1/4 от българите в Германия живеят на социални помощи
В Германия живеят 421 895 българи.* А 103 690 от тях получават социални помощи - така наречен Бюргергелд, съгласно данните на Федералната организация по заетостта.** Това число обгръща всички безработни в трудоспособна възраст, само че и лицата с ниски приходи, получаващи спомагателни помощи към заплатата си, както и нетрудоспособните членове на семействата, които се нуждаят от подкрепяне - да вземем за пример децата. От тези данни излиза, че към 25% от живеещите в Германия българи живеят напълно или отчасти с помощта на немските обществени помощи.
В статистиката на Агенцията по заетостта се показва, че 70 730 от получателите на тези помощи са в трудоспособна възраст (т.е. навършили са 15 години и биха могли да работят най-малко три часа седмично). Те са или напълно безработни, или работят, само че печелят прекомерно малко и получават спомагателна помощ към заплатата си - така наречен Aufstocker. Останалите над 32 000 са най-вече деца на родители, които получават така наречен Бюргергелд.
Според изявления в немските медии немалка част от българите, получаващи обществени помощи, са така наречен Aufstocker. Пример за това са лицата, които работят публично единствено на така наречен миниджоб (Minijob) - с оптималната заплата от 603 евро на месец, която не се полза с налози.
Към заплатата си от 603 евро те получават още 168,90 евро месечно финансово подкрепяне от Агенцията по заетостта, позната измежду българите в Германия и като Jobcenter. Освен това Агенцията поема както наема (тук има условия за размера на жилището и допустимия размер на наема), по този начин и здравната застраховка.
Онези, които са изцяло безработни и дълготрайно нямат никакви персонални доходи, разполагат с по-малко пари. От Агенцията по труда те получават 563 евро месечно, в случай че живеят независимо, или 506 евро, в случай че живеят с партньор/ка. Към това се изплащат и разноските за наем и здравна застраховка.
В Германия към януари 2026 обществени помощи са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са немски жители, а 2 410 700 са чужденци. Българите не са преди всичко в общата ранглиста на мигрантите. Най-голяма е групата на украинците - с над 658 000 получатели на Бюргергелд. След тях се подреждат сирийците с над 431 000 получатели, а трети са афганистанците с над 199 000. На четвъртото място е Турция - с над 188 000. В общата ранглиста България е пета.
Българските жители обаче са преди всичко измежду страните членки на Европейски Съюз - както процентно видяно, по този начин и в безспорни цифри. Няма друга страна членка на Общността с толкоз доста свои жители, живеещи в Германия и получаващи така наречен Бюргергелд.
За съпоставяне: румънците, живеещи в Германия, са над два пъти повече от българите - 903 770. Само че едвам 77 747 пълнолетни и малолетни румънски жители получават обществени помощи във Федералната република. И още: броят на поляците в Германия е 839 660, само че едвам 48 253 от тях получават Бюргергелд. От общо 347 225 гърци в страната 26 743 получават държавна финансова поддръжка. А при италианците обстановката наподобява по този начин: 40 158 от общо 271 812 взимат обществени помощи.
Защо при българите броят е толкоз висок? Една от аргументите, съгласно обява на обществената организация " Каритас ", е това, че доста българи в Германия са заети в строителството, гастрономията, месопреработвателната промишленост или почистването на здания - браншове, в които заплатите са ниски. Особено при фамилиите с деца, чиито родители работят в тези сектори, приходите не доближават границата, избрана като екзистенцминимум. В тези сектори и почасовият труд е необятно публикуван - най-много посредством назначение на така наречен Minijob със заплата до 603 евро месечно.
Другата причина са злоупотребите със обществената система. За тях медии в Германия и общини алармират от години. Става дума за измами, при които злоупотребите нерядко се правят от добре проведени структури, сходни на мафиотските. Така да вземем за пример има случаи, при които измамниците целеустремено търсят фамилии с повече деца от България и записват пълнолетните публично като работещи, само че с ниски приходи и почасово на така наречен Minijob. В реалност хората работят на цялостен работен ден, като заплатата оттатък тези 603 евро е заработена на черно. Официално оповестените ниски приходи разрешават доплащането на така наречен Бюргергелд. При тези проведени измами по-голямата част от отпуснатите от страната средства влизат в джобовете на уредниците, които се възползват и от друго - отдаването на квартири в порутени здания против прекомерно повишени наеми. Така настанените в тези жилища получават и помощи за наема и отоплението - нерядко част от тези средства също попадат в джоба на измамниците.
В началото на годината се появиха известия, че градове в Рурска област, където живеят изключително доста българи и румънци, са спрели обществените помощи на стотици лица от тези две националности, защото не дават отговор на изискванията. Става дума за Хаген, Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд. От над 10 години тези общини се борят със злоупотреби в обществената система. Там броят на източноевропейците, получаващи така наречен Бюргергелд, е изключително висок. Но и в Берлин, Манхайм и някои други градове в Германия броят на българите, получаващи някакъв тип обществени помощи, е висок.
През последните седмици в Германия тематиката за злоупотребите със обществените помощи има изключително огромен политически заряд. В началото на май народен представител от " Алтернатива за Германия " попита министърката по труда и обществената политика от ГСДП Бербел Бас за какво на фона на напрегнатата обстановка с бюджета кабинетът не пести по линия на " миграцията в обществената система ". На този въпрос Бас отговори: " Никой не имигрира в нашата обществена система ". Изказването ѝ провокира развълнуван спор. Редица медии разясниха, че по този метод министърката си затваря очите за действителността и приканиха нещата да бъдат назовавани с същинските им имена. Но и политици от ръководещата партия ХДС на Фридрих Мерц показаха мощна рецензия. От Бас се дистанцираха даже социалдемократи.
