Нови Изумителни Разкрития: Ето Какво Скриха Хората На Людмила Живкова За Разкопките В Странджа През 1981!
В ход са тържествата ознаменуващи 1300 годишнината от основаването на българската страна, за които държавното управление е отпуснало колосални суми за честванията и мероприятията свързани с тях. През пролетта на същата година край граничната вадичка близо до Малко Търново стартира секретна и мистериозна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни благосъстояния. В идващите редове можете да прочетете историята на тази забулена в загадъчност интервенция.
Всичко стартира с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа имал архивна карта направена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и писмени знаци. Притежателят й, решил, че става въпрос за прикрито богатство и почнал да търси експерти, които могат да разчетат непознатата книжовност и картата. Така мистериозната карта се озовала в Българска академия на науките. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, консултант на Людмила, никой не е могъл да прочете античното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с върховен представител на британските секрети служби, който й споделил, че от въздуха благодарение на английските станции за сканиране със свръх дълги талази е сканирана българската територия и подземен на местността Градище в Странджа е открита някаква вярна празнина което навежда на мисълта, че не е от натурален генезис. Тя се връща в България и натоварва ръководителя на работа „ Културно завещание ” Кръстьо Мутафчиев, да провежда експедиция в Странджа, с цел да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го одобри. Тя го сторила и по този начин иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова й споделя за мистериозната история, която частично съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.
Всичко стартира с една мистериозна иманярска карта
Независимо коя от двете версии е по-меродавна, откакто Ванга се среща с картата, тя споделя следната причудлива история. " Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща скиптър от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни благосъстояния - злато на буци, предмети и оръжие. Много, доста от дълго време пристигнали по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги огромна заплаха, всичко било донесено, заровено и издигнато от плебеи, пролята е била доста кръв. Всичко е закопано на 6 м дълбочина " и “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е доста значимо! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него. ” Ванга споделила още, че до мястото има път, който минавал около храм и светилище, приказва се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил канара, на която са изсечени куче, орел и четирите международни направления. Според преданието Бастет в действителност била локална тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била заровена в родните й места. Гробницата е издигната през VIII в. прочие н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални парчета, с цел да се скрие. Хилядите плебеи, построили светилището на божеството, били избити до крайник, с цел да не разнесат свещената загадка. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана в детайли в книгата " Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс " на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев считал, че е копие на небесна - от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че същинската гробница е в Космоса, а в Странджа - огледалният й земен двойник. Според проекта, който разчел, тя се състояла от загадка камера, елементарна камера и елипсовидно преддверие.
Ванга предизвестява хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първичната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на прикрито богатство, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова мощно се заинтригувала от информацията и решила да бъде проведена тайнствената експедиция в Странджа - регион строго охраняван от гранични войски, със мощно стеснен режим на престояване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев мигновено провел пет-членна експедиция за местността, в която с изключение на него и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова (тогава чиновник в Комитета за култура), се присъединили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно шеф на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и водачът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов - основен монтьор на рудник " Младеново " край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край мощно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките почнали на посочена от Ванга дата. Още с идването си в местността откривателите стават очевидци на необичайно събитие. На 10 април 1981 година вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този миг върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в величествен престол мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и сътрудниците му застинали от смут и не съумели да помръднат, до момента в който облиците не изчезнали, а незабавно по-късно тръгнали назад към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни монументи, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в региона са виждали и иманяри. “Нещото ” се появявало постоянно късно нощем, в избрани дни през годината.
Първият секретар на ОбК на Българска комунистическа партия в Малко Търново Илия Петков им оказва помощ с организация, настаняване и с обезпечаването на земекопни машини, само че и на него му е казано да седи встрани и да не разпитва какво тъкмо прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, извънредно непосредствен до Людмила Живкова, който в същото време прави разкопки със студентите си в близката околност Мишкова равнища, която е единствено на 2 часа път пешком от Градище. Според него и брачната половинка му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво богатство. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.
