В хижата Петрохан“, както и в къщата в село Българи,

В хижата „ Петрохан “, както и в къщата в село Българи, криминалистите са разкрили ужасяващи ръкописи (включително и детски), които разголват с хирургическа акуратност по какъв начин Ивайло Калушев е превръщал дребните момчета в свои прочувствени и полови плебеи. Това сочат първите графологични и психически експертизи на нови документи от досиетата „ Калушев “, направени особено за breaking.bg.

Централно място измежду тях заемат три ръкописа, за които се допуска, че са писани в хижата и село Българи от самия Калушев, от 15-годишния Алекс Макулев и от 8-годишния Леон Варсано – детето, което „ лама Иво “ е подготвял за най-вътрешния кръг на сектата си като идващ „ прерожденец “ или „ тулку “.

В единия ръкопис усърдно е изписано заглавието „ Свободата на Леон “ и в детайли се разказва по какъв начин посредством ритуалния кинжал килая (пурба) детето би трябвало да „ изпепели “ всичко остаряло в себе си. Ключовата фраза, изписана с ръката на Калушев, е кристално ясна: „ Защитниците са Иво “.

В другия ръкопис – на страници от бележник – едно и също изречение е изписано четири пъти (веднъж от самия Калушев и още три пъти от Леон) с мъчителна непримиримост:

„ Светът е едно чудовищно място “

Третият документ съдържа цялостната Дзогченска родословна линия и молитва, започваща с „ Намо! “, в която се изброяват учителите от Самантабхадра през Гуру Ринпоче и Лонгченпа до имплицитното сегашно звено – Иво Калушев.

Тези три ръкописа образуват една затворена и извънредно ефикасна триада за операция:

– „ Светът е едно чудовищно място “, заложено като тематика от „ ламата “ и повторено три пъти, основава цялостен боязън и омерзение към външния свят – семейство, баба и дядо, естествения живот.

– „ Защитниците са Иво “ трансформира възрастния Калушев в единствената божествена отбрана и мощ, от която детето може да „ вземе мощ “ за своето „ разпределяне “. Според тайната полова теория на ламата, „ равнище на кеф и инертност, което човек не е даже сънувал “ може да се реализира посредством характерните полови практики на Калушев.

– Дзогченската родословна линия легитимира всичко това като „ свещена трансмисия “ – 15-годишният Алекс се слага в края на непрекъснатата верига от Първичния Будда до „ Иво “, което прави всяка заповед и „ обред “ от Калушев автоматизирано свещени и неоспорими.

Трите детайла работят в синхрон като психическо оръжие за обработка на децата в Петроханската фракция: първо се внушава боязън (чудовищният свят), след това се предлага единственото избавление (Защитниците = Иво), а най-после се дава „ духовно опрощение “ посредством античната линия. Така момчетата са били препрограмирани да виждат Калушев не като човек, а като жив бог-защитник и единствена врата към „ независимост “.

Тези три ръкописа, дружно с показанията на някогашни „ възпитаници “ като Валери Андреев, разрешават на проверяващите да възстановят целия манипулативен механизъм, посредством който Калушев е разрушавал детските души, с цел да ги направи изцяло подвластни и да задоволява педофилския си нагон под прикритието на „ тантрическо посвещение “. От привързано към баба и дядо дете, Леон за по-малко от година е трансфорат в момче, което вижда целия външен свят като опасност и намира „ независимост “ само в ритуалите и „ отбраната “ на „ ламата “. Същото се случва и с Алекс, който бе убит от Калушев по време на медитация в кемпера под връх Околчица.

