по този начин и към персони, свързани с Путин. Санкциите сега са по-строги, в сравнение с по времето на Обама.
Съединени американски щати бяха подготвени даже да пратят оръжие в Украйна, нещо, което Обама не пожела. От друга страна, имаме президент, на който, коства ми се, Путин доста му се харесва. Този президент не е склонен с политиката на личната си страна, само че не може да убеди личното си държавно управление да заеме по-услужлива позиция.
Шизофренията е явна: наказания и отвратителни връзки сред Съединени американски щати и Русия, от една страна, и президент, който симпатизира на съветския си сътрудник, от друга. Ако победи демократ, Путин ще загуби другар и съдружник, отчитайки съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, не съм сигурен, че демократите ще станат по-дружелюбни към Русия. (Със съкращения)
- Вече ми зададоха сходен въпрос и отговорих: Путин бърка фундаментално. Русия, както и всяка друга страна, зависи от демократичните правила. Век и половина в Европа са траели яростните религиозни войни сред католици и протестанти. В кръв са били потопени цели страни, единствено Германия губи 1/3 от популацията си. И всичко това, тъй като през XV и XVI в. страните са упорствали за единна религиозна теория и хората освен можели да избират по какъв начин да живеят и в какво да имат вяра. След Реформацията ръководещите стартират да схващат, че в случай че не престават да постановат единна вяра и светоусещане, спорът в никакъв случай няма да спре.
Така се е зародил либерализмът - набор от правила, по които хората могат да живеят съгласно убежденията си, без да рискуват да бъдат убити.
Но когато се е появило правото на избор, са зародили и доктрините за непоносимост, изключително националистическите, учредени не на правото, а на етническата и расовата принадлежност. Това е довело до разпада на великански империи - Османската и Австро-Унгарската. Големи етнически групи са се стремили към доминиране. Когато Хитлер стартира обединяването на германците, въздействието на Германия става изключително разрушително. Но това не е единствено немска неволя - подобен развой е текъл във всички страни, решили да се самоопределят на основата на етнически групи и общ език. Което е довело до нов пагубен спор през XX век - не набожен, само че националистически.
След 1945 година всички се съгласяват, че не трябва нацията да се дефинира въз основа на етническата принадлежност и да се взе участие в насилствени спорове, че всяка страна би трябвало да подсигурява правата на обособения жител и изключително правата на малцинствата. Бил е нужен нов интернационален ред, в който страните са съгласни да си сътрудничат, да основават общи правила, да развиват търговията при открити стопански връзки и дружно да стават по-богати. Това е и либерализмът, който работи и през днешния ден в Европейския съюз.
От тази позиция Русия не е изключение, в прочут смисъл тя също е демократична страна. Тя се състои от голям брой народи и не може да сътвори национална еднаквост на основата на съветската православна черква, защото хората не могат да стават православни принудително. Но какво прави Путин? Той се пробва да възроди духа на националната империя и да господства в връзките със страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Това е възобновление на доктрината на непоносимост, когато се съобразяваш единствено с ония, които принадлежат към една нация. Това е доста рисков принцип.
Същото се случва сега в Съединени американски щати, където Тръмп непрекъснато приказва за потребността Америка да си върне отминалото великолепие. Това е огромна неволя.
Смятам, че Тръмп е етнонационалист, който счита, че небелите жители нямат национална еднаквост.
Още при идващото потомство Съединени американски щати ще бъдат страна, в която болшинството от жителите ще принадлежат към едно или друго малцинство, не е допустимо страната да се ръководи на този принцип. Именно по тази причина считам, че демократичните правила освен не са отживялост, само че са безусловно нужни - те са свързващото звено на многообразието.
- В същото изявление Путин споделя, че в другите страни съществуват разнообразни версии на либерализма. Възможно ли е?
- Демокрацията може да бъде проведена най-различно. Може да бъде парламентарна или президентска. Може да има разнообразни изборни системи, гражданските права да бъдат интерпретирани друго. В Съединени американски щати да вземем за пример схващането за свободата на словото е по-скоро безусловно, до момента в който в Германия, Франция и Англия има известни ограничавания. Но по същество либерализмът е учреден на два правилото - независимост и тъждество. Фундаменталните характерности на демократичната народна власт са изборът на болшинството, изложение посредством почтени и свободни избори, както и конституционни правила, които лимитират властта.
- В книгата си " Краят на историята " пишете за концепцията на универсализма в света на Хегел. Но немският политик Вилхелм декор Хумболд възразява на философа, като счита, че сходен свят ще бъде хомогенизиран, в него ще изчезнат разликите. Възможно ли е обединяване в една национална еднаквост, запазвайки разликите?