Около седмица след мистериозното събитие откривателите се екипирали с нужната техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да стартират разкопките. Те обаче не съблюдават заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил погубен. Според една от непотвърдените версии, след гърмежа попаднали на вход, сходен на минна изложба и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали стоманени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени неотложно за лабораторен разбор в Германската демократична република. Каква е ориста им и резултатите от проучването, не е ясно, защото всички документи от това време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и кълбовиден с 12 стени. За него откривателите считат, че е скъп информативен притежател. Той обаче също изчезва мистериозно. Групата попада и на друга забавна находка. На към 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, наподобяваща на бунар и запълнена с каменни парчета. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи антична книжовност и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава съмнението, че в Странджа са открити и други находки, които са непокътнати в дълбока загадка и надали в миналото ще излязат нескрито.
Въпреки секретността на плана новината за необикновените находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под собствен надзор. Дълго време регионът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е претрупан със задачата да напише отчет за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в региона е участвала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за експорт на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война. Интересно е и по какъв начин кола с непозната регистрация е стигнала до там без никой да знае, в случай, че преди 1989 година това е един от най-строго защитаваните региони в България. Самата експедиция трае към 3 месеца с спирания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в последна сметка е открито и изнесено - никой не знае. Дори има мълва, че там бил открит някакъв международен календар, изписан върху каменни плочи, който скрито бил изнесен отвън страната. Разбира се и това не може да бъде доказано от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че след това е унищожила и иманярската карта. Малко търновци и до през днешния ден приказват, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, само че това са по-скоро клюки, тъй като още веднъж никой не е виждал нищо. От локалните, ангажирани там като защита и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата задача. Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си опонират взаимно. Според Мутафчиев са открити скъпи находки с извънземен генезис. Именно той стартира и концепцията за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наименуван " Ребусът ". Според Красимира Стоянова пък изобщо не е ставало въпрос за сходна гробница и за извънземни находки. Тя твърди, че е е била изкопана единствено една дупка и истината за това, което е прикрито надълбоко подземен, ще излезе нескрито чак тогава, когато хората са подготвени да одобряват тази информация. Какво в реалност са разкрили в мистичната Странджа и разкрили ли са нещо въобще, остава единствено да гадаем. Защото до нас не е достигнало безусловно нищо като доказателство до ден сегашен.
В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, с цел да проучва откритите находки, само че тъкмо преди да замине още веднъж, на 21 юли ненадейно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й поставя завършек на тайнствената задача. Разкопките обаче не завършват незабавно. За да могат да бъдат продължени, племенницата на Ванга - Красимира Стоянова се обръща за подпомагане към тогавашния министър на минералните запаси инж. Стамен Стаменов. Той им дава обещание хора и техника, с цел да стигнат до " кивота със скрижалите ". На 26 август групата още веднъж е в Малко Търново. Едва пристигнали в градчето, Илия Петков им оповестява, че инж. Стаменов същия ден е умрял. В началото на септември, службите за сигурност, приключват всички изследвания и даже не разрешават достъпа до региона. Вероятно, с цел да заличат откритото и да не се продължат изследванията там, са изпратени хора, които взривяват входа и окончателно блокират пътя към разбулването на тайните. След гърмежа паметното място остава с една отвесна канара, в основата на която се вижда тунел. Той обаче не води на на никое място, тъй като с годините кухината е наводнена и изцяло блокирана.
