Защо във Вилдесхаузен живеят толкова много българи
В илдесхаузен е малко градче в провинция Долна Саксония. Близо е до по-големите градове Бремен и Оснабрюк. През 2020 година се прочу със случаите на болест в кланицата "Геестланд ".
Най-късно тогава стана ясно, че във Вилдесхаузен живеят доста българи. При общо 21 810 поданици (данни от края на март) публично записаните в градчето с българско поданство са над 1800.
Те са и най-голямата задгранична група в града. След тях се подреждат поляците с 402 души. А румънците са едвам 105, написа
Много българи работят в кланици
Преди две години българите са били под 1500. Защо броят им нараства толкоз бързо? От общината във Вилдесхаузен показват в диалог с "Дойче Веле ", че това се дължи най-много "на опциите за работа, които обезпечава икономическата конструкция в и към градчето ". И фактически: доста от живеещите там българи работят в месопреработвателната промишленост.
От години обаче политици и специалисти подлагат на критика този отрасъл, че не прави задоволително за интеграцията на служащите от Източна Европа, които са заети в кланиците и фабриките за месо.
"Тази промишленост разчита на плебеи, само че когато стане дума за жилищната обстановка на служащите, тя внимателно мълчи ", подлага на критика локалният политик Райнер Кологе, представен от "Крайсцайтунг ".
Наскоро Михаела Курвинкел, която е отговорник за интеграцията в община Вилдесхаузен, дефинира изискванията, в които живеят някои източноевропейски фамилии, като "ужасни ". Местни медии цитират думите ѝ. На питане на Дойче Веле в тази връзка от общината дадоха отговор, че жилищната обстановка на българите фактически от време на време слага институциите пред огромни провокации.
И прибавиха следното: "Градът предлага разнообразни консултативни и интеграционни благоприятни условия за своите нови жители. В плана на мрежата BIS да вземем за пример се предлага съответна помощ при контактуването с институциите, усложненията в разбирането на писма, уведомления и в други сходни житейски обстановки, включително при връзката с наемодателите и работодателите. "
Преди няколко дни българите във Вилдесхаузен още веднъж попаднаха в локалните медии - този път поради планините от отпадъци пред жилищни здания в регион, населяван най-вече от чужденци. Според Михаела Курвинкел проблемите пораждат най-много заради това, че "някои български и румънски фамилии живеят във Вилдесхаузен единствено за няколко месеца ", както я цитира локалният "Крайсцайтунг ".
Курвинкел счита, че точно това е и повода те да не се грижат за жилищните и общи пространства. "Интеграцията е дълъг и комплициран развой и изключително по време на пандемията не е по никакъв начин елементарно ", показва тя.
Какво прави градът за българите?
А какво прави градът за тази общественост? От общината показват пред Дойче Веле, че в населяваните от българи жилищни региони има две така наречен "места за срещи ", които оферират опция за контакт.
"Екипът, който работи там, предлага наред с други неща помощ за подготвянето на домашните работи на децата, езикови курсове и развлекателни действия. В началните и междинните учебни заведения от години се употребяват и преводачи и обществени служащи, които са разполагаем на децата и фамилиите, както и на учителите. Изработени са и голям брой преводи на формуляри и осведомителни брошури за нашите български съграждани - от информация за изхвърлянето на боклуци до информация за ковид. Освен това постоянно предоставяме информация за настоящата обстановка в обществените мрежи. "
От общината показват страдание, че провинция Долна Саксония има намерение да отстрани мощно нужните часове за проучване на език в учебните заведения.
"Това ще направи напъните ни за интеграция доста сложни, по тази причина се свързахме с провинция Долна Саксония, с цел да ги призовем да не вземат сходно решение. "
Местните медии акцентират, че от общо 3 974 деца и младежи във Вилдесхаузен 413 са от България. През последните две години броят им е повишен със 100. Дали всички те вървят на учебно заведение?
"Разбира се, законово регламентираното наложително посещаване на учебно заведение важи за всички деца на съответната възраст. За страдание, от време на време е мъчно да се наложи наложително образование поради късата дълготрайност на престоя на някои българи ", споделят от общината.
