В глобалните финанси се оформя тиха, но дълбока трансформация –

В световните финанси се оформя тиха, само че дълбока промяна – такава, която не идва с един шоков миг, а се натрупва последователно, до момента в който старите правила престават да важат. Банки, хедж фондове, софтуерни компании и капиталови мениджъри към този момент не играят в обособени полета. Те все по-често навлизат в територията един на различен, трансформирайки системата в гъсто преплетена мрежа от конкуриращи се ползи.Тази наклонност не остава незабелязана даже от най-влиятелните фигури в бранша. В последното си писмо до акционерите ръководителят на JPMorgan намерено посочва новите си противници – компании, които до неотдавна не биха били обсъждани като директна опасност. Сред тях са софтуерно насочени търговски платформи и бързоразвиващи се финансови медиатори, които към този момент нападат обичайните банкови действия.Зад тази смяна стоят два мощни мотора. От една страна – политиките за дерегулация, които разхлабват рестриктивните мерки и разрешават по-свободно придвижване на капитали и действия. От друга – технологиите, които фрапантно понижават разноските за нахлуване в нови сегменти. Това, което преди изискваше десетилетия създаване на инфраструктура, през днешния ден може да се реализира посредством програмен продукт и достъп до данни.За клиентите това развиване наподобява обещаващо. Повече конкуренция значи по-ниски разноски, по-добри условия за кредитиране и по-ефективни пазари. Достъпът до финансови услуги се уголемява, а нововъведенията форсират процесите, които до неотдавна бяха тромави и скъпи. Но зад тази положителна фасада се крие и по-малко забележима страна.Историята на финансовите пазари демонстрира, че несъразмерната конкуренция постоянно води до деформиране на преценката за риск. Когато облагите са под напън, институциите стартират да търсят рентабилност в по-рискови активи, а стандартите за кредитиране последователно се разхлабват. Това е развой, който рядко се усеща в действително време, само че следствията му могат да бъдат трагични.През последното десетилетие новите играчи започнаха като нишови участници – бързи, гъвкави и фокусирани върху съответни услуги. Днес те към този момент натрупват мащаб и упоритости. Компании, стартирали като платформи за валутни преводи, се трансформират в пълноценни банки, разширявайки активността си към кредитиране, вложения и търговия с активи.Подобна е и еволюцията при електронните маркетмейкъри – компании, които употребяват логаритми за бързо сравнение на поръчки на пазарите. Някои от тях към този момент генерират доходи, съизмерими или даже по-високи от тези на най-големите банки в света. Но техният бизнес модел надалеч не се изчерпва с търговията. Те заемат средства от капиталови банки, влагат в софтуерни компании и се конкурират с хедж фондове и рискови вложители по едно и също време.Паралелно с това се ускорява и конкуренцията в обичайните банкови услуги. Новите играчи построяват връзки с огромни институционални вложители и се намесват в покупко-продажби, които до неотдавна бяха изключителна територия на банките. Те употребяват преимуществото си в данните и технологиите, с цел да оферират по-ефективни решения и да притеглят клиенти.Особено индикативен е секторът на частното кредитиране. Там взаимоотношението сред банки и капиталови фондове е по едно и също време съдействие и съревнование. От една страна, банките финансират фондовете и им оказват помощ да намират покупко-продажби. От друга – непосредствено се конкурират с тях за същите клиенти и благоприятни условия.В момента този сегмент минава през по-труден интервал. Част от вложителите, изключително самостоятелните, стартират да се тормозят от възходящия риск от несъблюдение и от лимитираната ликвидност на вложенията си. Това отваря пространство за нови участници, които влизат на пазара с по-високи условия за рентабилност и подготвеност да поемат риск.Банките също виждат късмет да разширят въздействието си. Въпреки обществените предизвестия за рисковете в частното кредитиране, те интензивно развиват лични фондове и търсят способи да оферират сходни артикули отвън обичайните си салда. Потенциалното разхлабване на финансовите условия в допълнение може да форсира този развой.В същото време огромните мениджъри на различни активи се трансформират в универсални играчи. Те кредитират, структурират покупко-продажби, ръководят фондове и даже оперират застрахователни бизнеси. Моделът им от ден на ден прилича този на банките, само че с по-голяма еластичност и по-малко регулаторни ограничавания.Отговорът на обичайните банки не закъснява. Те усилват финансирането към небанкови институции, като по този метод косвено вземат участие в същата агресия, която ги заплашва. Това основава комплицирана система от взаимозависимости, в която границата сред конкуренция и съдействие става все по-трудна за установяване.Подобна динамичност не е без исторически казус. През 90-те години дерегулацията и софтуерният прогрес също доведоха до внезапно усилване на конкуренцията. В устрема си да запазят облагите, доста институции поеха несъразмерни опасности – развой, който в последна сметка способства за финансовата рецесия от 2008 година.Днес обстановката не е идентична, само че римите с предишното са задоволително отчетливи, с цел да провокират внимание. Финансовата система става по-динамична, само че и по-крехка. Инструментите са по-сложни, връзките – по-дълбоки, а скоростта на смяна – доста по-висока.Конкуренцията остава двуостър инструмент. Тя подтиква нововъведения, понижава разноските и уголемява достъпа до капитал. Но също по този начин може да подкопае дисциплината и да насърчи несъразмерното вдишване на риск. Балансът сред тези сили ще дефинира дали актуалният интервал ще бъде запомнен като епоха на успеваемост – или като въведения към ново разтърсване.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.