Как Йоан Левиев видя интелектуалеца като шут?
В Градската художествена изложба в Пловдив бе открита галерия с картини на Йоан Левиев по случай 90-та годишнина от рождението на именития художник. До 3 ноември обширното пространство в Зала „ 2019 “ на ул. „ Гладстон “ 32 ще се насити с експресията от цветове и мощни композиции на пловдивския актьор.
Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „ Царски времена “ и „ Ахилес “. Красимир Линков – куратор на изложбата „ Йоан Левиев “ и шеф на Пловдивската художествена изложба, избра да срещне публиката с този фамозен създател посредством неговите най-хубави живописни създадени от серии, които художникът самичък изключително цени.
„ Атаката на Ахилесовците “, „ Парадът на Ахилесовците “ и другите внушителни композиции от тази поредност „ са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на битката за превъзходство, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на замайване “, написа Красимир Линков в монография за създателя.
Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, трансферира историческия вододел на публичните промени през 1989 година и се разпростира и в новото демократично време.
Острото обществено чувство на огромния създател бързо провижда тази безконечна напрегната игра сред властта и интелектуалеца, изразена метафорично посредством средновековни дворцови персонажи.
„ Неговите шутове са постоянно замислени и печални…Те са динамичният детайл в картините, те са носителите на концепциите в тях…в много от тези облици ще открием автопортретни черти “, отбелязва в своя публикация изкуствоведът проф. Иван Маразов.
В експозицията са включени и мощно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също по този начин на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния артист Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на създателя. Поднесени с присъщите за Левиев решителност и драматизъм, те в това време са поетични и надълбоко персонални като отношение.
Публиката ще види картини и от други значими тематики и жанрове в живописта му: митове и истории, обществена проблематика, Пловдив, пейзажи, творби от поредиците „ Архангели “, „ Човекът – предмет на проучване “.
Според осведомените от близко с актьора и индивида Йоан Левиев, неговата полемична натура, пристрастеността му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и почтеност са белязали и изкуството му. „ Това, което най-лесно бихме могли да назовем колосален жанр в неговото изкуство, в основата си е явен блян към гласност. Публичност, съпроводена от героизъм, отговорност и гражданска позиция “, отбелязва Красимир Линков.
А самият художник декларира в свое изявление: „ Личният ми мироглед в изкуството се състои в девиза: „ Справедливост в житейското държание, правдивост в тематиката, правдивост в пластичния строй на творбата ”.
Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена изложба – Пловдив, само че за цялостното показване на създателя реализаторският екип предложения галерии от цялата страна да се включат с произведения от своите сбирки. Организаторите благодарят особено на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и брачната половинка му Паша Берова за поддръжката и предоставените архивни материали и картини, а по този начин също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Сред обичаните творби на Йоана Левиева – Сойър, които са включени в изложбата, е портрет на печален шут от цикъла „ Царски времена ”.
„ Той е изтощен. Седи в основата на едно стълбище, а във височината се вижда човек, който е на престол, само че главата му я няма. Тези хора на върха на обществото постоянно за изгубили връзка с действителността или не схващат същинските проблеми на хората, или ги подценяват. Тази картина беше показана за първи път преди демократичните промени. Тогава обаче властимащите явно не схванаха тази притча.
В този цикъл шутът участва като основен персонаж. Баща ми е нарисувал и собствен автопортрет като шут. Той по този начин виждаше ролята на интелектуалеца – този, който съумява да каже истината за света ”, споделя дъщерята на художника.
Роден в самия завършек на октомври – на 31 октомври 1934 година, Йони, както го назоваха сътрудници и другари, основава за малко повече от тридесетина години удивително по обсег и размер творчество: монументални творби (сграфито, стенна живопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора измежду най-хубавите му произведения до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.
Сред близо 85-те картини в залата се открояват платната от живописните цикли „ Царски времена “ и „ Ахилес “. Красимир Линков – куратор на изложбата „ Йоан Левиев “ и шеф на Пловдивската художествена изложба, избра да срещне публиката с този фамозен създател посредством неговите най-хубави живописни създадени от серии, които художникът самичък изключително цени.