Графологичната експертиза

Графологичният разбор открива изрично, че трите ръкописа не са написани от ръката на един и същи човек. Почеркът в „ Свободата на Леон “ (ритуалния текст с восъчен печат) е убеден, еднакъв и зрял – подхожда на почерка на възрастен човек и сочи 100% еднаквост с ръкописните документи за половите практики на Петроханската фракция, писани персонално от Калушев. Повторенията на „ Светът е едно чудовищно място “ демонстрират два разнообразни почерка: едното изречение е написано от ръката на Калушев, а останалите три – от детска ръка – най-вероятно тази на Леон. Дзогченската родословна линия е с създател по-голямо дете или по-зрял човек – почеркът е доста по-стабилен и убеден, и с огромна възможност принадлежи на 15-годишния Алекс Макулев.

„ Свободата на Леон “, „ чудовищният свят “ и свещената линия – психо-оръжията на „ ламата “

Първият лист, който носи заглавието „ Свободата на Леон “, е обреден текст с наставнически „ инструкции “ за детето и восъчен щемпел. В него Калушев разказва тантрическа визуализация с ритуалния кинжал kилая – гневния ядам, който „ пронизва и изпепелява “ трудностите. Ключовата фраза е сбита и ужасяваща: „ Защитниците са Иво “. Бялото „ А “ (символ на празнотата) се „ отпуска “, трансформира се в кинжал и най-после „ всичко се изпепелява “. Всичко това, съгласно експертизата, е персонализиран обред по Ваджракила. Съдържа мантрата „ ОМ ВАДЖРА КИЛИ КИЛАЯ ХУМ ПХЕТ “, килая, Самантабхадра, Ваджрасатва и обред за „ разпределяне “. Ключовото „ Повикване на Защитниците – ОМ А ХУМ АХО и „ Защитниците са Иво “ непосредствено деифицира Калушев като живото олицетворение на Дхармапалите – гневни мощни божества в тибетския будизъм и махаяна, които пазят практикуващите будисти.

Първият ръкопис

Вторият ръкопис – страница от бележник – съдържа едно и също изречение, изписано четири пъти: „ Светът е едно чудовищно място “. Според експертизите „ тематиката “, че светът е чудовищно място е заложена от самия Калушев, тъй като първото изписано изречение е разпознато като написано от неговата ръка. До повторенията и писмеността, писани от Леон, има рисунка на килая, декоративни „ А “-та, думата „ ангел “ и българската писменост. Този ръкопис е ослепителен образец за персонален и колективен синкретизъм, който е характерен за сектантските практики на Калушев и неговата така наречен „ Небесна Дхарма “. На страниците на бележника класическите будистки детайли се преплитат с всекидневни български учебни извършения и християнски знаци. Но това не е инцидентно, а част от целенасочена операция. Пълната българска писменост с печатни и ръкописни букви, някои зачеркнати или преправени, е типично учебно упражнение за дете във възрастта на Леон. Азбуката е „ приземяване “ на духовното във всекидневието. Калушев и сектата му са употребявали всекидневни учебни отговорности, с цел да вградят своето обучение в естествения живот на детето. Вместо да отделят „ духовната процедура “ от учебното заведение, те са я вплитали непосредствено в него.

Писането на писмеността е превърнато в ритуално упражнение – детето повтаря букви, до момента в който в съзнанието му се закрепват основни изречения като „ Светът е едно чудовищно място “. Така „ естественото “ учебно заведение става инструмент за индоктринация. Това е класическа техника за цялостен надзор: духовното не е нещо настрана, а пропива цялото ежедневие.

Вторият ръкопис

„ Ангел А “ е характерен образец за синкретизъм. В класическия тибетски будизъм няма „ ангели “ в християнския смисъл. Там има дхармапали, ядами и бодхисатви. Калушев обаче е смесвал традициите свободно – тибетски будизъм, западен окултизъм, детайли от християнството и даже издръжливост. „ Ангел А “ най-вероятно комбинира будисткото бяло „ А “ (символ на празнотата и изначалната природа в Дзогчен и Ваджракила, както се вижда в първия ръкопис) с християнския ангел – знак на непорочност, отбрана и небесна мощ, който е непосредствен и понятен за българско дете, отгледано в православна културна среда и обичаи.

