Измама с лицето на Ани Салич – как фалшивите видеа застрашават доверието в медиите
В интернет още веднъж се появи подправено видео с лице на известна българска журналистка. Този път жертва на deepfake технологията стана водещата на „ Новините “ по NOVA – Ани Салич. В клипа, популяризиран в обществените мрежи, тя сякаш популяризира хранителен режим, само че в действителност видеото е манипулирано посредством изкуствен интелект.
От малкия екран удостоверяват, че фрагментите са подправени, като за основа е употребявано изявление на Салич в подкаст на NOVA. Истинската тематика на диалога няма нищо общо с диети и намаляване, само че с помощта на напредналите логаритми гласът и устните на журналистката са синхронизирани с подправен текст, който внушава реклама на хранителни артикули.
„ Това е огромна машинация, която може съществено да навреди на хората. Апелирам – не купувайте! “, съобщи изрично Ани Салич.
Опасната действителност на deepfake наличието
Deepfake технологията към този момент не е комплициран инструмент, наличен единствено за експерти. „ Супер елементарно е. И дете може да го направи “, предизвестяват киберексперти. Именно тази досегаемост прави казуса още по-сериозен – един път качено в интернет, сходно видео съвсем в никакъв случай не изчезва изцяло.
Дори когато платформите отстраняват подправени клипове, на тяхно място бързо се появяват нови. „ Нищо не се изтрива от интернет… махнат едно видео и се появяват 10 на негово място “, споделя експертът по киберсигурност Симеон Нгуен.
Законодателна празнота
У нас липсва съответен правилник, който да пази личността при сходни случаи. Според Светослав Василев, началник на отдел „ Киберпрестъпления “ в Национална следствена служба, Наказателният кодекс не планува състав на закононарушение за основаване на deepfake наличие, без значение дали е благодарение на изкуствен интелект или не. „ Нашият Наказателно-процесуален кодекс е остарял, не е съгласуван с новите действителности и опциите за събиране на електронни доказателства “, показва той.
Как да разпознаем измамата
Експертите припомнят, че присъединяване на публицисти в реклами на хранителни добавки или други сходни артикули съвсем постоянно е знак за имитация. „ Никой публицист, който работи в вести, не може и не би трябвало да продава такива хапчета или да прави сходни реклами “, акцентира Ани Салич.
Технологиите за генериране на облици и видео стават все по-усъвършенствани, а границата сред истина и небивалица – все по-тънка. Случаят с Ани Салич е следващото доказателство, че обществото, медиите и институциите би трябвало да работят дружно, с цел да лимитират разпространяването на манипулативно наличие, преди то да подкопае изцяло доверието в действителната информация.
От малкия екран удостоверяват, че фрагментите са подправени, като за основа е употребявано изявление на Салич в подкаст на NOVA. Истинската тематика на диалога няма нищо общо с диети и намаляване, само че с помощта на напредналите логаритми гласът и устните на журналистката са синхронизирани с подправен текст, който внушава реклама на хранителни артикули.
„ Това е огромна машинация, която може съществено да навреди на хората. Апелирам – не купувайте! “, съобщи изрично Ани Салич.
Опасната действителност на deepfake наличието
Deepfake технологията към този момент не е комплициран инструмент, наличен единствено за експерти. „ Супер елементарно е. И дете може да го направи “, предизвестяват киберексперти. Именно тази досегаемост прави казуса още по-сериозен – един път качено в интернет, сходно видео съвсем в никакъв случай не изчезва изцяло.
Дори когато платформите отстраняват подправени клипове, на тяхно място бързо се появяват нови. „ Нищо не се изтрива от интернет… махнат едно видео и се появяват 10 на негово място “, споделя експертът по киберсигурност Симеон Нгуен.
Законодателна празнота
У нас липсва съответен правилник, който да пази личността при сходни случаи. Според Светослав Василев, началник на отдел „ Киберпрестъпления “ в Национална следствена служба, Наказателният кодекс не планува състав на закононарушение за основаване на deepfake наличие, без значение дали е благодарение на изкуствен интелект или не. „ Нашият Наказателно-процесуален кодекс е остарял, не е съгласуван с новите действителности и опциите за събиране на електронни доказателства “, показва той.
Как да разпознаем измамата
Експертите припомнят, че присъединяване на публицисти в реклами на хранителни добавки или други сходни артикули съвсем постоянно е знак за имитация. „ Никой публицист, който работи в вести, не може и не би трябвало да продава такива хапчета или да прави сходни реклами “, акцентира Ани Салич.
Технологиите за генериране на облици и видео стават все по-усъвършенствани, а границата сред истина и небивалица – все по-тънка. Случаят с Ани Салич е следващото доказателство, че обществото, медиите и институциите би трябвало да работят дружно, с цел да лимитират разпространяването на манипулативно наличие, преди то да подкопае изцяло доверието в действителната информация.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