Директор на училище: Съвременните деца трябва да бъдат много адаптивни, а не да притежават набор от твърди знания, който няма да им служи в живота
В интегралните изпити след 7 клас. ще се включват въпроси от всичко, учено от децата. Това би трябвало да бъдат въпроси, каквито са въпросите в PISA – в самото изискване на задачата би трябвало да има цялата информация, която децата да извлекат, да преработят и да дадат верния отговор. Това сподели шефът на столичното 51. учебно заведение " Елисавета Багряна “ и ръководител на Сдружението на шефовете в междинното обучение Асен Александров в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
PISA основава задания, които мерят уменията на учениците да мислят, а точно това е значимо за сполучливо осъществяване на пазара на труда, означи той.
" Председателят на тази организация Андреас Шлайхер неотдавна сподели, че българската стопанска система губи милиарди, тъй като на пазара излизат неадаптивни хора. Конкретните познания към този момент не са нужни на трудовия пазар. Съвременните деца би трябвало да бъдат доста адаптивни, а не да имат набор от твърди познания, който няма да им служи в живота “, изясни Александров.
Националното външно оценяване мери функционалната просветеност на учениците. " Функционалната просветеност значи да се справяш в относително непозната среда “, разясни той.
Асен Александров е част от работна група към МОН за внедряване на изкуствения разсъдък в образователните стратегии. По думите му изкуственият разсъдък радикално трансформира картината в учебните заведения, изключително в гимназиален стадий. " За да можеш да използваш изкуствения разсъдък вярно, би трябвало да имаш две метаумения – математически и логическо мислене, с цел да можеш да си построяваш заданията, и умения по родния език. Най-голямото преимущество на изкуствения разсъдък е, че ще може да индивидуализира образованието на учениците, само че потреблението му е обвързвано с редица провокации и най-много с метода, по който ще се изпитва. Ще се наложи ново изпитване, при което децата да споделят по какъв начин са употребявали изкуствен интелект “, изясни той.
Според него часовете по математика от 1. до 7. клас са задоволителни. " Повече часове не значи безусловно по-добро образование по математика, по-добри резултати и по-добра употреба. По-скоро би трябвало да се насочим към това по какъв начин да се учи математика, какво да пожелаваме от учениците. Трябва да има повече на практика и приложни задания, които да развиват мисленето на децата, а не да се ползват подготвени логаритми. Много значими са дилемите с проценти, лихви, диаграми, графики, детайли от вероятностите и статистиката. Една от най-големите недостатъци на децата е, че не могат да преценяват порядъка – дали се касае за порядък от стотици, хиляди или десетки хиляди “, даде образци Александров.
PISA основава задания, които мерят уменията на учениците да мислят, а точно това е значимо за сполучливо осъществяване на пазара на труда, означи той.
" Председателят на тази организация Андреас Шлайхер неотдавна сподели, че българската стопанска система губи милиарди, тъй като на пазара излизат неадаптивни хора. Конкретните познания към този момент не са нужни на трудовия пазар. Съвременните деца би трябвало да бъдат доста адаптивни, а не да имат набор от твърди познания, който няма да им служи в живота “, изясни Александров.
Националното външно оценяване мери функционалната просветеност на учениците. " Функционалната просветеност значи да се справяш в относително непозната среда “, разясни той.
Асен Александров е част от работна група към МОН за внедряване на изкуствения разсъдък в образователните стратегии. По думите му изкуственият разсъдък радикално трансформира картината в учебните заведения, изключително в гимназиален стадий. " За да можеш да използваш изкуствения разсъдък вярно, би трябвало да имаш две метаумения – математически и логическо мислене, с цел да можеш да си построяваш заданията, и умения по родния език. Най-голямото преимущество на изкуствения разсъдък е, че ще може да индивидуализира образованието на учениците, само че потреблението му е обвързвано с редица провокации и най-много с метода, по който ще се изпитва. Ще се наложи ново изпитване, при което децата да споделят по какъв начин са употребявали изкуствен интелект “, изясни той.
Според него часовете по математика от 1. до 7. клас са задоволителни. " Повече часове не значи безусловно по-добро образование по математика, по-добри резултати и по-добра употреба. По-скоро би трябвало да се насочим към това по какъв начин да се учи математика, какво да пожелаваме от учениците. Трябва да има повече на практика и приложни задания, които да развиват мисленето на децата, а не да се ползват подготвени логаритми. Много значими са дилемите с проценти, лихви, диаграми, графики, детайли от вероятностите и статистиката. Една от най-големите недостатъци на децата е, че не могат да преценяват порядъка – дали се касае за порядък от стотици, хиляди или десетки хиляди “, даде образци Александров.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