Това разбъркване прави учението по-достъпно и прочувствено привлекателно за детето. „ Ангелът “ звучи като нещо познато и положително, а „ А “-то от будизма му придава „ бездънен нравствен смисъл “. Така Калушев е създавал чувство за универсална истина, която надвишава една вяра.

Общият резултат е тежка психическа операция като смесването извършва няколко цели:

– Размиване на граници – детето към този момент не разграничава ясно будизъм от християнство или учебно заведение от обред. Всичко се слива в една „ висша истина “.

– Укрепване на дуализма – „ чудовищният свят “ (външният, в това число семейството) се опълчва на „ свещеното “ (Иво като бранител + ангел + Дзогченска линия).

– Изграждане на персонална еднаквост – Леон се усеща определен и специфичен, тъй като практикува „ по-висша “ смесена нематериалност, която елементарните хора не схващат.

– Подготовка за полова употреба – колкото по-синкретично и персонално е учението, толкоз по-лесно се размиват границите сред „ нравствен обред “ и физическо посягане, както разказва Валери Андреев в показанията си.

Според експертизата на психолозите, този ръкопис не е инцидентна комбинация, а умишлено конструиран инструмент за надзор. Калушев е вземал познатото и нормалното за българско дете – писмеността и ангела, и го е вплитал в своята версия на тантрически будизъм. Така практиката става по едно и също време „ екзотична и дълбока “ (будизъм и Дзогчен) и „ близка и безвредна “ (българска писменост и християнски ангел).

Резултатът е дете, което живее в паралелна действителност: светът на открито е колосален, а единствената светлина идва от „ Иво “ и неговата синкретична „ истина “. Това е типичен механизъм за слагане в изолираност и взаимозависимост при затворените общности и секти.

Третият ръкопис съдържа цялостната Дзогченска родословна линия и молитва, съгласно която Алекс Макулев приема леговище в Трите корена – Гуру, Дева и Акини – „ с цел да мога да реализира положението на будата в интерес на другите “. Следва цялостното изброяване на Дзогченската линия: Самантабхадра – Ваджрасатва – Гараб Дордже – Манджушримитра – Шрисинха – Гуру Ринпоче -Вималамитра – Лонгчен Рабджам (Лонгченпа) и най-после имплицитно – Иво Калушев като жив притежател.

Третият ръкопис

Според близката до Петроханската фракция София Андреева, Александър Макулев е „ възмъжал доста бързо “ с помощта на „ тренинга на мозъка “ в групата. Тя акцентира, че за него се знаело, че е „ съответен преподавател лама “, а в йерархията най-високо са стоели точно Иво Калушев и двамата „ тулковци “ – 15-годишният Александър и 22-годишният Николай Златков. Тази висока позиция на Александър в сектата води проверяващите и графолозите до извода, че той е създателят на Дзогченската родословна линия – текст, който изисква зрялост, схващане и престиж в учението.

Но ръкописът, приписван на Алекс, не е почтена духовна записка. В подтекста на операцията и подготовката за полова употреба от страна на Калушев този ръкопис служи като мощен инструмент за прочувствено и когнитивно обвързване. Създава се „ свещена верига “ и безспорна авторитетност. Дзогченската линия е показана като непрекъсната, чиста трансмисия от Първичния Будда (Самантабхадра) до сегашния „ гуру “. Като кара децата да пишат и повтарят имената, Калушев се нарежда като единственото живо звено в тази антична верига. Това е класическа гуру-йога – лоялност към учителя, само че в изкривена форма – предаността не е към нереална Дхарма, а към съответната персона на Калушев, тъй като „ Защитниците са Иво “. От най-ранна възраст децата би трябвало да усвояват, че „ Иво “ е продължение на Гуру Ринпоче и Лонгченпа.

