Политологът и изборен експерт Даниел Стефанов: Проблем е, че превърнахме начина на вот в спор между футболни агитки. Машинният вот не лекува проблема, а прикрива симптомите
В изявление за " 24 часа " политологът Даниел Стефанов споделя: " Откакто има машинно гласоподаване, ЦИК разчита съвсем 100% на потенциала на доставчика - по тази причина не може да изготви разбор за изгодите и вредите. Публична загадка е, че СИК постоянно не броят разписките, а преписват машинния протокол ".
След като депутатите още веднъж върнаха хартиената бюлетина в секциите с над 300 индивида, оптимист ли сте за повишението на доверието в изборния развой, господин Стефанов? Или най-малкото за това да се увеличи изборната интензивност?
Не съм, тъй като виждаме едно мощно политизиране на метода за гласоподаване. Дали ще бъде машинно или хартиено, не би трябвало да бъде предмет на политическия спор. Избирателната система е като разпоредбите във футбола - както футболистите не могат непрекъснато да разясняват разпоредбите, които реферът упражнява, по този начин и в политиката не би трябвало непрекъснато да се разясняват и трансформират разпоредбите за гласоподаване.
България към този момент е един от най-лошите образци в света за промени на основни детайли от изборната система какъвто е методът на гласоподаване. Превръщането му в спор сред футболни агитки е доста огромен проблем. 100%-ото машинно гласоподаване бе въведено за към ден и половина.
А нашият крах да повишим продължителността му и да убедим политическите партии и техните гласоподаватели, че то може да бъде надеждно, докара до ответния отговор с настояването за вкарване на хартиения избор. Това обаче още веднъж стана без експертна полемика и небрежно – а всяка смяна от през днешния ден за на следващия ден е неприятна.
От март има отчет на Обществения съвет към ЦИК, съгласно който секционните изборни комисии остават слабото звено в изборния развой. В отчета се предлага и ЦИК да разгласява разбор за мощните и слабите страни на машинното гласоподаване. Такъв разбор видяхме ли?
Основният проблем е, че ЦИК няма техническите знания и потенциала да изготви подобен разбор. През всичките години, в които имахме напълно, или отчасти машинно гласоподаване, ЦИК разчита съвсем 100% на потенциала на доставчика. Затова комисията доста мъчно може да изготви подобен разбор.
По-големият проблем е, че с това равнище на потенциал тя не може да сътвори нужната бистрота, което да докара до публично и политическо доверие в машините. От експертната общественост имаме доста оферти, само че ЦИК съвсем нито едно не одобри. В последните избори бяха направени стъпки в тази посока, като да вземем за пример да се даде опция на представителите на партиите да прегледат изходния код на софтуера. Но то беше в последния миг и на практика не реализира стремежи резултат.
Другият въпрос, който се политизира, е този за броенето на отрязъците. Това също докара до половинчато решение, което не води до растеж в доверието в изборния развой.
Обикновено, когато се сменя Изборният кодекс, избори чукат на вратата. Кои ще завоюват от смесеното гласоподаване?
През годините са правени доста опити да се трансформира Изборният кодекс в последния миг с концепцията, че една съответна партия ще завоюва от това. И съвсем в никакъв случай не е ставало, тъй като постоянно резултатът е изненада за тези, които са правили измененията. Затова партиите би трябвало да схванат, че има два съществени правилото, с които те би трябвало да подхождат към измененията в изборните правила.
Първо, разпоредбите са универсални и са за всички – не може да са в интерес на едните или в ущърб на другите. Което значи, че би трябвало да се търси много необятен консенсус, когато се вършат промени. Вторият принцип е, че тези правила би трябвало да водят до по-високо доверие у жителите. Промени, в които има даже и леко подозрение, не би трябвало да се вършат.
А за кои избори в действителност бе този напор – за възможни предварителни парламентарни избори, или за локалния избор другата есен?
Избягвам да влизам в сметките на политическите партии. Основният проблем е, че методът на гласоподаване стана част от идеологическите позиции на партиите - те не го вършат за съответни избори, а го направиха част от политическото си говорене. А той не може да бъде част от ежедневната политика.
Попитах, тъй като през годините недействителните бюлетини на парламентарен избор варират сред 1 и 6%, което не е малко, само че не може да изкриви значително вота. На последните два локални избори – през 2015 и 2019 година, невалидните бюлетини стигнаха 14-15%.
Високият брой невалидни бюлетини е признак, че някъде има някакви проблеми в изборния развой. Те може да са свързани със сложността на изборите, само че и с неприятна процедура в СИК. Например могат да се дължат на необразовани гласоподаватели и прекомерно комплицирана бюлетина.
От друга страна, в България имаме много тясна норма на годност на бюлетините, тъй като една бюлетина може да е годна единствено в случай че в нея нанесем хикс (Х) или тикче. Когато приказваме за локални избори, би трябвало да знаем, че те са най-сложните избори в България, а на някои места се стига до избор 4 в 1.
Друга причина може да е протестният избор – видяхме, че на последните избори имаше скок на опцията " Не поддържам никого ”. Фактор може да бъде и фалшификацията в СИК.
Но в случай че секционните изборни комисии са подготвени да фалшифицират огромно количество гласове, то тогава те могат да създадат и доста други неща, които да нарушават разпоредбите на свободните избори – да вземем за пример сключване на гласоподаватели или така наречен Ballot stuffing (вкарване на бюлетини в урната) и други противозаконни неща.
Това е проблем на подбора на СИК. Когато влезете в секционната изборна комисия, тя ви дава целия набор от бюлетини. Празните бюлетини също може да са причина. Затова е нужен разбор. Машинният избор прикри признака на проблемите в изборния развой, само че не може да се лъжем, че са излекувани.
