В годишния анализ на Института Иван Хаджийски за събитията през

В годишния разбор на Института " Иван Хаджийски " за събитията през 2018 година са сложени 18 акцента, които обрисуват най-важните трендове в света и в България, съобщи БГНЕС.

1. Война зад ъгъла

Не е направена решителна крачка към мир и усмиряване на напрежението по света. Има към този момент структурна неустановеност. През 2016 година „ вятърът на промените” по света задуха със мощ, която подсети за 1989-а. През 2017 година е налице и резултатът от световната динамичност: живеем във все по-несигурен свят. Международното напрежение пораства до сериозен лимит. Никога до момента след Втората международна война светът не е бил толкоз покрай нов боен конфликт с непредвидими и пагубни последствия.

2. Към многополюсен свят и консолидиране на НеЗапада

През 2016 година светът направи решаваща крачка към многополюсна констелация. А през 2017 година беше направена още една крачка в същата тенденция. Свидетели сме на нова фаза на глобализация. Има напредък на незападния свят, а общата наклонност е към световна мултиполярност.

Влизането на Индия и Пакистан в Шанхайската организация за съдействие е нова стъпка към консолидирането на незападна позиция към глобализацията. Продължаващото съгласие сред Русия и Китай е значим факт за света като цяло и влиза в несъгласие с американското стратегическо мислене от времето на Кисинджър, съгласно което разделянето на Русия от Китай е основна причина за реализация на дейно световно господство. Ето за какво идва часът на Изтока. Получава се абсурд: глобализацията потегли като западен развой и беше призвана да събори границите пред Запада. Но в този момент действително ги събаря за Изтока. Конкуренцията на Съединени американски щати с Китай добива водеща роля.

3. Разделен Запад

Сериозни са вътрешните разделения в западния свят – както вътре в световния водач Съединени американски щати, по този начин и сред Съединени американски щати и неговите обичайни европейски съдружници.

Огласените от Тръмп планове за преразглеждане на американските гаранции за европейската сигурност посредством НАТО образуваха настройка, изразена ясно от немския канцлер Ангела Меркел: „ Трябва да разчитаме на себе си “.

4. Близкият Изток и кутията на Пандора

В Близкия Изток (а ненапълно и в Северна Африка) мъчно контролируем развой на смяна на границите може да отвори кутията на Пандора. В Близкия изток убеждението, че Вашингтон предизвиква кюрдите в упоритостта им за лична страна в допълнение дистанцира от Съединени американски щати близкоизточни страни. Съединени американски щати даже се разминават с нормалния си сътрудник Англия, която в своята политика от ден на ден залага и на Китай, и на Турция, и не приема негласната поддръжка на Вашингтон за кюрдите в Близкия Изток.

5. Демонтиран Обама, укрепен Тръмп

В интернационално отношение всички носещи колони на политиката на Обама (с изключение на опълчването с Русия) на процедура са към този момент демонтирани: „ размразяването “ с Куба и Иран, „ охлаждането “ с Израел, съглашението за климата, твърдата поддръжка за сирийските бунтовници, приоритизирането на Украйна и Кавказ, мъчителния блян към комерсиалните съглашения ТПТИ и ТТП. Без да отхвърля пазарните устои на глобализацията, консервативната вълна, която през днешния ден залива западния свят, е реакция против глобализацията. И очевидно Съединени американски щати към този момент намират ролята си в глобализацията по различен метод – наподобява повече на американско отдръпване от глобализиращия се свят.

6. Часът на Русия?

Войната в Сирия, изцяло възобновените руско-турските връзки, доближаването на Турция с Иран, немислимо допреди няколко години. Това са все триумфи за съветската външнополитическа упоритост.

За първи път от времената на Ануар Садат е налице „ превръщане “ на Египет към Русия, разкриващо за руснаците нови благоприятни условия в Северна Африка и в частност в Либия. Русия заиграва сериозна роля в Близкия Изток. Там Западът сякаш губи. Но пък на Балканите точно Западът печели в този момент, а Русия отстъпва.

7. Но може би по-скоро – часът на Китай

Скорошният конгрес на Китайската комунистическа партия утвърди националната и световната тактика, еднопосочно укрепи властта на Си Цзинпин и показва единение, туширащо съмненията за възходящи районни несъгласия. Проектът „ Един пояс – веднъж “ получава действителни финансови и стопански измерения, а политическото му изражение, форматът „ 16+1 “, от ден на ден уголемява китайското отваряне към Източна Европа.