Молитвата „ в интерес на всички същества “ звучи алтруистично, само че в композиция със „ Светът е едно чудовищно място “, заучено като мантра, основава цялостен когнитивен дисонанс: външният свят (биологично семейство и естественият живот) е „ колосален “ и рисков, до момента в който единствената „ чиста “ връзка е през линията към Калушев. При дребния Леон това непосредствено подкопава връзката с родителите и с бабата и дядото, които се пробват да го изведат от Петроханската фракция.

Психологическият разбор на наличието на трите ръкописа е безапелационен:

– Леон не просто „ практикува будизъм “. Той е наставляван да употребява антична тантрическа ритуалистика като инструмент за заличаване на предходната си еднаквост – майка, татко, баба, дядо, обикновено учебно заведение.

– Триадата „ Светът е едно чудовищно място “ – „ Защитниците са Иво “ – Дзогченската линия образува затворен манипулативен цикъл: боязън от външния свят, безспорна взаимозависимост от Калушев като единствен бранител и легитимиране на тази взаимозависимост посредством „ свещената “ родословна линия, която го слага в края на традицията от Самантабхадра и Лонгченпа.

Моделът на Калушев: препрограмирането на деца в „ тулку-любовници„

Разследващите към този момент разполагат с модела на психическа обработка за полова употреба, който е ползвал Калушев върху децата. Картината, разкривана от новите ръкописи в досиетата „ Калушев “, съответствува изцяло и със свидетелските показания на Валери Андреев, който през февруари обществено призна полова връзка с Калушев в малолетна възраст, показана като „ тантрическа процедура “. Показанията на Валери, дадени през 2022 година пред ГДБОП и повторени тази година пред bird.bg, разказват тъкмо същия модел, за който са подготвяни Леон и Алекс: „ сеанси за минали животи “, „ тантрически практики “ и „ духовни трансмисии “ са били употребявани като входна врата към полови дейности (взаимна мастурбация, вибратор като „ нравствен подарък “ за 17-ия рожден ден, епилация на интимни зони, възбрана за връзки с момичета). Андреев акцентира, че Калушев е представял всичко като „ нужна част от напредналата процедура “.

София Андреева пък разказва живота в хижата „ Петрохан “ като релативно спокоен и проведен при нейните къси визити там. Мъжете медитирали през нощта, а денем част от тях работели или ходели на срещи в София. Алекс Макулев и Николай Златков умеели да медитират и да изпадат в „ мрачен ритрийт “ в продължение на 10 часа, акцентира тя с удивление.

София Андреева е майката на Валери, от който се отхвърли и го нарочи за честен палач на шестимата. Съпругът ѝ заяви пред следствието, че тя е дала 600 хиляди евро от фамилните сметки на Калушев за Мексико и още 200 хиляди, които взела от родственици.

Бившият възпитаник на Калушев Андреев, в този момент на 31 година, споделя пред проверяващите и в медиите по какъв начин на 14-15-годишна възраст майка му го оставя в сектата. Сексуалният му контакт с „ гуруто “ стартира след сеанси за „ предходни животи “. Майката на Николай Златков – Ралица Асенова, пък го оставя при „ ламата “ на 11-годишна възраст в Мексико. Според София Андреева, и Николай има мемоари за „ предходни животи “. „ Иво (Калушев – б.р.) потегля на курс по внушаемост, там попада на Ралица (Асенова – б.р.), която е професионален психолог. Тя му споделя – знаеш ли моят наследник има мемоари от предходни животи, и ги среща двамата “, споделя София Андреева за метода, по който убитият от Калушев Николай Златков попада в Петроханската фракция. Алекс Макулев също е оставен от родителите си в сектата, когато е бил невръстен – на 10 години, както и дребният Леон, който е измежду оживелите деца в аферата „ Петрохан “.

Дзогченската молитва и родословието в ръкописа на Алекс в действителност са тези „ предходни животи “, които са основният детайл от подготовката за полова употреба:

– Детето се усеща определено и „ особено “ – „ ние сме в чистата линия “.

