Тръбата за газ от Азербайджан за Европа днес започва да работи
В градчето Ипсала в провинция Одрин през днешния ден е проведена тържествена гала за достигането в Европа на Трансанадолският газопровод (TANAP) за доставки на газ от Каспийско море до Гърция и Италия. Турция предложения за събитието в 14 часа българския министър на енергетиката Теменужка Петкова.
Става дума за въвеждане в употреба на европейския сектор на част от инфраструктурата на Южния газов кулоар, в който финалната част е Трансадриатическият газопровод (TАP). Връзката с коридора ще е междусистемната газова връзка Гърция-България, който по последни данни би трябвало да проработи в края на 2020 година По тази връзка газ могат да получават още Румъния, Молдова и даже Украйна.
Идеята за TANAP се ражда преди 20 години след откриването на огромното газово находище Шах-Дениз (залежи от 1.2 трлн. куб. м) в шелфа на Азербайджан в Каспийско море. По това време някогашните социалистически страни към този момент са почнали газови доставки от Западна Европа и през 2000 година е обещано началото на разискване по какъв начин азербайджанският газ да доближи Европа и да понижи енергийната взаимозависимост от Русия.
Декларацията на Европейския съюз за Южния газов кулоар е подписана в Прага през май 2009 година Тя планува след прекосяването на тръбата през Турция да има 3 разновидността за продължаването към Европа:
- Nabucco (Турция-България-Румъния-Унгария-Австрия);- ITGI (Турция-Гърция-Италия);- TAP (Турция-Гърция-Албания-Италия).
Тогава се обмисляха и два разновидността за запълване на TANAP - единствено от Азербайджан или и с прибавяне на връзка към Ирак съгласно концепцията за Nabucco. В един миг се появи и версия за свързване през Каспийско море с огромните газови находища на Туркменистан.
През 2013 година беше утвърдено разширението на открития през 2007 година Южнокавказки газопровод сред Азербайджан и Турция, като част от началото на Южния газов кулоар. Общата дължина до Европейски Съюз е 3500 км, а тогавашният потенциал е 10 милиарда куб. м годишно. Русия разяснява, че този размер е " задоволително нищожен з аевропа " и че TANAP няма да попречи на съветските газови планове в региона.
През 2015-2018 година разширението на Южнокавказкия газопровод доближи размер от 28 милиарда куб. м и цена от към 3 милиарда $. Известен още като Баку-Тбилиси-Ерзурум, той е дълъг съвсем 700 км и при откриването му през 2007 година бе с потенциал от 8 милиарда куб. м годишно. В оммента най-големите дялове в собствеността му имат английската Вербовъчна разработка (28-83%), турската ТРАО (19%) и малайзиската Petronas (15.5%), а съветската " Лукойл " има 10%.
В Турция TANAP стартира от Карс, минава 1850 км през цялата страна, влиза в Европа при Дарданелите и се свързва с ТАР в Гърция при Кипои. Капацитетът му през днешния ден е 16 милиарда куб. м (6 милиарда от тях ще остават в Турция), може да бъде повишен до 60 милиарда куб. м.
Строителството лиши малко повече от 3 години (17 март 2015 - 12 юни 2018 г.), разноските са в границите на към 8 милиарда $. Основен акционер е азербайджанската държавна компания " Южен газов поток " (51%), турската държавна петролно-газова BOTAS (30%), Вербовъчна разработка (12%) и други
От гръцката граница на запад следва TAP, който би трябвало да проработи следващата година. Това е концепция от 2003 година, а през 2007 година в Швейцария е записана и компанията за реализирането му Trans Adriatic Pipeline (TAP) AG.
Лидерите на Гърция, Албания и Италия подписват междудържавното съглашение за създаване на 13 февруари 2013 година в Атина. Същата година в Тирана меморандум за съдействие подписват държавните управления на Албания, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Строителството стартира на 17 май 2016 година в Гърция с планови разноски от 6 милиарда евро и по трасе с дължина 878 км, финалните 7 от които са в Италия до село Сан Фока в провинция Лече. Газопроводът би трябвало да тръгне с потенциал 10 милиарда куб. м., койт оможе да се удвои.