„ Атаката на Ахилесовците “, „ Парадът на Ахилесовците “ и другите внушителни композиции от тази поредност „ са впечатляващи спектакли на катарзиса на човешката душа, на битката за превъзходство, в която триумфалната победа се изражда в бутафорен изблик на замайване “, написа Красимир Линков в монография за създателя.
Започнат още през 80-те години на XX век, цикълът за царете и шутовете, за кукловодите и марионетките, трансферира историческия вододел на публичните промени през 1989 година и се разпростира и в новото демократично време.
Острото обществено чувство на огромния създател бързо провижда тази безконечна напрегната игра сред властта и интелектуалеца, изразена метафорично посредством средновековни дворцови персонажи.
„ Неговите шутове са постоянно замислени и печални…Те са динамичният детайл в картините, те са носителите на концепциите в тях…в много от тези облици ще открием автопортретни черти “, отбелязва в своя публикация изкуствоведът проф. Иван Маразов.
В експозицията са включени и мощно въздействащите портрети на бащата и майката на художника, а също по този начин на театралния режисьор Юлия Огнянова, оперния артист Асен Чавдаров, писателя Здравко Попов и други известни съвременници на създателя. Поднесени с присъщите за Левиев решителност и драматизъм, те в това време са поетични и надълбоко персонални като отношение.
Публиката ще види картини и от други значими тематики и жанрове в живописта му: митове и истории, обществена проблематика, Пловдив, пейзажи, творби от поредиците „ Архангели “, „ Човекът – предмет на проучване “.
Според осведомените от близко с актьора и индивида Йоан Левиев, неговата полемична натура, пристрастеността му в заявяване и отстояване на позиции, напрежението в общуването, присъщата му директност и почтеност са белязали и изкуството му. „ Това, което най-лесно бихме могли да назовем колосален жанр в неговото изкуство, в основата си е явен блян към гласност. Публичност, съпроводена от героизъм, отговорност и гражданска позиция “, отбелязва Красимир Линков.
А самият художник декларира в свое изявление: „ Личният ми мироглед в изкуството се състои в девиза: „ Справедливост в житейското държание, правдивост в тематиката, правдивост в пластичния строй на творбата ”.
Голяма част от картините в изложбата са от живописния фонд на Градска художествена изложба – Пловдив, само че за цялостното показване на създателя реализаторският екип предложения галерии от цялата страна да се включат с произведения от своите сбирки. Организаторите благодарят особено на дъщерята на художника Йоана Левиева – Сойър и брачната половинка му Паша Берова за поддръжката и предоставените архивни материали и картини, а по този начин също на колекционерите Петър Пиронков и Христо Чиплаков.
Сред обичаните творби на Йоана Левиева – Сойър, които са включени в изложбата, е портрет на печален шут от цикъла „ Царски времена ”.
„ Той е изтощен. Седи в основата на едно стълбище, а във височината се вижда човек, който е на престол, само че главата му я няма. Тези хора на върха на обществото постоянно за изгубили връзка с действителността или не схващат същинските проблеми на хората, или ги подценяват. Тази картина беше показана за първи път преди демократичните промени. Тогава обаче властимащите явно не схванаха тази притча.
В този цикъл шутът участва като основен персонаж. Баща ми е нарисувал и собствен автопортрет като шут. Той по този начин виждаше ролята на интелектуалеца – този, който съумява да каже истината за света ”, споделя дъщерята на художника.
Роден в самия завършек на октомври – на 31 октомври 1934 година, Йони, както го назоваха сътрудници и другари, основава за малко повече от тридесетина години удивително по обсег и размер творчество: монументални творби (сграфито, стенна живопис, мозайки), живописни платна, акварели, рисунки. Истинско предизвикателство е да се ограничи подбора измежду най-хубавите му произведения до лимитираното пространство на една изложбена зала, пък била тя и най-голямата у нас.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