etargetAllowOtherCheck=!0; Много от участвалите в тайния скрит план умират доста скоро след експедицията. Твърди се, че са били застигнати от проклятието на Бастет. Освен дъщерята на Първия, няколко зам.-министри, свързани с тази експедиция също умират, а други са сполетени от разнообразни несгоди. Иманярът, донесъл картата, е хванат от милицията, разпитван и обичай. Впоследствие здравето му се влошило и умрял. Другият от участниците Георги Пантов, след края на разкопките е арестуван и изкарва известно време в подземията на " Развигор ". След задачата Кръстю Мутафчиев пък попада в пандиза за злоупотреби с фонда “1300 години България ”. Осъден е на 15 години отнемане от независимост, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Местните приказват, че след пандиза той посетил още един път сакралното място. Виждайки обаче провалите от гърмежите, споделил, че знаците са окончателно изгубени и пътят към гробницата е вечно отразян. Малко откакто излиза от пандиза умрял от рак. Над цялата история заляга грифът " Строго секретно! ” и тези от участниците, които не попадат в пандиза, млъкват вечно. Красимира Стоянова през 1991 година първа нарушава обета в книгата си за Ванга. Година по-късно излизат и книгите на Кръстю Мутафчиев. Сравнителният разбор на изявленията на тези двама участници в тайната експедиция демонстрира, че и двамата премълчават извънредно значими обстоятелства от историята, като в това време с дребни отклонения настойчиво се придържат към една и съща теза.
Историци, археолози и хора на науката са уверени, че гробница на египетска богиня в Странджа няма. Според тях Божествата не се погребват. Те имат единствено храмове. Всичко останало са просто спекулации. Според тях Людмила Живкова е била подведена от хората си и не е ясно, какво тъкмо е очаквала самата тя. За тях всичко обвързвано с този случай е една цялостна небивалица. Чуждите откриватели обаче са на друго мнение и всяка година изминават хиляди километри, с цел да дойдат в Странджа.
Днес върху скалите е останало единствено полуразрушено от времето изображение на котешка глава. Все още могат да се видят и самите скални тунели, изкопани по време на изследването. Местни поданици настояват, че щом се приближат до мястото, усещат мощно отрицателно енергийно лъчение. Необяснимата сила е засечена и със специфични уреди от изследователския екип на Людмила Живкова. Според работилите по плана лъчението идва от вътрешността на връх Градище. С енергийното лъчение те изясняват и много огромния терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Въпреки че почвата е плодородна, площта стои оголена. Дали под Странджа има нещо и какво е то и до през днешния ден остава мистерия. Какво се крие край връх Градище, може да се разбере едвам след огромно археологическо изследване, за което са нужни доста средства, които обаче никой не счита да отделя за недоказани теории, легенди и митове.
Всичко стартира с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа имал архивна карта направена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и писмени знаци. Притежателят й, решил, че става въпрос за прикрито богатство и почнал да търси експерти, които могат да разчетат непознатата книжовност и картата. Така мистериозната карта се озовала в Българска академия на науките. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, консултант на Людмила, никой не е могъл да прочете античното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с върховен представител на британските секрети служби, който й споделил, че от въздуха благодарение на английските станции за сканиране със свръх дълги талази е сканирана българската територия и подземен на местността Градище в Странджа е открита някаква вярна празнина което навежда на мисълта, че не е от натурален генезис. Тя се връща в България и натоварва ръководителя на работа „ Културно завещание ” Кръстьо Мутафчиев, да провежда експедиция в Странджа, с цел да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го одобри. Тя го сторила и по този начин иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова й споделя за мистериозната история, която частично съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.
Всичко стартира с една мистериозна иманярска карта
Независимо коя от двете версии е по-меродавна, откакто Ванга се среща с картата, тя споделя следната причудлива история. " Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща скиптър от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни благосъстояния - злато на буци, предмети и оръжие. Много, доста от дълго време пристигнали по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги огромна заплаха, всичко било донесено, заровено и издигнато от плебеи, пролята е била доста кръв. Всичко е закопано на 6 м дълбочина " и “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е доста значимо! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него. ” Ванга споделила още, че до мястото има път, който минавал около храм и светилище, приказва се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил канара, на която са изсечени куче, орел и четирите международни направления. Според преданието Бастет в действителност била локална тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била заровена в родните й места. Гробницата е издигната през VIII в. прочие н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални парчета, с цел да се скрие. Хилядите плебеи, построили светилището на божеството, били избити до крайник, с цел да не разнесат свещената загадка. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана в детайли в книгата " Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс " на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев считал, че е копие на небесна - от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че същинската гробница е в Космоса, а в Странджа - огледалният й земен двойник. Според проекта, който разчел, тя се състояла от загадка камера, елементарна камера и елипсовидно преддверие.
