![В имитационната държава Путенленд[i] в продължение на много години имаше](https://webnews.bg/uploads/images/35/4635/314635/768x432.jpg?_=1506448995)
Защо кланът на Путин така се изплаши от Морган Фрийман
В имитационната страна Путенленд[i] в продължение на доста години имаше две разнообразни редакции на външнополитическия дневен ред - едната за Запада, а другата за вътрешна приложимост, написа известната съветска блогърка Олга Кортунова, представена от изданието Kasparov.ru. По думите й, Русия е окупирана от бандитска формация - от някогашни провинциални кагебисти ( чиновници на руския комитет за държавна сигурност Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - б.р. ) и сходни на тях техни другари.
Свикналите цялостен живот да служат и прислужват някогашни кагебисти обличаха сака и вратовръзки и отиваха да си поддържат връзка със западните цивилни - по-точно да търугват и да се договарят. И даже предизивкваха удивление у тях, тъй като, в контраст на показната простащина на руската номенклатура, говореха непознати езици и се съгласяваха постоянно да играят по интернационалните правила. Такива ги виждаше Западът.
С връщането си вкъщи, сваляйки цивилните облекла и маските, същите тези хора започваха шумно да се оригват, трещят, смърдят и да описват какви козли и простаци са западняците, по какъв начин ги ненавиждат и какъв брой изкусно ги пързалят.
Външнополитическият дневен ред за вътрешна приложимост постоянно изглеждаше по този начин. И тъй като си смърдяха единствено вкъщи и единствено на своя език, това въобще не притесняваше комерсиализирания Запад. Какво му влиза в работата по какъв начин тези новобогаташи и царчета на третия свят се държат вкъщи си?
Но, тъкмо когато им се струваше, че разпоредбите на играта към този момент са открити и от позиция на Запада ще останат неизменими, на дребните хорица, блъснали келепиреца, им се приска да видят повече почитание към персоните си. Вече не им стигаше единствено да се пъчат пред елементарните руснаци, не се усещаха задоволително готини. Искаше им се да вземат участие в огромна игра като възрастни.
И пристигна мюнхенската тирада на Путин, която на Запад не разсъни нищо друго с изключение на учудване. Нямаше - " виж по какъв начин стартира да приказва нашият цивилизован дивак, може пък да има неприятно храносмилане - случва се, ще го простим ". А дивакът не елементарни това неуважение, стартира да харчи големи средства, с цел да си подсигурява, че идната му маневра ще бъде призната съществено. До този миг на дресирания дивак му прощаваха дребните пакости към границите и неприятните произшествия вътре в страната - " сакато дете, еднооко, само че свое ", както споделя съветската сентенция. Или " кучи наследник, само че наш кучи наследник ", както гласи неруската.
Но Путин и хората му още веднъж позволиха огромна стратегическа неточност - те одобряваха западната благосклонност като като знак, че ги почитат и одобряват за равностойни сътрудници.
А беше тъкмо противоположното - на равносилен сътрудник никой не би дал прошка сходно държание, само че смешната маймунка може да се премята както желае, тъй като салтата й не плашат никого. Западът прекалено много смъкна гарда в нежеланието си да одобри насериозно клана на Путин, до момента в който сключваше покупко-продажби с него и получаваше облаги.
Но пристигна 2014 година, по-късно 2015, 2016 и най-после 2017. Западът видя, че смешната маймунка е станала токсично рискова и към този момент се меси във вътрешните му работи и действителности. И би трябвало да гледа съществено на нея. А тук към този момент разпоредбите на играта стават други.
Може би наподобява, че стана тъкмо това, което целеше Путин. Ето - престанаха да се отнасят към дейностите и думите му като към прояви на неприятно храносмилане. Той обаче въобще не очакваше, че Западът ще приложи други критерии за оценка на дейностите му.
" Ние сме равностойни сътрудници ", крещи дребното плешиво дребосъче.
" Тогава се хвани като равносилен сътрудник ", дава отговор Западът.
" Не, аз желая да се държите с мен както на мен ми се желае ", крещи човечето.
" Но това към този момент не е равностойно партньорство, а опит да ни подчиниш. Нормален ли си?... "
В общи линии, още веднъж не стана разговор.