Но пък машините взеха решение един от главните ни проблеми – неприятната подготовка на СИК и неприятните протоколи, които те произвеждаха. Когато видиш надраскан протокол от СИК, в която си дал своя вот, смяташ, че има нещо неправилно.
След като депутатите още веднъж върнаха хартиената бюлетина в секциите с над 300 индивида, оптимист ли сте за повишението на доверието в изборния развой, господин Стефанов? Или най-малкото за това да се увеличи изборната интензивност?
Не съм, тъй като виждаме едно мощно политизиране на метода за гласоподаване. Дали ще бъде машинно или хартиено, не би трябвало да бъде предмет на политическия спор. Избирателната система е като разпоредбите във футбола - както футболистите не могат непрекъснато да разясняват разпоредбите, които реферът упражнява, по този начин и в политиката не би трябвало непрекъснато да се разясняват и трансформират разпоредбите за гласоподаване.
България към този момент е един от най-лошите образци в света за промени на основни детайли от изборната система какъвто е методът на гласоподаване. Превръщането му в спор сред футболни агитки е доста огромен проблем. 100%-ото машинно гласоподаване бе въведено за към ден и половина.
А нашият крах да повишим продължителността му и да убедим политическите партии и техните гласоподаватели, че то може да бъде надеждно, докара до ответния отговор с настояването за вкарване на хартиения избор. Това обаче още веднъж стана без експертна полемика и небрежно – а всяка смяна от през днешния ден за на следващия ден е неприятна.
От март има отчет на Обществения съвет към ЦИК, съгласно който секционните изборни комисии остават слабото звено в изборния развой. В отчета се предлага и ЦИК да разгласява разбор за мощните и слабите страни на машинното гласоподаване. Такъв разбор видяхме ли?
Основният проблем е, че ЦИК няма техническите знания и потенциала да изготви подобен разбор. През всичките години, в които имахме напълно, или отчасти машинно гласоподаване, ЦИК разчита съвсем 100% на потенциала на доставчика. Затова комисията доста мъчно може да изготви подобен разбор.
По-големият проблем е, че с това равнище на потенциал тя не може да сътвори нужната бистрота, което да докара до публично и политическо доверие в машините. От експертната общественост имаме доста оферти, само че ЦИК съвсем нито едно не одобри. В последните избори бяха направени стъпки в тази посока, като да вземем за пример да се даде опция на представителите на партиите да прегледат изходния код на софтуера. Но то беше в последния миг и на практика не реализира стремежи резултат.
Другият въпрос, който се политизира, е този за броенето на отрязъците. Това също докара до половинчато решение, което не води до растеж в доверието в изборния развой.
Обикновено, когато се сменя Изборният кодекс, избори чукат на вратата. Кои ще завоюват от смесеното гласоподаване?
През годините са правени доста опити да се трансформира Изборният кодекс в последния миг с концепцията, че една съответна партия ще завоюва от това. И съвсем в никакъв случай не е ставало, тъй като постоянно резултатът е изненада за тези, които са правили измененията. Затова партиите би трябвало да схванат, че има два съществени правилото, с които те би трябвало да подхождат към измененията в изборните правила.
Първо, разпоредбите са универсални и са за всички – не може да са в интерес на едните или в ущърб на другите. Което значи, че би трябвало да се търси много необятен консенсус, когато се вършат промени. Вторият принцип е, че тези правила би трябвало да водят до по-високо доверие у жителите. Промени, в които има даже и леко подозрение, не би трябвало да се вършат.
А за кои избори в действителност бе този напор – за възможни предварителни парламентарни избори, или за локалния избор другата есен?
Избягвам да влизам в сметките на политическите партии. Основният проблем е, че методът на гласоподаване стана част от идеологическите позиции на партиите - те не го вършат за съответни избори, а го направиха част от политическото си говорене. А той не може да бъде част от ежедневната политика.
Попитах, тъй като през годините недействителните бюлетини на парламентарен избор варират сред 1 и 6%, което не е малко, само че не може да изкриви значително вота. На последните два локални избори – през 2015 и 2019 година, невалидните бюлетини стигнаха 14-15%.
Високият брой невалидни бюлетини е признак, че някъде има някакви проблеми в изборния развой. Те може да са свързани със сложността на изборите, само че и с неприятна процедура в СИК. Например могат да се дължат на необразовани гласоподаватели и прекомерно комплицирана бюлетина.
От друга страна, в България имаме много тясна норма на годност на бюлетините, тъй като една бюлетина може да е годна единствено в случай че в нея нанесем хикс (Х) или тикче. Когато приказваме за локални избори, би трябвало да знаем, че те са най-сложните избори в България, а на някои места се стига до избор 4 в 1.
Друга причина може да е протестният избор – видяхме, че на последните избори имаше скок на опцията " Не поддържам никого ”. Фактор може да бъде и фалшификацията в СИК.
Но в случай че секционните изборни комисии са подготвени да фалшифицират огромно количество гласове, то тогава те могат да създадат и доста други неща, които да нарушават разпоредбите на свободните избори – да вземем за пример сключване на гласоподаватели или така наречен Ballot stuffing (вкарване на бюлетини в урната) и други противозаконни неща.
Това е проблем на подбора на СИК. Когато влезете в секционната изборна комисия, тя ви дава целия набор от бюлетини. Празните бюлетини също може да са причина. Затова е нужен разбор. Машинният избор прикри признака на проблемите в изборния развой, само че не може да се лъжем, че са излекувани.
Но пък машините взеха решение един от главните ни проблеми – неприятната подготовка на СИК и неприятните протоколи, които те произвеждаха. Когато видиш надраскан протокол от СИК, в която си дал своя вот, смяташ, че има нещо неправилно.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