Спестете обидната фраза за детето Как не те е срам!
В гнева си постоянно атакуваме детето с „ Как не те позор! “
Казваме го, когато заварим стаята разхвърлена, когато се държи неприятно, когато направи каквото и да е пакост.
Полза от сходни обвинявания няма, твърдят психолози. Защото до 6-7-годишна възраст то още не може да разграничи срама от виновността и страха.
Затова само страхът от наказване, може да го спре идващия път още веднъж да постъпи по този начин.
Има ли смисъл
Напълно неефикасно е да опитваме да засрамим детето. Срамът разсънва предпочитание да „ потъне вдън земя “, само че изобщо не го учи на нищо, нито му дава различен модел на държание.
Докато всеки родител в действителност желае да го научи и да му покаже по какъв начин да постъпва вярно.
Чувството на позор – е улица без излаз. Освен, че не учи на нищо детето, вреди на неукрепналата му душeвност.
Нужно ли да го порицаваме пред всички
За да има по-голям резултат, родителите постоянно изричат упрека пред цялото семейство. Или демонстративно звънят на баба по телефона, с цел да ѝ опишат за провинението на детето. Отново работят по модел останал от предишното (вероятно в тяхното детство по този начин са ги наказвали)
Според експерти това е рисково за душeвността на хлапето. Когато го излагаме и засрамваме „ пред аудитория “, то се усеща афектирано, унижено, яростно и най-много несигурно в себе си. Чувства си беззащитно, а връзката с родителите се разрушава.
