Banyan Trees – ходещото дърво
В гората на Индийския субконтинент има дървета, които „ вървят “. Дървото Banyan е свещено в индуизма, уголемява популацията си като „ хвърля “ корените си далеко от стъблото и те пускат свои клони. Корените са гъвкави и могат да „ пълзят “ по метод, който им разрешават да се реалокират за оптимална слънчева светлина и хранителни субстанции. Целият развой изглежда по този начин, като че ли тези клони се скитат по всички страни.
Тези дървета са приети за най-големите в света във връзка с площта, която могат да покрият. Ако погледнете дърво Banyan (Ficus benghalensis), евентуално ще си помислите, че гледате цяла гора, само че не е по този начин. Вероятно е единствено един солиден организъм. Всъщност най-големият образец, прочут като Големия банян, обгръща 1347 квадратни метра. Намира се в ботаническата градина Acharya Jagadish Chandra Bose в Калкута.
Известни още като „ смокиня-удушвач “, баняновите дървета израстват от семена, които „ кацат “ върху други дървета и по-късно пускат корените си надолу, с цел да задушат приемника. Когато дървото гостоприемник умира, банянът разгръща присъщите си поддържащи клони-корени, които наподобяват на други дървета.
Банянът не върви бързо. Той се придвижва из горите с темпове, които значително са незабележими за хората, реагирайки на околната среда и адаптирайки се към екосистемата. Понякога живее сред 250-500 години.
Дървото има и алегорично значение. В Индия му споделят Вата-врикша, наименованието му се свързва с Яма, бога на гибелта. Често се отглежда наоколо до селски крематориуми.
Според индуизма, Кришна изнася проповедта си за свещената Бхагавад Гита, до момента в който стои под банян. Индуисткото галактическо „ международно дърво “ също изобразява извърнат надолу банян, чиито корени са в небето, а то самото пораства към земята.
През вековете с баняна са свързвани асоциации за живот, изобилие и възкресение, само че когато британците нахлули в Индия, те употребявали тези свещени дървета, с цел да обесват на тях враговете си.Източник
Тези дървета са приети за най-големите в света във връзка с площта, която могат да покрият. Ако погледнете дърво Banyan (Ficus benghalensis), евентуално ще си помислите, че гледате цяла гора, само че не е по този начин. Вероятно е единствено един солиден организъм. Всъщност най-големият образец, прочут като Големия банян, обгръща 1347 квадратни метра. Намира се в ботаническата градина Acharya Jagadish Chandra Bose в Калкута.
Известни още като „ смокиня-удушвач “, баняновите дървета израстват от семена, които „ кацат “ върху други дървета и по-късно пускат корените си надолу, с цел да задушат приемника. Когато дървото гостоприемник умира, банянът разгръща присъщите си поддържащи клони-корени, които наподобяват на други дървета.
Банянът не върви бързо. Той се придвижва из горите с темпове, които значително са незабележими за хората, реагирайки на околната среда и адаптирайки се към екосистемата. Понякога живее сред 250-500 години.
Дървото има и алегорично значение. В Индия му споделят Вата-врикша, наименованието му се свързва с Яма, бога на гибелта. Често се отглежда наоколо до селски крематориуми.
Според индуизма, Кришна изнася проповедта си за свещената Бхагавад Гита, до момента в който стои под банян. Индуисткото галактическо „ международно дърво “ също изобразява извърнат надолу банян, чиито корени са в небето, а то самото пораства към земята.
През вековете с баняна са свързвани асоциации за живот, изобилие и възкресение, само че когато британците нахлули в Индия, те употребявали тези свещени дървета, с цел да обесват на тях враговете си.Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