Но да се върнем към втория външнополитически дневен ред, който е за вътрешна приложимост. Вероятно единствено мощно омаяна и глупава жена ще одобри насериозно това, което брачният партньор й приказва, като се прибере у дома и смени костюма с спортен екип и раздърпана тениска - какви задници са всички в работата,ъкак са му писнали и по какъв начин ги върти на пръста си... При това споделя едно и също към този момент 17 години.
Русия се оказа тъкмо такава омаяна жена. Добре де, до момента в който той носеше пари, които стигаха за ястие, можеше да се одобри за обикновено. Но през последните години парите стават все по-малко, мъжът от ден на ден си служи с юмруци, крещи, че разиграва целия свят, а съседите стопираха да се ръкуват с него и се дърпат като го видят. Още дълго ли може да търпи сходно нещо дори мощно влюбена жена?
И ето, една заран същата тази жена си пуска обичания тв приемник, а там уважаваният артист Морган Фрийман й споделя по какъв начин стоят нещата в реалност - всичко ще става по-лошо и по-лошо...
Не стига, че от дълго време й се върти подбна мисъл - че мъжът й не е уважаваният предприемач, а гамен, който пропива последните пари и не й дава да живее умерено, а и уважаваният представител на задграничната просвета удостоверява това.
Ето от това се изплашиха толкоз в путиновия кръг. Ето какво провокира нервността на властта.
Колкото и да е необичайно, Морган Фрийман е първият, който проникна в домашната им територия, където смърдят единствено на себе си - безотговорно, постановат глупавата си жена и сърбат борша й.
Много се изплашиха, че ще се добере до тази жена... А тогава тя... Е, знаете ги съветските дами - втурнат ли се, нищо не може да ги спре. Нито горящите мазета, нито подивелите коне. Породи ли се подозрение - край, пиши го, че е свършило. Нито, борш, нито маза...
Морган Фрийман влезе в светая светих, във вътрешния дневен ред на съветската агитация, и промени разпоредбите на играта. Как в този момент ще описват приказки, че Путин разигравал всички? Всичко става по-трудно. Вече не могат да са спокойни.
Сега може да се размине, а може и да не стане по този начин. Но при всички случаи това е първият звънец - единствено началото. Дори у дома не могат да се провиснал. Ето каква неволя им се случи.
Олга Кортунова
[i] В истинския текст авторката на всички места изписва името на Путин като " Путен ", евентуална игрословица с френското pute (блудница, развратница).
Свикналите цялостен живот да служат и прислужват някогашни кагебисти обличаха сака и вратовръзки и отиваха да си поддържат връзка със западните цивилни - по-точно да търугват и да се договарят. И даже предизивкваха удивление у тях, тъй като, в контраст на показната простащина на руската номенклатура, говореха непознати езици и се съгласяваха постоянно да играят по интернационалните правила. Такива ги виждаше Западът.
С връщането си вкъщи, сваляйки цивилните облекла и маските, същите тези хора започваха шумно да се оригват, трещят, смърдят и да описват какви козли и простаци са западняците, по какъв начин ги ненавиждат и какъв брой изкусно ги пързалят.
Външнополитическият дневен ред за вътрешна приложимост постоянно изглеждаше по този начин. И тъй като си смърдяха единствено вкъщи и единствено на своя език, това въобще не притесняваше комерсиализирания Запад. Какво му влиза в работата по какъв начин тези новобогаташи и царчета на третия свят се държат вкъщи си?
Но, тъкмо когато им се струваше, че разпоредбите на играта към този момент са открити и от позиция на Запада ще останат неизменими, на дребните хорица, блъснали келепиреца, им се приска да видят повече почитание към персоните си. Вече не им стигаше единствено да се пъчат пред елементарните руснаци, не се усещаха задоволително готини. Искаше им се да вземат участие в огромна игра като възрастни.
И пристигна мюнхенската тирада на Путин, която на Запад не разсъни нищо друго с изключение на учудване. Нямаше - " виж по какъв начин стартира да приказва нашият цивилизован дивак, може пък да има неприятно храносмилане - случва се, ще го простим ". А дивакът не елементарни това неуважение, стартира да харчи големи средства, с цел да си подсигурява, че идната му маневра ще бъде призната съществено. До този миг на дресирания дивак му прощаваха дребните пакости към границите и неприятните произшествия вътре в страната - " сакато дете, еднооко, само че свое ", както споделя съветската сентенция. Или " кучи наследник, само че наш кучи наследник ", както гласи неруската.