Един елементарен образец за повишената упоритост на Китай: военните маневри на Китай в Джибути бяха възприети като обикновено наличие на една световна мощ в парещ регион на света.

8. Европа още веднъж Източна и Западна. Или консервативна и демократична

В идеологически проект разделянето в Европейски Съюз добива типа консерватизъм-либерализъм. В геополитически проект то се вписва в разделянето Източна Европа – Западна Европа. Източна Европа, доминирана от мощна консервативна вълна, е и все по-ангажирана с американската политика – освен военно (чрез засилващото се наличие на НАТО), само че и стопански (чрез опитите за енергийно обвързване по оста Север–Юг), по метод, който припомня позабравената теория за „ Нова Европа “ от времената на Буш–Ръмсфелд.

На Запад, където демократичната линия доминира, зейват консервативни „ пробиви “, които са удостоверение, че изборните победи над популизма и национализма са надалеч от дефинитивни.

9. Системните партии се радикализират, радикалните – влизат в системата

В Западна Европа систематичните партии последователно усвояват национализма и консерватизма, до момента в който в Източна – консервативните и националистическите от ден на ден получават методичност. Традиционната десница от ден на ден се обръща към национализма. Това е третият стадий в нейното следвоенно развиване – след линията на обществено пазарно стопанство от 50-те години и неолибералния поврат от 80-те. Националистическо-консервативната проверка е съпоставима по обсег с предходните, въпреки да не отхвърля неолибералните постулати в стопанската система.

10. Западните Балкани – разликата сред немския и англосаксонския метод и къде сме ние

Докато немската визия за Западните Балкани, въплътена в Берлинския развой, планува постепенно и последователно увеличаване на вътрешнорегионалната икономическа и политическа интеграция, то на дневен ред идва доста по-отчетливото англосаксонско разбиране за ускорена интеграция на района, първо в НАТО, а бързо по-късно и в Европейски Съюз, като противопоставяне на съветското въздействие.

Това диктува и натиска над Сърбия да се „ самоопредели “, и усложненото състояние с Република Сръбска в Босна. Същевременно Германия продължава да излъчва сигнали, че интеграционният развой е несвоевременен при съществуване на прекалено много нерешени проблеми сред обособените страни. На този декор решението на България да разгласи идното си европредседателство за „ балканско “ е много самоуверен ход, който допуска доста ясна рамка на политическите процеси в Западните Балкани, преодоляваща при всички случаи запасите на едни и съпротивата на други играчи.

11. България: многопосочна калимера

България налучка политическа линия, която може да се назова „ многостранна калимера” – положителни връзки с всички, близки и далечни; и с световния водач Съединени американски щати, и с неговите конкуренти; и с Европейски Съюз, и с Турция; и със Саудитска Арабия, и с Катар...

Налице са несъмнени достижения като контракта с Македония и четиристранния разговор България, Сърбия, Гърция, Румъния. В същото време съществени цели – като влизането в Шенген, чакалнята на еврозоната и излизането от мониторинговия механизъм – остават единствено в вероятност.

12. Непосилната лекост на председателството

Пред страната ни се обрисува нелека задача. България би трябвало да взе участие пълноценно и безапелационно в решения, засягащи: бъдещите връзки на Европейски Съюз с Англия, сюжетите за засилена интеграция и вишеградските други възможности, борбата сред Брюксел и Варшава, концепциите за нови миграционни регулации и нов курс към Русия, рисковете от неглижиране на съглашението сред Анкара и Европейски Съюз, офертите към Западните Балкани, бюджетната рамка и кохезионната политика за идващия програмен интервал. Нито едно решение не е предзададено като резултат. Решенията ще имат непосреден резултат и върху ролята на България в Европейски Съюз, и върху легитимността на самото ръководство. Всякакви прогнози за стабилността на болшинството след юни 2018 година са преждевременни.

