В хода на пандемията в Аграрния университет в Пловдив се

В хода на пандемията в Аграрния университет в Пловдив се направиха „ избори “ за президента на КТ „ Подкрепа ”. Под претекст да се избягнат групови събирания, правилният чиновник на тогавашното управление Любица Карацулева минаваше по кабинетите на синдикалните членове и им връчваше бланки, с които да гласоподават очевидно за единствения кандидат- Манол Далев, който авансово е избран от управлението, написа четец на Narod.bg, свидетел на събитията.

При тези условия този претендент завоюва с цялостно болшинство. Така управлението на университета сложи под надзор синдиката във вуза, като конфигурира предан президент на „ Подкрепа “. Оттам нататък синдикатът продължи активността си като официална организация, без лични претенции и дейности, в случай че не са спуснати от горната страна.

Новоизбраният синдикален президент бързо осребри позицията си и стана доцент. Но упоритостта му не спря дотук. Едро момче с балкански нрав, той бързо реши да се освободи от съперници в личната си катедра.

Първата му жертва беше младият помощник Найден Найденов. Демонстрирайки връзките си с тогавашното ръководство, Далев го подложи на изолираност заради това, че Найденов, бидейки помощник от една година, съвсем покриваше научните критерии да стане доцент.

Натискът и неналичието на вероятност принуди надарения помощник да напусне, откакто преди малко беше спечелил състезанието за основен помощник.

След тази първа чистка офанзивите на синдикалния президент се насочиха към другия основен помощник – Иван Захариев. Спечелил два пъти конкурс за помощник, той беше заставен да напусне, откакто Далев го подложи на извънреден тормоз, влизайки в часовете му и оронвайки престижа му пред студентите, заявявайки, че преподава погрешни неща.

Атаките против Иван Захариев бяха подбудени от желанието на синдикалния началник да върне в катедрата си отпадналата заради слаб триумф на изпита за основен помощник Йорданка Запрянова- щерка на доцент Запрян Запрянов от същата катедра.

Историята стартира още през 2008 година, когато катедрата отхвърля да разгласи конкурс за банкет на дъщерята на доцент Запрянов като помощник. Използвайки въздействието си, татко ѝ издейства да има подобен конкурс и тя става помощник в катедрата на татко си, което довежда до неодобрение измежду преподавателите.

Десет години по-късно по силата на новото законодателство тя се явява на изпит за основен помощник дружно с двама други претенденти, само че се класира на последно място по триумф и е отстранена от университета. 

Баща ѝ взема решение, че ще водят каузи до възобновяване ѝ. Въпреки всеобщото мнение той декларира обществено, че тя не е в спор на ползи, тъй като различен член на неговия факултет- Жулиета Арнаудова, е издействала назначението на снаха си. По силата на решение на съда е извършен втори конкурс, на който Йорданка Запрянова още веднъж е последна по триумф.

Използвайки като мотив процедурни пропуски, Йорданка Запрянова продължава делата, което след нейното показване наподобява смешно. Никой от членовете на колектива не взема тези каузи на съществено, само че в един миг Иван Захариев вижда, че юристите на университета, които го пазят в съда, стартират да се държат като юристи на другата страна.

Това надали е станало без „ общителното подпомагане “ на декана доцент Сава Табаков, който е кум на брата на Йорданка Запрянова.

Сключено е извънсъдебно съглашение, по силата на което е разгласен конкурс „ особено “ за Йорданка Запрянова. Комисията за осъществяване на изпита този път е от напълно от членове от Тракийския университет, което е абсурд.

За първи път изборът на фрагменти за университета се прави единствено от външни за вуза преподаватели, и то от конкурентно висше образователно заведение.

Самият изпит се състои в това, че единственият претендент Йорданка Запрянова би трябвало да изнесе презентация, без да развива въпроси в писмен тип. Това е казус в метода на осъществяване на конкурсни изпити за основен помощник.

При подобен комфортен състав на комисията и невиждан метод на изпитване Йорданка Запрянова е призната още веднъж за помощник в катедрата по машинизация.

В същото време стартира тормоз и напън върху Иван Захариев да напусне, като Манол Далев оспорва неговите познания и подготвеност пред студентите. След като е смутен душевен, в последна сметка Иван Захариев напуща университета.

Укрепил позициите си в катедрата, едрият президент на синдиката бързо се устремява към преодоляване и на периметъра отвън нея посредством типичното си безсрамие и безсъвестност.

Очаквайте продължение на абсурда