Запитани за образец за сполучлива интеграция на българите във Вилдесхаузен и приноса им към града, от общината дават отговор:
"Има доста позитивни образци. Една българка да вземем за пример в началото работеше като преводач за град Вилдесхаузен, а в този момент е учител в локалния учебен център за възрастни. Наскоро в локалния вестник беше оповестена публикация за позитивния образец, който дава една млада българка във Вилдесхаузен. "
"Все едно не сме хора, а животни "
Вероятно става дума за 29-годишната Наталия Каменова, която живее от пет години в града. В началото на май локалният "Крайсцайтунг " излезе със публикация за нея под заглавие "Все едно ние не сме хора ". А подзаглавието прецизира: "Млада българка подлага на критика тона, с който в Германия се приказва за нейните съграждани ".
Пред вестника Каменова изяснява, че се усеща зле, когато види мненията за българите в района в обществените мрежи като Facebook. "Много от тях са неучтиви, все едно ние не сме хора, а животни ". Младата българка е доброволка в групата за съседска взаимопомощ "Вилдесхаузен оказва помощ " и на драго сърце се ангажира безплатно за обществото.
Често се е натъквала на мнения като "Всички чужденци да бъдат натоварени в рейсове, да бъдат върнати в родните им страни и да останат там, до момента в който научат разпоредбите " или "Иначе да ги заключат или пък да ги управляват повече - също би било решение ". Подобни изявления се насочат по адрес на българите, заети в месопреработвателната промишленост във Вилдесхаузен и покрайнината. Някои локални ги упрекват за разпространяването на болестта с ковид в региона. Според Наталия Каменова, това е недопустимо.
Теологът и деятел Петер Косен от години се застъпва за трудовите мигранти в района. Той упорства за допустимо най-бързо имунизиране на източноевропейските служащи, показва "Нордвест Цайтунг ".
"Поради безчовечен тежките условия за работа в месопреработвателната промишленост или пък в куриерския отрасъл измежду тези служащи има много инфекции, както и постоянно тежко протичане на COVID-19 и смъртни случаи. " Косен акцентира: "При тези хора тоталното безсилие е нещо обикновено ".
Най-късно тогава стана ясно, че във Вилдесхаузен живеят доста българи. При общо 21 810 поданици (данни от края на март) публично записаните в градчето с българско поданство са над 1800.
Те са и най-голямата задгранична група в града. След тях се подреждат поляците с 402 души. А румънците са едвам 105, написа
Много българи работят в кланици
Преди две години българите са били под 1500. Защо броят им нараства толкоз бързо? От общината във Вилдесхаузен показват в диалог с "Дойче Веле ", че това се дължи най-много "на опциите за работа, които обезпечава икономическата конструкция в и към градчето ". И фактически: доста от живеещите там българи работят в месопреработвателната промишленост.
От години обаче политици и специалисти подлагат на критика този отрасъл, че не прави задоволително за интеграцията на служащите от Източна Европа, които са заети в кланиците и фабриките за месо.
"Тази промишленост разчита на плебеи, само че когато стане дума за жилищната обстановка на служащите, тя внимателно мълчи ", подлага на критика локалният политик Райнер Кологе, представен от "Крайсцайтунг ".
Наскоро Михаела Курвинкел, която е отговорник за интеграцията в община Вилдесхаузен, дефинира изискванията, в които живеят някои източноевропейски фамилии, като "ужасни ". Местни медии цитират думите ѝ. На питане на Дойче Веле в тази връзка от общината дадоха отговор, че жилищната обстановка на българите фактически от време на време слага институциите пред огромни провокации.
И прибавиха следното: "Градът предлага разнообразни консултативни и интеграционни благоприятни условия за своите нови жители. В плана на мрежата BIS да вземем за пример се предлага съответна помощ при контактуването с институциите, усложненията в разбирането на писма, уведомления и в други сходни житейски обстановки, включително при връзката с наемодателите и работодателите. "
Преди няколко дни българите във Вилдесхаузен още веднъж попаднаха в локалните медии - този път поради планините от отпадъци пред жилищни здания в регион, населяван най-вече от чужденци. Според Михаела Курвинкел проблемите пораждат най-много заради това, че "някои български и румънски фамилии живеят във Вилдесхаузен единствено за няколко месеца ", както я цитира локалният "Крайсцайтунг ".