Става дума за въвеждане в употреба на европейския сектор на част от инфраструктурата на Южния газов кулоар, в който финалната част е Трансадриатическият газопровод (TАP). Връзката с коридора ще е междусистемната газова връзка Гърция-България, който по последни данни би трябвало да проработи в края на 2020 година По тази връзка газ могат да получават още Румъния, Молдова и даже Украйна.
Идеята за TANAP се ражда преди 20 години след откриването на огромното газово находище Шах-Дениз (залежи от 1.2 трлн. куб. м) в шелфа на Азербайджан в Каспийско море. По това време някогашните социалистически страни към този момент са почнали газови доставки от Западна Европа и през 2000 година е обещано началото на разискване по какъв начин азербайджанският газ да доближи Европа и да понижи енергийната взаимозависимост от Русия.
Декларацията на Европейския съюз за Южния газов кулоар е подписана в Прага през май 2009 година Тя планува след прекосяването на тръбата през Турция да има 3 разновидността за продължаването към Европа:
- Nabucco (Турция-България-Румъния-Унгария-Австрия);- ITGI (Турция-Гърция-Италия);- TAP (Турция-Гърция-Албания-Италия).
Тогава се обмисляха и два разновидността за запълване на TANAP - единствено от Азербайджан или и с прибавяне на връзка към Ирак съгласно концепцията за Nabucco. В един миг се появи и версия за свързване през Каспийско море с огромните газови находища на Туркменистан.
През 2013 година беше утвърдено разширението на открития през 2007 година Южнокавказки газопровод сред Азербайджан и Турция, като част от началото на Южния газов кулоар. Общата дължина до Европейски Съюз е 3500 км, а тогавашният потенциал е 10 милиарда куб. м годишно. Русия разяснява, че този размер е " задоволително нищожен з аевропа " и че TANAP няма да попречи на съветските газови планове в региона.
През 2015-2018 година разширението на Южнокавказкия газопровод доближи размер от 28 милиарда куб. м и цена от към 3 милиарда $. Известен още като Баку-Тбилиси-Ерзурум, той е дълъг съвсем 700 км и при откриването му през 2007 година бе с потенциал от 8 милиарда куб. м годишно. В оммента най-големите дялове в собствеността му имат английската Вербовъчна разработка (28-83%), турската ТРАО (19%) и малайзиската Petronas (15.5%), а съветската " Лукойл " има 10%.
В Турция TANAP стартира от Карс, минава 1850 км през цялата страна, влиза в Европа при Дарданелите и се свързва с ТАР в Гърция при Кипои. Капацитетът му през днешния ден е 16 милиарда куб. м (6 милиарда от тях ще остават в Турция), може да бъде повишен до 60 милиарда куб. м.
Строителството лиши малко повече от 3 години (17 март 2015 - 12 юни 2018 г.), разноските са в границите на към 8 милиарда $. Основен акционер е азербайджанската държавна компания " Южен газов поток " (51%), турската държавна петролно-газова BOTAS (30%), Вербовъчна разработка (12%) и други
От гръцката граница на запад следва TAP, който би трябвало да проработи следващата година. Това е концепция от 2003 година, а през 2007 година в Швейцария е записана и компанията за реализирането му Trans Adriatic Pipeline (TAP) AG.
Лидерите на Гърция, Албания и Италия подписват междудържавното съглашение за създаване на 13 февруари 2013 година в Атина. Същата година в Тирана меморандум за съдействие подписват държавните управления на Албания, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Строителството стартира на 17 май 2016 година в Гърция с планови разноски от 6 милиарда евро и по трасе с дължина 878 км, финалните 7 от които са в Италия до село Сан Фока в провинция Лече. Газопроводът би трябвало да тръгне с потенциал 10 милиарда куб. м., койт оможе да се удвои.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