Ванга предизвестява хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първичната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на прикрито богатство, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова мощно се заинтригувала от информацията и решила да бъде проведена тайнствената експедиция в Странджа - регион строго охраняван от гранични войски, със мощно стеснен режим на престояване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев мигновено провел пет-членна експедиция за местността, в която с изключение на него и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова (тогава чиновник в Комитета за култура), се присъединили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно шеф на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и водачът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов - основен монтьор на рудник " Младеново " край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край мощно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките почнали на посочена от Ванга дата. Още с идването си в местността откривателите стават очевидци на необичайно събитие. На 10 април 1981 година вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този миг върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в величествен престол мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и сътрудниците му застинали от смут и не съумели да помръднат, до момента в който облиците не изчезнали, а незабавно по-късно тръгнали назад към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни монументи, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в региона са виждали и иманяри. “Нещото ” се появявало постоянно късно нощем, в избрани дни през годината.
Първият секретар на ОбК на Българска комунистическа партия в Малко Търново Илия Петков им оказва помощ с организация, настаняване и с обезпечаването на земекопни машини, само че и на него му е казано да седи встрани и да не разпитва какво тъкмо прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, извънредно непосредствен до Людмила Живкова, който в същото време прави разкопки със студентите си в близката околност Мишкова равнища, която е единствено на 2 часа път пешком от Градище. Според него и брачната половинка му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво богатство. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.
Около седмица след мистериозното събитие откривателите се екипирали с нужната техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да стартират разкопките. Те обаче не съблюдават заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил погубен. Според една от непотвърдените версии, след гърмежа попаднали на вход, сходен на минна изложба и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали стоманени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени неотложно за лабораторен разбор в Германската демократична република. Каква е ориста им и резултатите от проучването, не е ясно, защото всички документи от това време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и кълбовиден с 12 стени. За него откривателите считат, че е скъп информативен притежател. Той обаче също изчезва мистериозно. Групата попада и на друга забавна находка. На към 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, наподобяваща на бунар и запълнена с каменни парчета. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи антична книжовност и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава съмнението, че в Странджа са открити и други находки, които са непокътнати в дълбока загадка и надали в миналото ще излязат нескрито.
Въпреки секретността на плана новината за необикновените находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под собствен надзор. Дълго време регионът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е претрупан със задачата да напише отчет за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в региона е участвала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за експорт на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война. Интересно е и по какъв начин кола с непозната регистрация е стигнала до там без никой да знае, в случай, че преди 1989 година това е един от най-строго защитаваните региони в България. Самата експедиция трае към 3 месеца с спирания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в последна сметка е открито и изнесено - никой не знае. Дори има мълва, че там бил открит някакъв международен календар, изписан върху каменни плочи, който скрито бил изнесен отвън страната. Разбира се и това не може да бъде доказано от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че след това е унищожила и иманярската карта. Малко търновци и до през днешния ден приказват, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, само че това са по-скоро клюки, тъй като още веднъж никой не е виждал нищо. От локалните, ангажирани там като защита и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата задача. Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си опонират взаимно. Според Мутафчиев са открити скъпи находки с извънземен генезис. Именно той стартира и концепцията за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наименуван " Ребусът ". Според Красимира Стоянова пък изобщо не е ставало въпрос за сходна гробница и за извънземни находки. Тя твърди, че е е била изкопана единствено една дупка и истината за това, което е прикрито надълбоко подземен, ще излезе нескрито чак тогава, когато хората са подготвени да одобряват тази информация. Какво в реалност са разкрили в мистичната Странджа и разкрили ли са нещо въобще, остава единствено да гадаем. Защото до нас не е достигнало безусловно нищо като доказателство до ден сегашен.
