Въображаем приятел – защо детето се нуждае от него
В игрите си детето включва освен от това, което е познато на нас, възрастните. В неговата действителност има място за мечти и приказки.
Когато заспи, то елементарно се придвижва във утопичен свят, където вълшебен и същински същества съжителстват елементарно, а когато се разсъни, може въодушевено да споделя по какъв начин през нощта е срещнало положителната самодива, какво му е споделила тя... Ето мнението на специалистите.
Особености на въображаемия другар
Детското въображение стартира да се развива от към 2,5 до 3-годишна възраст. Проявява се в сюжетните игри, в които разнообразни предмети или играчки са " надарени " с избрани свойства или имат темперамент.
И в тази възраст това се случва по едно и също време с появяването на един или повече мислени другари. Те се явяват във всякаква форма и размери. Образът им може да бъде сходен на някой, който детето към този момент познава, да е анимационен воин или даже „ оживяла “ плюшена играчка.
Понякога детето напълно измисля облика на своя „ другар “.
Невидимите другари могат „ живеят “ единствено на избрани места, да вземем за пример под легло или в килер, и могат да се появяват и да изчезват без съответна причина.
На какво да обърнете внимание
Не бива да се плашите от въображаемите другари на детето: появяването им е естествен стадий на израстване сред 3 до 7 години.
За да разберете по-добре за какво то се нуждае от фиктивен другар, си представете, че той е действителен и помолете хлапето да ви го показа.
Опитайте се да не показвате съмнение и подозрение и се придвижите във въображаемия му свят.
Няма ужасно, че за закуска ще би трябвало да се престорите, че вършиме ястия за новия „ посетител “. С времето хлапето ще ви споделя за същинските си другари, без да се опасява, че няма да го разберете или, че да го осъждате.
Наблюдавайки по какъв начин играе детето, ще забележите каква тъкмо е ролята на невидимия другар в живота му.
Каква може да бъде тя:
Чувство за надзор: Колкото и демократичен родител да сте, детето схваща, че в множеството случаи вие контролирате обстановките, а не то. Измисляйки утопичен другар, то като че ли придобива възприятие за надзор, защото във фантастичния свят то диктува на своя „ другар “ какво да прави и какво да не прави.
Задоволяване на фантазиите: Във фантастичния свят децата са другари с обичаните си герои – Ана, Елза, Пепеляшка, Рапунцел, Трансформър, Спайдърмен... С тези, които биха желали да срещнат в действителния живот.
Повишават увереността в себе си: Въображаемият другар не подлага на критика и не осъжда дейностите на детето, и с него то се държи по най-естествен метод.
Компания за игри: По този метод детето компенсира неналичието на другар за игри и другарство с връстниците си.
Възможност да изрази мнението си: Някои деца се опасяват да изразят мнението си и търсят помощ от въображаемия другари. После имат самочувствието да кажат нещо от рода на: „ Мамо, моята Алиса не харесва тази рокля “.
Продължава на страницата на
