В Германия текат дебати за прекратяване на вноса на изкопаеми

В Германия текат диспути за преустановяване на вноса на изкопаеми горива от Русия. За момента петролно ембарго наподобява по-вероятно.

Ако се стигне до възбрана за импорт на нефт и газ от Русия, ще има стесняване на немската стопанска система. Трудно е да се дефинира с какъв брой, само че прогнозите са за сред 1 и 6% от Брутният вътрешен продукт на страната. Това е сравнимо с резултата на коронавирус пандемията върху немската стопанска система.

Работните места в енергоемките промишлености за момента възпират концепцията за ембарго на изкопаеми горива от Русия. Моралната позиция към този момент взима превес.

Това съобщи в изявление за " Денят стартира " немският енергиен специалист от университета Ерфурт – проф. доктор Андреас Голдхау.

Проф. Гольдтхау, какви бяха съгласно Вас желанията на Москва и на " Газпром ", когато по-рано през седмицата оповестиха прекъсване на газа за България и Полша?

- Това, което Москва сподели е, че ще одобряват заплащания единствено в рубли, що се касае до доставки на газ за Европа. Поставиха на европейците период до края на месеца. Европа сподели, че няма да одобряват изискванията и сега руснаците просто изпращат сладкодумен сигнал, че ще са поредни и ще упорстват на настояването си. Това е в резюме обстановката и повода за спрените доставки.

Можем ли разбираме дейностите на " Газпром " като предизвестие към Европа?

- До известна степен да, известието е ясно. На процедура декларират, че в случай че не се одобряват настояванията им за заплащане в рубли, ще би трябвало да се понесат следствията и доставки няма да има. Това, което направиха е да заплашат две страни, една от които има извънредно остра позицията във връзка с нашествието в Украйна, а другата се смята за по-уязвима. Второто е казусът с България, която има относително дребен пазар и лимитирани варианти да си набави газ от другаде. Акцентира се върху страна, която може и да се окаже измежду най-слабите на фронта на глобите.

Как се развива немският енергиен бранш и по какъв начин реагира немската стопанска система на новата действителност?

- В немската стопанска система към този момент се усещат новите цени. Големият въпрос тук е дали да се отрежат доставките от Русия напълно. Има сериозен спор по отношение на следствията. Според някои е постижимо, други считат, че би трябвало да се обърне съществено внимание на веригите на доставки. Предполагам, че се насочваме към петролно ембарго. Ембаргото над газа от Русия обаче ще би трябвало да изчака, защото политическото водачество в Германия се опасява от следствията.

Как би реагирала немската стопанска система на възможни пълномащабни забрани за импорт на фосилни горива от Русия?

- За малко или за дълго ще имаме стесняване на стопанската система. Очакванията са сред 1 и 6 % от немския БВП. Това е сравнимо с уроците и следствията от коронавирус пандемията, точно толкоз огромен беше спада тогава. Във финансов и фискален проект наподобява удържимо. Въпросът е какво значи това за избрани промишлености и индустриални процеси, които са енергоемки и най-много работните места в тези браншове. Именно работните места възпират за момента налагането на цялостно ембарго на газа от Русия. От морална позиция към този момент не може да се спори по тематиката.

Има ли късмет немската стопанска система да влезе в криза, в случай че се наложи цялостна възбрана за импорт на нефт и газ от Русия? Питам Ви, защото цяла Европа зависи от икономическото положение на Германия.

- Това е другата страна на казуса, дебатът не опира единствено до Германия. Трябва да се запитаме какво става, в случай че четвъртата най-голяма стопанска система в света изпадне в криза и веригите на доставки в цяла Европа бъдат наранени? Важна част от производството в Централна и Източна Европа е предопределено за немската промишленост. Накратко, в случай че има криза в Германия и в случай че се стигне до газово и петролно ембарго от Русия, икономическите резултати ще се усетят в цяла Европа, без значение дали ни харесва или не.

Проф. Гольдтхау, следствията от войната и геополитическите разбърквания забавят ли прехода към зелена сила?

- Трудно е да се дефинира, следят се два процеса. От една страна се връщаме към въглищата, чиято цел е да заменят една част от изчезналата газ. Това е развой, който виждаме в цяла Европа. От друга страна възобновимите източници стават все по-привлекателни. Немското държавно управление да вземем за пример влага 200 милиарда в спомагателни климатични ограничения, част от които би трябвало да подсилят енергийния преход. Двата процеса се балансират взаимно за момента, само че доста зависи от това какъв брой дълго ще продължи войната в Украйна. Мисля, че за момента сме на прав път да осъществим задачите за 2030 година, само че значима роля ще има решителността на държавните управления.

Някои, дано кажем скептични анализатори, считат, че Зеленият пакт в сегашната му форма е бил очакван за мирни времена. След като обстановката трагично се промени, те считат, че Зеленият пакт би трябвало да бъде преразгледан. Какво е Вашето мнение по въпроса?

- Аз съм на тъкмо противоположното мнение. Зеленият пакт е пътят напред. Това, което войната в Украйна показва, въпреки да го знаехме и по-рано, е, че зависимостта от фосилни горива е нездравословна. Трябва да се откажем преди всичко от въглищата, да оставим настрани и петрола и газа. Европейският зелен пакт е метода да реализираме тези цели, Пакта декарбонизира енергийния бранш и в последна сметка това е най-хубавата възпираща политика във връзка с зависимости от фосилни горива и всички проблеми, които идват от там.

Не сме ли обаче подвластни от съветския газ в интервала на промяна и преход към зелена сила?

- Природният газ несъмнено играе роля, само че не считам, че е средство за прехода. Дори да е по този начин няма да е за дълго. Търсенето на газ ще намалее през 30-те години на века и най-после ще изчезне. Така видяно става дума за няколко години. Въпросът в действителност е от къде да си го набавим, в случай че не от Русия и точно това е полемиката ни през днешния ден. Въпреки всичко би трябвало да имаме поради, че с газа и фосилните горива се върви към привършване, без значение какво ще стане в Украйна или другаде по света. Ще оставим настрани фосилните горива и ще разчитаме на нисковъглеродна сила – това е най-хубавата застраховка за Европа.

Не засегнахме тематиката за нуклеарната сила. Трябва ли да преразгледаме вижданията си и за нея? Питам ви, защото тук в България от години дебатираме дали да построим нова нуклеарна централа.

- Ако питате германците отговорът е не. Германците се отхвърлят от нуклеарната сила.

А в случай че питаме французите?

- Французите имат своите проблеми с нуклеарната сила. Ядрените им централи остаряват и целият френски енергиен бранш може да има проблеми заради зависимостта от тази технология. Трябва да отбележим две неща за нуклеарната сила. Първо – не е преференциална. Ядрените централи са сложни и скъпи за създаване и от време на време цената на силата най-после е по-висока от тази на възобновимите източници. Те на своя страна са бързи и лесни за слагане. Вторият аспект е, че в последна сметка желаеме да решим проблемите си в този момент, а не след 10 години, колкото време лишава построяването на една нуклеарна централа. 10 години по-късно енергийната система ще наподобява напълно друго. В подобен случай би трябвало да заложим на технология, която е налична незабавно – точно такива за възобновимите източници – евтини са, лесни са за привеждане в употреба и носят добавена стойност за стопанската система. Едва ли българска компания ще построява нуклеарната централа, само че за сметка на това български компании биха правили поддръжката на възобновими източници – това носи добавена стойност за локалната стопанска система.