Но Путин и хората му още веднъж позволиха огромна стратегическа неточност - те одобряваха западната благосклонност като като знак, че ги почитат и одобряват за равностойни сътрудници.
А беше тъкмо противоположното - на равносилен сътрудник никой не би дал прошка сходно държание, само че смешната маймунка може да се премята както желае, тъй като салтата й не плашат никого. Западът прекалено много смъкна гарда в нежеланието си да одобри насериозно клана на Путин, до момента в който сключваше покупко-продажби с него и получаваше облаги.
Но пристигна 2014 година, по-късно 2015, 2016 и най-после 2017. Западът видя, че смешната маймунка е станала токсично рискова и към този момент се меси във вътрешните му работи и действителности. И би трябвало да гледа съществено на нея. А тук към този момент разпоредбите на играта стават други.
Може би наподобява, че стана тъкмо това, което целеше Путин. Ето - престанаха да се отнасят към дейностите и думите му като към прояви на неприятно храносмилане. Той обаче въобще не очакваше, че Западът ще приложи други критерии за оценка на дейностите му.
" Ние сме равностойни сътрудници ", крещи дребното плешиво дребосъче.
" Тогава се хвани като равносилен сътрудник ", дава отговор Западът.
" Не, аз желая да се държите с мен както на мен ми се желае ", крещи човечето.
" Но това към този момент не е равностойно партньорство, а опит да ни подчиниш. Нормален ли си?... "
В общи линии, още веднъж не стана разговор.
Но да се върнем към втория външнополитически дневен ред, който е за вътрешна приложимост. Вероятно единствено мощно омаяна и глупава жена ще одобри насериозно това, което брачният партньор й приказва, като се прибере у дома и смени костюма с спортен екип и раздърпана тениска - какви задници са всички в работата,ъкак са му писнали и по какъв начин ги върти на пръста си... При това споделя едно и също към този момент 17 години.
Русия се оказа тъкмо такава омаяна жена. Добре де, до момента в който той носеше пари, които стигаха за ястие, можеше да се одобри за обикновено. Но през последните години парите стават все по-малко, мъжът от ден на ден си служи с юмруци, крещи, че разиграва целия свят, а съседите стопираха да се ръкуват с него и се дърпат като го видят. Още дълго ли може да търпи сходно нещо дори мощно влюбена жена?
И ето, една заран същата тази жена си пуска обичания тв приемник, а там уважаваният артист Морган Фрийман й споделя по какъв начин стоят нещата в реалност - всичко ще става по-лошо и по-лошо...
Не стига, че от дълго време й се върти подбна мисъл - че мъжът й не е уважаваният предприемач, а гамен, който пропива последните пари и не й дава да живее умерено, а и уважаваният представител на задграничната просвета удостоверява това.
Ето от това се изплашиха толкоз в путиновия кръг. Ето какво провокира нервността на властта.
Колкото и да е необичайно, Морган Фрийман е първият, който проникна в домашната им територия, където смърдят единствено на себе си - безотговорно, постановат глупавата си жена и сърбат борша й.
Много се изплашиха, че ще се добере до тази жена... А тогава тя... Е, знаете ги съветските дами - втурнат ли се, нищо не може да ги спре. Нито горящите мазета, нито подивелите коне. Породи ли се подозрение - край, пиши го, че е свършило. Нито, борш, нито маза...
Морган Фрийман влезе в светая светих, във вътрешния дневен ред на съветската агитация, и промени разпоредбите на играта. Как в този момент ще описват приказки, че Путин разигравал всички? Всичко става по-трудно. Вече не могат да са спокойни.
Сега може да се размине, а може и да не стане по този начин. Но при всички случаи това е първият звънец - единствено началото. Дори у дома не могат да се провиснал. Ето каква неволя им се случи.
Олга Кортунова
[i] В истинския текст авторката на всички места изписва името на Путин като " Путен ", евентуална игрословица с френското pute (блудница, развратница).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