В Гилдфорд, Великобритания, се ражда Пелам Гренвил Удхаус - английски

В Гилдфорд, Англия, се ражда Пелам Гренвил Удхаус - британски хуморист, най-много прочут с поредицата си романи за британския благородник Бъртрам Устър и неговия извънредно находчив иконом Джийвс.

Удхаус се употребява с огромна известност и голям триумф по време на кариерата си от повече от седемдесет години и известните му произведения не престават да бъдат извънредно четени и през днешния ден. Въпреки политическите и обществени промени, настъпили по време на живота му, огромна част от който Удхаус прекарва във Франция и Съединените щати, главната сцена, на която се развиват творбите му, остава в средата на предвоенната британска аристокрация, отразявайки опита насъбран по стичане на неговото рождение, обучение и писателска активност основно в предвоенна Англия. Признат занаятчия на английскa прозаичност, Удхаус буди удивление, както у съвременниците си Хилари Белок, Ивлин Уо и Ръдиард Киплинг, по този начин и у модерни писатели като Дъглас Адамс, Салман Рушди, Зеди Смит и Тери Пратчет. Шон О’ Кейси го назовава “Бълхата, представяща британската литература. ”, изложение, което Удхаус употребява за заглавие на алманах с писма до приятеля си Бил Тоуненд. Журналистът и публицист Кристофър Хитчинс разяснява, че “... няма и в никакъв случай няма да има нещо, с което той може да бъде съпоставен. ”

Виж още: 15 цитата от П. Г. Удхаус

Най-добре познатите през днешния ден негови истории са тези за героите му Джийвс и Устър. Удхаус обаче е прочут и също като драматург и създател на известни песни. Той е създател и съавтор на 15 пиеси и на 250 текста за към 30 музикални комедии. Работил е с Коул Портър върху мюзикъла “Anything Goes ” (1934) и постоянно си е сътрудничил с Джером Керн и Гай Болтън. През 1927 написва текста за шлагера “Бил ” за “Show Boat ” на Керн, а през 1928 написа и текста към музиката на Зигмунд Ромберг за мюзикъла на Гершуин и Ромберг “Rosalie ”. През същата година (1928) Удхаус работи и с Рудолф Фримл за музикалната версия на “Тримата мускетари ”.

Удхаус, именуван още “Plum ” от фамилията и приятелите си, е роден прибързано от Елинор Удхаус (по татко Дийн), до момента в който тя е на посещаване в Гилдфорд. Баща му, Хенри Ърнест Удхаус (1845-1929) е английски арбитър в Хонг Конг. Семейният жанр на Удхаус живее в Норфолк, в продължение на доста епохи. Когато той е единствено на три години, Удхаус е върнат в Англия и оставен на грижите на бавачка. Посещава разнообразни интернати и в годините на своето детство, на възраст сред три и 15 години, вижда родителите си за към общо шест месеца. Удхаус пораства доста покрай своя брат, който споделя любовта му към изкуството и се пробва да запълва празнините в живота си посредством безмилостно писане. Прекарва доста от учебните си ваканции с една или друга от своите лели и това изяснява значително произхода на неговия " здравословен смут " от " ятото от лели ", отразен в облиците на страховитите лели на Берти Устър - Агата и Далия, както и тиранията на Мария Констанс Кийбъл над нейните многочислени племенници в поредицата за Замъка Бландингс.

Като юноша Удхаус бива изпратен от татко си в колежа Дълуич, където неговият по-голям брат Армин към този момент е студент. Тук бъдещият създател се любува на времето си като сполучлив студент и състезател: член е на Класическия Шести Клас (традиционно непокътнат за най-успешните студенти), където става учебен отговорник и редактира ученическото списание. Пее и играе основните функции в музикални и театрални продукции, като по едно и също време е и член на тимовете по крикет и ръгби. Удхаус съставлява също по този начин учебното заведение в шампионатите по бокс (преди да му бъде неразрешено, заради неприятното му зрение) и по лека атлетика. В днешни дни библиотеката на Дълуич носи неговото име.