В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, с цел да проучва откритите находки, само че тъкмо преди да замине още веднъж, на 21 юли ненадейно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й поставя завършек на тайнствената задача. Разкопките обаче не завършват незабавно. За да могат да бъдат продължени, племенницата на Ванга - Красимира Стоянова се обръща за подпомагане към тогавашния министър на минералните запаси инж. Стамен Стаменов. Той им дава обещание хора и техника, с цел да стигнат до " кивота със скрижалите ". На 26 август групата още веднъж е в Малко Търново. Едва пристигнали в градчето, Илия Петков им оповестява, че инж. Стаменов същия ден е умрял. В началото на септември, службите за сигурност, приключват всички изследвания и даже не разрешават достъпа до региона. Вероятно, с цел да заличат откритото и да не се продължат изследванията там, са изпратени хора, които взривяват входа и окончателно блокират пътя към разбулването на тайните. След гърмежа паметното място остава с една отвесна канара, в основата на която се вижда тунел. Той обаче не води на на никое място, тъй като с годините кухината е наводнена и изцяло блокирана.
etargetAllowOtherCheck=!0; Много от участвалите в тайния скрит план умират доста скоро след експедицията. Твърди се, че са били застигнати от проклятието на Бастет. Освен дъщерята на Първия, няколко зам.-министри, свързани с тази експедиция също умират, а други са сполетени от разнообразни несгоди. Иманярът, донесъл картата, е хванат от милицията, разпитван и обичай. Впоследствие здравето му се влошило и умрял. Другият от участниците Георги Пантов, след края на разкопките е арестуван и изкарва известно време в подземията на " Развигор ". След задачата Кръстю Мутафчиев пък попада в пандиза за злоупотреби с фонда “1300 години България ”. Осъден е на 15 години отнемане от независимост, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Местните приказват, че след пандиза той посетил още един път сакралното място. Виждайки обаче провалите от гърмежите, споделил, че знаците са окончателно изгубени и пътят към гробницата е вечно отразян. Малко откакто излиза от пандиза умрял от рак. Над цялата история заляга грифът " Строго секретно! ” и тези от участниците, които не попадат в пандиза, млъкват вечно. Красимира Стоянова през 1991 година първа нарушава обета в книгата си за Ванга. Година по-късно излизат и книгите на Кръстю Мутафчиев. Сравнителният разбор на изявленията на тези двама участници в тайната експедиция демонстрира, че и двамата премълчават извънредно значими обстоятелства от историята, като в това време с дребни отклонения настойчиво се придържат към една и съща теза.
Историци, археолози и хора на науката са уверени, че гробница на египетска богиня в Странджа няма. Според тях Божествата не се погребват. Те имат единствено храмове. Всичко останало са просто спекулации. Според тях Людмила Живкова е била подведена от хората си и не е ясно, какво тъкмо е очаквала самата тя. За тях всичко обвързвано с този случай е една цялостна небивалица. Чуждите откриватели обаче са на друго мнение и всяка година изминават хиляди километри, с цел да дойдат в Странджа.
Днес върху скалите е останало единствено полуразрушено от времето изображение на котешка глава. Все още могат да се видят и самите скални тунели, изкопани по време на изследването. Местни поданици настояват, че щом се приближат до мястото, усещат мощно отрицателно енергийно лъчение. Необяснимата сила е засечена и със специфични уреди от изследователския екип на Людмила Живкова. Според работилите по плана лъчението идва от вътрешността на връх Градище. С енергийното лъчение те изясняват и много огромния терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Въпреки че почвата е плодородна, площта стои оголена. Дали под Странджа има нещо и какво е то и до през днешния ден остава мистерия. Какво се крие край връх Градище, може да се разбере едвам след огромно археологическо изследване, за което са нужни доста средства, които обаче никой не счита да отделя за недоказани теории, легенди и митове.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