В голяма част от Европа недостигът на вода е нарастващ

В огромна част от Европа дефицитът на вода е възходящ проблем
Веднъж седмично Георги Петров кара до пшенично поле край северното българско село Хаджидимитрово, изважда четири тежки камъка от спонтанния железен похлупак на сондаж и наднича вътре. 40-годишният строител е помагал за надзора на монтажа му и го ревизира постоянно, с цел да се увери, че водата, която извлича, не се замърсява.

Въпреки че план за 1,1 милиона лв. (655 000 долара) за замяна на водопровода на селото беше приключен предходната година, кладенците, които събират повърхностни води, са съвсем празни. Местната водоснабдителна компания е изкопала сондажа като краткотрайна мярка за 500-те поданици на Хаджидимитрово. Но нормирането значи, че крановете пресъхват през ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от държавното управление - 38 литра (10 галона) на човек - едвам е задоволителна за пиянство, изключително при летните температури, които в този момент постоянно надвишават 35° Целзий (95°F), написа Bloomberg.

В огромна част от Европа дефицитът на вода е възходящ проблем, като по-честите суши, породени от изменението на климата, изострят проблемите, породени от остарялата инфраструктура. В България водоснабдителната мрежа – значително построена преди четири десетилетия от комунистическото държавно управление – е неприятно поддържана, а ресурсите се ръководят неприятно. Модернизацията е мудна и недофинансирана, а организации, в това число Световната банка, настояват, че секторът е податлив към необуздана корупция.

С ескалацията на националната рецесия, къпането, стартирането на водата в тоалетните и миенето на облекла и чинии към този момент е мъчно от към юни до септември за цели половин милион души – или 8% от популацията – в почти една трета от страната, съгласно екологични организации. Към 17 август управляващите лимитираха доставките за повече от 260 000 души в 283 села и няколко града. Добивът на слънчоглед и царевица - основен селскостопански експорт - може да падне до най-ниското равнище от десетилетия на фона на рестриктивните мерки на напояването. Земеделските производители споделят, че грижата за добитъка става все по-трудна.

Без „ съществена смяна “ цялата водна система на България ще се срине, задълбочавайки неравенството в най-бедната страна членка на Европейския съюз, с покачващи се цени на водата и храните, както и с опасности за публичното здраве, съгласно Емил Гачев, началник на отдел „ Води “ в Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките.

Вече сходни компликации опразват общностите в цялата страна. Много хора в трудоспособна възраст, търсещи по-добър живот, се насочват към столицата София – многолюден център, генериращ към 43% от брутния вътрешен артикул – или към крайбрежните региони на Черно море, които процъфтяват като туристически дестинации. Други се местят в чужбина, оставяйки след себе си свиващо се и застаряващо население, увеличавайки напрежението върху системата за обществено подкрепяне и отслабвайки капацитета за напредък.

Докато злополучно стичане на събитията докара България до този миг, сходен цикъл от по-високи температури, суша, както и дефицит на подпочвени и повърхностни води надвисва над останалата част от Европа, засилвайки апелите за обща тактика. „ Време е да преосмислим отношението си към водата и държанието си, да сложим водата като народен приоритет за всички държавни управления “, сподели Гачев. „ Природата няма да толерира нашето неприятно ръководство. “

Река Дунав тече през България, преди да се влее в Черно море, само че снабдяването с прясна вода на страната идва значително от повърхностни и подземни води, както и от хиляди резервоари. Те към този момент не се попълнят от превалявания вследствие на суша, дружно с рекордни горещини и мокрота, които водят до по-високи равнища на изпарение. Основните резервоари са били към на половина цялостни в средата на август, съгласно данни на Министерството на околната среда; в северозападните региони някои са били единствено на 20%-25% от потенциала си. През 2018 година близо 900 язовира са били маркирани като нуждаещи се от ремонт, като към половината са класифицирани като незабавни. Пет години по-късно, единствено към 130 от тях са поправени.

Докато водата тече през мрежата, почти 60% се губи заради течове, най-голямото количество в Европейски Съюз, към който България се причисли през 2007 година На процедура цялата система - от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции за отпадъчни води - датира от времето на Студената война. По това време композиция от търговски ограничавания, лимитирани бюджети и фокус върху бързото разширение на инфраструктурата означаваше, че комунистическите държавни управления избират нискокачествена стомана и желязо, както и циментови смеси, които могат да съставляват опасности за здравето. Пукнатини, корозирали железни структури и запушени канали в този момент са повсеместни. А тръбите са прекомерно дребни за потребностите на днешното население. Едно на всеки 10 семейства към момента разчита на тоалетна, до момента в който някои региони, в това число елементи от София, зависят от септични ями, доста от които се изпускат непосредствено в природата.