След като брат му Армин печели класическа стипендия за Оксфордския университет, Пелъм Удхаус доста се надява да тръгне по неговите стъпки, само че спад в цената на индийската рупия (в тази валута е пенсията на татко му) го принуждава да се откаже от своите проекти. В подмяна на следването в Оксфорд татко му му намира работно място в " Хонг-Конгска и Шанхайска банка " (позната през днешния ден по съкращението HSBC), където, след образование от две години в Лондон, Удхаус трябвало да бъде назначен на работа в клон на банката в чужбина. Въпреки това, Удхаус в никакъв случай не показал ни минимален интерес към банковото дело, надлежно и към кариера в банковия бранш, за което приказва и изявлението му, че “никога не научил нещо за банкирането ”.
Удхаус стартира да написа на ненапълно работно време още до момента в който работи в банката и през 1902 година става публицист в The Globe (вече фиктивен вестник), работейки върху колона за комикси на собствен другар, който бил напуснал вестника. Впоследствие Удхаус уголемява писателско-журналистическата си активност като работи и за Punch, Vanity Fair (1903-1906), Daily Express (1904) и The World: A Journal for Men and Women (1906/1907). Към този интервал спадат и мновество от неговите разкази за училищен списания, където Удхаус съумява да разгласява за първи път свои романи и четири къси пиеси дружно с приятеля си Бертрам Флетчър Робинсън.

През 1909, Удхаус остава в Гринуич Вилидж, където съумява да продаде " две къси истории за Космополитен и Колиър за общо 500 $ - доста повече, в сравнение с в миналото съм получавал. ” След този триумф Удхаус напуща The Globe и остава в Ню Йорк, където стартира работа като постоянен помощник, под разнообразни псевдоними, на неотдавна учредения Vanity Fair (1913). Въпреки това " вълкът остава пред вратата ", до момента в който The Saturday Evening Post не издава “Нещо ново ” през 1915 година, и Удхаус не реализира с тази си творба своя първи огромен триумф. През това време стартира и съдействието му с Гай Болтън и Джером Керн за към осемнадесет музикални комедии.

През 1914 година Удхаус се дами за Етел Уейман и става татко на доведената от нея дъщеричка Леонора. През дългия си живот Удхаус в никакъв случай не съумява да стане биологичен татко, за което евентуалната причина е прекараната от него като младеж заушка.

Въпреки че Удхаус и неговите романи се смятат за квинтесенция на " британското ", от 1914 година нататък Удхаус прекарва по-голямата част от живота си в Съединените щати. През 1930, той за малко работи като сценарист в Холивуд, за което твърди, че е " свръхплатен ". По това време доста от неговите романи се издават и като серии в списания. Въпреки това обаче през 1934 година писателят се реалокира да живее във Франция, с цел да избегне двойното данъчно облагане върху приходи си от данъчните служби във Англия и Съединени американски щати.

Когато през 1939 година избухва Втората международна война, Удхаус – изцяло апатичен към развиването на международната политика – вместо да се завърне в Англия, остава в дома си близо до морския бряг в Ле Токе, Франция, явно не е осъзнавайки сериозността на спора. Впоследствие Удхаус е задържан от немската командатура и през 1940 година бива интерниран, първо в Белгия, а по-късно в Тост (днес Toszek) в Горна Силезия (днес в Полша). В текст от това време Удхаус разяснява насилственото си място на престояване по следния метод: “Ако това е Горна Силезия, един Бог знае какво би трябвало да е Долна Силезия... ”

Докато е в Тост той забавлява сътрудниците си пандизчии театрализирайки остроумни разговори. След като е освободен от интерниране, няколко месеца преди 60-тия си рожден ден, той употребява тези разговори като основа за поредност от радиопредавания, ориентирани към Съединени американски щати (тогава към момента не присъединили се във войната). Удхаус има вяра, че ще бъде приветстван като покаже на самия себе си, че е " съхранил аристократизма си " по време на интернирането. Военновременна Англия в същото време обаче не е в въодушевление за смешки и предаванията довеждат до доста обвинявания в съдействие с германците и даже изменничество. Някои библиотеки не разрешават книгите му. На първо място измежду неговите критици е Алън Милн, създателя на " Мечо Пух ". В отговор Удхаус издава късата пародийна история Rodney Has a Relapse от 1949 година Сред бранителите на Удхаус са Ивлин Уо и Джордж Оруел. Разследване на английската работа за сигурност MI5 съответствува със мнението на Оруел, заключавайки че Удхаус е бил доверчив и малоумен по време на работата си в пленничество, само че не и изменник. Критиките принуждават Удхаус и брачната половинка му да се реалокират в Ню Йорк, където Удхаус става американски жител през 1955 година Удхаус в никакъв случай не се завръща в родината си и прекарват остатъка от живота си в Ремсенбърг, Лонг Айлънд.

През 2000 година в негова чест е учредена премия, която се връчва всяка година на най-хубавите хумористични създатели във Англия.

Удхаус показва непретенциозно отношение към личните си произведения. В Over Seventy (1957) самоиронизирайки творчеството си, той декларира: " Аз пиша това, което е необятно известно като " лековато четиво " и на правещите това – назовават ги хумористи от време на време – интелигенцията гледа отвисоко и с пренебрежение. "

Източник: Wikipedia