– Всяка последваща „ загадка процедура “, препоръчана от „ бранителя Иво “, автоматизирано се възприема като свещена трансмисия от Лонгченпа и Гуру Ринпоче. Неслучайно и половите практики на Петроханската фракция, са показани от Калушев като „ джука традиция от времето на Гуру Ринпоче “.

– Границите се размиват последователно: от писане на молебствия, „ енергетични сеанси “ и физически „ ритуали “.

За деца това е изключително рисково, тъй като за тях престижът на „ духовния преподавател “ е безспорен, а сериозната мисъл към момента не е развита. Така трите нови ръкописа от досиетата „ Калушев “ образуват класическа триада за операция. Те са и основен детайл – „ ритуалното препрограмиране “, от превръщането на децата в полови плебеи на Калушев или така наречен „ тулковци “. Този модел е построен от няколко съществени етапи:

Изолация – прекачване в учебно заведение „ Космос “(Осоица), „ приключенските “ лагери „ Роук “, 14-дневно пътешестване в Непал, пътуванията в Мексико.Дискредитиране на фамилията.Ритуално препрограмиране – тъкмо каквото виждаме в новите ръкописи.Сексуализация под формата на „ духовно посвещение “.

Разследващите към този момент имат съответните доказателства и експертизи, че роденият през 1974 година Ивайло Калушев е ползвал общ модел към Деян Илиев, Валери Андреев, Николай Златков, Александър Макулев и най-младия документиран случай – осемгодишния Леон Варсано.

Оглушителното безмълвие на Дечев и Кандев

Ръкописите, открити в Петрохан и село Българи, не са безобидни „ детски драсканици “. Те са директно доказателство за незаконна скица, в която антични тантрически форми са били употребявани като инструмент за систематично полово примамване и манипулиране.

Защото когато едни деца, вместо да рисуват къщички и слънца, пишат с непримиримост по какъв начин светът е „ колосален “, дават им инструкции по какъв начин „ Защитниците са Иво “ и повтарят свещената Дзогченска линия, това към този момент не е нематериалност. Това е жив зов за помощ, запечатан върху хартия. Това са свидетелства за едно от най-жестоките закононарушения – кражбата на детството, душата и телата на момчетата, трансформирали се в полови играчки на един болен „ лама “.

И тези свидетелства – тези ръкописи, в този момент лежат на бюрото на проверяващите. Известни са и на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев и на изпълняващия функционалностите на зам.-главен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Кандев, които към този момент два месеца мълчат оглушително за аферата „ Петрохан “. Защото ужасяващите детски мемоари може да се окажат гвоздеят в политическия ковчег на настойниците на Петроханската фракция от обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). Политическата групировка, на която Дечев, Кандев и министър председателят Андрей Гюров дължат служебното си престояване във властта.

Обвързаностите са прекомерно ясни. Столичният кмет Васил Терзиев от „ Продължаваме промяната “. Бившият вицепремиер и екоминистър Борислав Сандов от „ Демократична България “. Неговият заместител Тома Белев. Сегашният претендент за депутат Владислав Панев от „ Демократична България “. И бизнесдамата на ПП-ДБ Саша Безуханова. Всички те са свързвани с Ивайло Калушев и Петроханската фракция – било със фотоси от празници и предизборни акции, било с великодушни дарения и финансиране.

Когато едно осемгодишно дете написа с трепереща ръка, че светът е „ колосален “, а единственият му бранител е педофилският „ лама “, мълчанието на тези хора и на назначените от тях днешни шефове на Министерство на вътрешните работи не е просто позор. То е политическо закононарушение. То е кръв по ръцете на цяла коалиция, която избира да пази своя „ лама “ и „ нашето Министерство на вътрешните работи “ вместо децата на България.

И този пирон в ковчега на ПП-ДБ към този момент е забит. Той ще ги погребе всички.