Хасковлии доволни от здравеопазването при COVID-19
В Хасково достъпът до опазване на здравето в изискванията на COVID-19 не се е трансформирал. Малък е делът на пациентите, които смятат, че грижата за хората с хронични болести се е влошила. Това демонстрира изследване на Националната пациентска организация. Хасково е единственият град от седемте, включени в проучването, в който надвива мнението, че здравните грижи не са се влошили по време на пандемията.
По отношение на измененията в грижата за хората с хронични болести, мнението, че са затруднени обществените и общностните действия.
Достъпът до опазване на здравето в изискванията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от интервюираните в изследване на Националната пациентска организация, извършено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични болести. Други заинтригувани страни, които са взели участие в изследването, са лекари, работодатели, представители на цивилен и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница – съгласно 115 от 151 запитани, а в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до медикаменти и медицински произведения. Половината запитани са оценили достъпа до персонален доктор и до лекар-специалист като усложнен. Като главен фактор за влошения достъп се регистрира пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ.
Проучването проучва източниците на поддръжка и информация, които са употребявали хората по отношение на боледуването си от COVID-19. На първо място по значителност е здравната грижа, получена от близки и познати лекари, следвана от тази, която са получили от здравната система по общия ред. Информацията, получена от обществения кръг – близки, познати и родственици – изпреварва по значителност тази от медиите, интернет и особено разкритите за задачата цифрови платформи и телефонни линии.
Пациентите с хронични болести, взели участие в изследването, са показали като най-големи свои компликации пренатовареността на здравната система, сложният или отказван контакт с персоналните лекари, невъзможността да получат направление за експерт. Техните рекомендации са за установяване на графици – места, часове, „ коридори “ и други – за безконтролен и безвреден достъп до здравна грижа, както и за повече внимание и упътвания към тях от страна на здравните експерти.
За лекарите най-голяма компликация е представлявало съществуването на неизясненост, неналичието на логаритъм и точни инструкции и правила. В тази връзка те предлагат възстановяване на реда и структурата, както и по-добра физическа и психическа отбрана на медицинския личен състав.
В Хасковска област от началото на пандемията диагностицираните с коронавирусна зараза са към 9903. Починали са 673 души, съгласно формалните данни. Както в цялата страна обаче и тук през последната година и половина статистиката регистрира извънредно висока смъртност. Причините, съгласно статистиците, са в страха, поради който хронично заболели хора не търсят своевременна здравна помощ.
По отношение на измененията в грижата за хората с хронични болести, мнението, че са затруднени обществените и общностните действия.
Достъпът до опазване на здравето в изискванията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от интервюираните в изследване на Националната пациентска организация, извършено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични болести. Други заинтригувани страни, които са взели участие в изследването, са лекари, работодатели, представители на цивилен и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница – съгласно 115 от 151 запитани, а в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до медикаменти и медицински произведения. Половината запитани са оценили достъпа до персонален доктор и до лекар-специалист като усложнен. Като главен фактор за влошения достъп се регистрира пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ.
Проучването проучва източниците на поддръжка и информация, които са употребявали хората по отношение на боледуването си от COVID-19. На първо място по значителност е здравната грижа, получена от близки и познати лекари, следвана от тази, която са получили от здравната система по общия ред. Информацията, получена от обществения кръг – близки, познати и родственици – изпреварва по значителност тази от медиите, интернет и особено разкритите за задачата цифрови платформи и телефонни линии.
Пациентите с хронични болести, взели участие в изследването, са показали като най-големи свои компликации пренатовареността на здравната система, сложният или отказван контакт с персоналните лекари, невъзможността да получат направление за експерт. Техните рекомендации са за установяване на графици – места, часове, „ коридори “ и други – за безконтролен и безвреден достъп до здравна грижа, както и за повече внимание и упътвания към тях от страна на здравните експерти.
За лекарите най-голяма компликация е представлявало съществуването на неизясненост, неналичието на логаритъм и точни инструкции и правила. В тази връзка те предлагат възстановяване на реда и структурата, както и по-добра физическа и психическа отбрана на медицинския личен състав.
В Хасковска област от началото на пандемията диагностицираните с коронавирусна зараза са към 9903. Починали са 673 души, съгласно формалните данни. Както в цялата страна обаче и тук през последната година и половина статистиката регистрира извънредно висока смъртност. Причините, съгласно статистиците, са в страха, поради който хронично заболели хора не търсят своевременна здравна помощ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