Курвинкел счита, че точно това е и повода те да не се грижат за жилищните и общи пространства. "Интеграцията е дълъг и комплициран развой и изключително по време на пандемията не е по никакъв начин елементарно ", показва тя.
Какво прави градът за българите?
А какво прави градът за тази общественост? От общината показват пред Дойче Веле, че в населяваните от българи жилищни региони има две така наречен "места за срещи ", които оферират опция за контакт.
"Екипът, който работи там, предлага наред с други неща помощ за подготвянето на домашните работи на децата, езикови курсове и развлекателни действия. В началните и междинните учебни заведения от години се употребяват и преводачи и обществени служащи, които са разполагаем на децата и фамилиите, както и на учителите. Изработени са и голям брой преводи на формуляри и осведомителни брошури за нашите български съграждани - от информация за изхвърлянето на боклуци до информация за ковид. Освен това постоянно предоставяме информация за настоящата обстановка в обществените мрежи. "
От общината показват страдание, че провинция Долна Саксония има намерение да отстрани мощно нужните часове за проучване на език в учебните заведения.
"Това ще направи напъните ни за интеграция доста сложни, по тази причина се свързахме с провинция Долна Саксония, с цел да ги призовем да не вземат сходно решение. "
Местните медии акцентират, че от общо 3 974 деца и младежи във Вилдесхаузен 413 са от България. През последните две години броят им е повишен със 100. Дали всички те вървят на учебно заведение?
"Разбира се, законово регламентираното наложително посещаване на учебно заведение важи за всички деца на съответната възраст. За страдание, от време на време е мъчно да се наложи наложително образование поради късата дълготрайност на престоя на някои българи ", споделят от общината.
Запитани за образец за сполучлива интеграция на българите във Вилдесхаузен и приноса им към града, от общината дават отговор:
"Има доста позитивни образци. Една българка да вземем за пример в началото работеше като преводач за град Вилдесхаузен, а в този момент е учител в локалния учебен център за възрастни. Наскоро в локалния вестник беше оповестена публикация за позитивния образец, който дава една млада българка във Вилдесхаузен. "
"Все едно не сме хора, а животни "
Вероятно става дума за 29-годишната Наталия Каменова, която живее от пет години в града. В началото на май локалният "Крайсцайтунг " излезе със публикация за нея под заглавие "Все едно ние не сме хора ". А подзаглавието прецизира: "Млада българка подлага на критика тона, с който в Германия се приказва за нейните съграждани ".
Пред вестника Каменова изяснява, че се усеща зле, когато види мненията за българите в района в обществените мрежи като Facebook. "Много от тях са неучтиви, все едно ние не сме хора, а животни ". Младата българка е доброволка в групата за съседска взаимопомощ "Вилдесхаузен оказва помощ " и на драго сърце се ангажира безплатно за обществото.
Често се е натъквала на мнения като "Всички чужденци да бъдат натоварени в рейсове, да бъдат върнати в родните им страни и да останат там, до момента в който научат разпоредбите " или "Иначе да ги заключат или пък да ги управляват повече - също би било решение ". Подобни изявления се насочат по адрес на българите, заети в месопреработвателната промишленост във Вилдесхаузен и покрайнината. Някои локални ги упрекват за разпространяването на болестта с ковид в региона. Според Наталия Каменова, това е недопустимо.
Теологът и деятел Петер Косен от години се застъпва за трудовите мигранти в района. Той упорства за допустимо най-бързо имунизиране на източноевропейските служащи, показва "Нордвест Цайтунг ".
"Поради безчовечен тежките условия за работа в месопреработвателната промишленост или пък в куриерския отрасъл измежду тези служащи има много инфекции, както и постоянно тежко протичане на COVID-19 и смъртни случаи. " Косен акцентира: "При тези хора тоталното безсилие е нещо обикновено ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