- Това е баланс, който мъчно се реализира. В някакво отношение светът в действителност става еднороден. Демократичните хрумвания се популяризират и мнозина одобряват тази причинност. В културно отношение ние си приличаме - слушаме една и съща музика, гледаме едни и същи филми. Холивуд и медиите притеглят всички. Но хората не желаят хомогенизацията. Те желаят да съществуват в общества с корени в личната им история и да приказват на своите езици. А в глобализацията вземат участие по стопански аргументи - по-лесно се забогатява, като се търгува на международния пазар. Смятам, че либерализмът разрешава да се запазят традициите и средата. Но в този момент поехме в противоположна посока. Например Шотландия и Каталония не желаят да вземат участие в глобализма, желаят да живеят съгласно националните си обичаи. Не знам къде ще се озовем най-после, тъй като и двата процеса имат огромен капацитет. Между 70-те и 2010 година ние решително вървяхме към глобализацията, откритостта и подвижността. А в този момент свърнахме обратно.
- Как се отнасяте към доближаването на Русия с Китай и тяхната " дружба " против Съединени американски щати? Не ви ли тревожи тази наклонност?
- Русия и Китай си сътрудничат от дълго време и политически постоянно се оказват от едната страна: двете страни не поддържаха войната в Ирак през 2003 година, еднообразно се отнасят към нарушаването на правата на индивида и прочие Да, в геополитически проект Русия и Китай имат по-голям проблем със Съединени американски щати, в сравнение с между тях. Но не мисля, че в този момент тези връзки ще прераснат във фиктивен съюз. Освен това има въпроси, най-много стопански, по които Русия и Китай се разминават. Русия да вземем за пример не е въодушевена изключително от плана " Един пояс, веднъж " - инфраструктура, която минава през Евразия, Централна Азия, Близкия изток в Европа. Спорът за дистанцията сред жп релсите наподобява сякаш дреболия. Руските жп линии, ситуирани в Узбекистан и Казахстан, са по-широки от тези, които желаят да сложат китайците, и сега тече огромен спор чий жп стандарт ще победи. По създание това е знак кой ще управлява железопътните връзки в този великански район на границата с Русия.
- Но Русия и Китай се сближават освен против Америка. Наскоро съветски и китайски самолети нарушиха въздушното пространство на Южна Корея.
- В този смисъл Китай провокира повече паника, тъй като неговият боен капацитет пораства доста бързо, той е по-силен стопански, изключително в Далечния изток. Китай продължава да въоръжава островите си в Южнокитайско море. Вероятността от боен спор в Далечния изток пораства.
- Ако се стигне до подобен спор, каква позиция ще заеме Европа?
- Зависи от това къде се намира Европа в този миг. Русия откри съдружници в лицето на Виктор Орбан в Унгария и Матео Салвини (вицепремиер и министър на вътрешните работи в Италия до предходната седмица). Европейците избират сега популистки държавни управления, които в някаква степен симпатизират на Путин. По сходен метод работи и Китай посредством самодейността 16+1 - план за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа. Китай строи инфраструктура в Гърция, Унгария, Чехия. Тази взаимозависимост значи, че във външнополитически проект Европейски Съюз няма да може да подлага на критика Китай. Европа я дърпат на всички страни, само че популистите набират мощ и считам, че Европа ще става по-слаба.
- Какво ще се промени, в случай че на президентските избори през 2020 година в Съединени американски щати победят демократите? Каква позиция ще заемат по отношение на Русия?
- Смешно е, само че нищо изключително няма да се промени. В момента в Съединени американски щати има две гледни точки към Русия. Традиционните бюрократични институции като Държавния департамент или Министерството на защитата, или Съвета за национална сигурност заемат задоволително твърда позиция, равнището на глобите набъбна както към Русия, по този начин и към персони, свързани с Путин. Санкциите сега са по-строги, в сравнение с по времето на Обама.
Съединени американски щати бяха подготвени даже да пратят оръжие в Украйна, нещо, което Обама не пожела. От друга страна, имаме президент, на който, коства ми се, Путин доста му се харесва. Този президент не е склонен с политиката на личната си страна, само че не може да убеди личното си държавно управление да заеме по-услужлива позиция.
Шизофренията е явна: наказания и отвратителни връзки сред Съединени американски щати и Русия, от една страна, и президент, който симпатизира на съветския си сътрудник, от друга. Ако победи демократ, Путин ще загуби другар и съдружник, отчитайки съветската интервенция в президентските избори в Съединени американски щати, не съм сигурен, че демократите ще станат по-дружелюбни към Русия. (Със съкращения)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