13. (Почти) цялостна консервативната победа в България

В България укрепват консервативните трендове за сметка на демократичните. Приоритет е стабилността, а не промяната. Пародокс: българите ценят „ стабилността “, само че смяната на „ статуквото “ остава първостепенно очакване на същите тези българи. Няма огромна политическа мощ, която да отстоява демократични политики и послания, с частичното изключение на Движение за права и свободи, което обаче ги свежда до казуса за човешките права. И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия заемат по-консервативни ниши (при ГЕРБ даже консервативната полезност на стабилността се трансформира в самоцел). Изчакващият Слави Трифонов също не излъчва демократични послания. Либералите са в извънпарламентарната съпротива.

14. Пълзяща централизация на власт у нас

Пълзящата централизация на власт при ГЕРБ продължава. Систематично биват изтласквани политически и бизнес други възможности на образувания в последните години властови модел. В това отношение ролята на Цветан Цветанов е основна, не просто като на процедура едноличен водач на парламентарната група на ГЕРБ, само че и като шеф на локалните структури. Пресилено е да се приказва за конфликт сред Борисов и Цветанов – и двамата в прекомерно огромна степен зависят един от различен. С няколко дейности през годината обаче напълно ясно пролича, че против Борисов вътрешна съпротива няма, само че и думата му във вътрешнопартийните каузи към този момент не се преглежда като „ последна “. Срещу този модел към този момент застава Румен Радев – пробвайки се и да бъде конкурент, и да остава равноотдалечен. Задачата не е лека.

15. Новата остаряла тактика на ГЕРБ

Новата тактика на ГЕРБ ненапълно припомня курса от 2009 година – едновременна борба и със остарялата десница, и със остарялата левица, под знамето на планове за проверка на прехода. Макар да съставляват напълно обособени и самостоятелни случаи, „ Каолин “ и „ Техноимпекс “ са огледални облици на линията на ГЕРБ – компрометиране на дясното (чрез медийната му емблема Иво Прокопиев) и на лявото (чрез водача му Корнелия Нинова), все поради провинения от прехода.

Рискът на тези дейности още веднъж може да се илюстрира с образец от предишното – по какъв начин през 2013 година и леви, и десни дадоха отговор на ГЕРБ: „ Вие ревизирахте не прехода, а демокрацията “.

16. Българска социалистическа партия: „ опция на властта “ или „ опция на модела “?

Екипът на Нинова сполучливо принуди ГЕРБ да влезе във ежедневен режим на пояснения и оправдания, а също стъпи на терен, който по-рано бе „ запазена марка “ за остарялата десница и на който ГЕРБ се усещат уязвими – върховенството на правото и битката с корупцията. Категоричната опозиционност на Българска социалистическа партия е плюс, който на фона на двусмисленото държание на Движение за права и свободи или „ Воля “ трансформира Българска социалистическа партия в единствена действителна парламентарна опция на ръководещите. Независимо от това, остават убежденията, че по значително браншове на ръководството разминаванията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия са по-скоро лимитирани. Затова и най-сложна и проблематична ще е за Българска социалистическа партия крачката от „ опция на властта “ към „ опция на модела “.

17. Патриотите – преимуществата на парадоксите

Каракачанов, Симеонов и Сидеров резервират доста от своите несъгласия (видими и на управническо равнище), само че най-важното за тях беше да не си пречат взаимно и да се насочат в обособени писти. Успяват. Най-оспорваният член на държавното управление, Валери Симеонов, парадоксално се оказа и най-полезен за тях - тъй като със своето непремерено и извънредно говорене поддържа визия за радикалност и несистемност, въпреки множеството му старания да реализира нещо оттатък декларациите в последна сметка не стигат надалеч. А най-големият зложелател на Патриотите, Движение за права и свободи, което ежедневно ги нападна вътре и отвън страната, още веднъж парадоксално им прави и най-голямата услуга, тъй като ги легитимира в ръководството съгласно правилото „ срещу волята на Движение за права и свободи “.

18. Движение за права и свободи – заплахите на стоплянето

Битката с ДОСТ беше най-голямото тестване за Движение за права и свободи от доста години насам и, може да се каже, сполучливо преодоляно.

Както при националистическата коалиция националистическият възторг понижава, при антиердогановската партия Движение за права и свободи смисъла на връзките с Ердоган пораства. За да бъде единна политическа мощ, Движение за права и свободи не може да обитава прекомерно дълго в спор с Турция. Знаците за „ стопляне “ откъм Анкара обаче крият заплаха от външно преодоляване.