Малко по-късно министърката разясни, че с думите си е желала да отхвърли генералното наказание на мигрантите, само че призна, че в областта на обществените помощи има злоупотреби, против които би трябвало да се подхващат решителни ограничения.
Лицата от Европейски Съюз, които не работят в Германия, имат право на обществени помощи едвам след пет години престой.
Тези, които работят, имат достъп до обществената система още през първата година, въпреки и с ограничавания. Това важи и за тези, които имат единствено така наречен миниджоб.
Тези, които са работили в Германия повече от една година без спиране, имат безкрайно право на обществена поддръжка. Ако изгубят работата си, през първата година те получават помощи за безработни - 60% от междинната си месечна заплата, получавана през последните 12 месеца. След това минават към така наречен Бюргергелд.
В статистиката на Агенцията по заетостта се показва, че 70 730 от получателите на тези помощи са в трудоспособна възраст (т.е. навършили са 15 години и биха могли да работят най-малко три часа седмично). Те са или напълно безработни, или работят, само че печелят прекомерно малко и получават спомагателна помощ към заплатата си - така наречен Aufstocker. Останалите над 32 000 са най-вече деца на родители, които получават така наречен Бюргергелд.
Според изявления в немските медии немалка част от българите, получаващи обществени помощи, са така наречен Aufstocker. Пример за това са лицата, които работят публично единствено на така наречен миниджоб (Minijob) - с оптималната заплата от 603 евро на месец, която не се полза с налози.
Към заплатата си от 603 евро те получават още 168,90 евро месечно финансово подкрепяне от Агенцията по заетостта, позната измежду българите в Германия и като Jobcenter. Освен това Агенцията поема както наема (тук има условия за размера на жилището и допустимия размер на наема), по този начин и здравната застраховка.
Онези, които са изцяло безработни и дълготрайно нямат никакви персонални доходи, разполагат с по-малко пари. От Агенцията по труда те получават 563 евро месечно, в случай че живеят независимо, или 506 евро, в случай че живеят с партньор/ка. Към това се изплащат и разноските за наем и здравна застраховка.
В Германия към януари 2026 обществени помощи са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са немски жители, а 2 410 700 са чужденци. Българите не са преди всичко в общата ранглиста на мигрантите. Най-голяма е групата на украинците - с над 658 000 получатели на Бюргергелд. След тях се подреждат сирийците с над 431 000 получатели, а трети са афганистанците с над 199 000. На четвъртото място е Турция - с над 188 000. В общата ранглиста България е пета.
Българските жители обаче са преди всичко измежду страните членки на Европейски Съюз - както процентно видяно, по този начин и в безспорни цифри. Няма друга страна членка на Общността с толкоз доста свои жители, живеещи в Германия и получаващи така наречен Бюргергелд.
За съпоставяне: румънците, живеещи в Германия, са над два пъти повече от българите - 903 770. Само че едвам 77 747 пълнолетни и малолетни румънски жители получават обществени помощи във Федералната република. И още: броят на поляците в Германия е 839 660, само че едвам 48 253 от тях получават Бюргергелд. От общо 347 225 гърци в страната 26 743 получават държавна финансова поддръжка. А при италианците обстановката наподобява по този начин: 40 158 от общо 271 812 взимат обществени помощи.
Защо при българите броят е толкоз висок? Една от аргументите, съгласно обява на обществената организация " Каритас ", е това, че доста българи в Германия са заети в строителството, гастрономията, месопреработвателната промишленост или почистването на здания - браншове, в които заплатите са ниски. Особено при фамилиите с деца, чиито родители работят в тези сектори, приходите не доближават границата, избрана като екзистенцминимум. В тези сектори и почасовият труд е необятно публикуван - най-много посредством назначение на така наречен Minijob със заплата до 603 евро месечно.
Другата причина са злоупотребите със обществената система. За тях медии в Германия и общини алармират от години. Става дума за измами, при които злоупотребите нерядко се правят от добре проведени структури, сходни на мафиотските. Така да вземем за пример има случаи, при които измамниците целеустремено търсят фамилии с повече деца от България и записват пълнолетните публично като работещи, само че с ниски приходи и почасово на така наречен Minijob. В реалност хората работят на цялостен работен ден, като заплатата оттатък тези 603 евро е заработена на черно. Официално оповестените ниски приходи разрешават доплащането на така наречен Бюргергелд. При тези проведени измами по-голямата част от отпуснатите от страната средства влизат в джобовете на уредниците, които се възползват и от друго - отдаването на квартири в порутени здания против прекомерно повишени наеми. Така настанените в тези жилища получават и помощи за наема и отоплението - нерядко част от тези средства също попадат в джоба на измамниците.
В началото на годината се появиха известия, че градове в Рурска област, където живеят изключително доста българи и румънци, са спрели обществените помощи на стотици лица от тези две националности, защото не дават отговор на изискванията. Става дума за Хаген, Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд. От над 10 години тези общини се борят със злоупотреби в обществената система. Там броят на източноевропейците, получаващи така наречен Бюргергелд, е изключително висок. Но и в Берлин, Манхайм и някои други градове в Германия броят на българите, получаващи някакъв тип обществени помощи, е висок.
През последните седмици в Германия тематиката за злоупотребите със обществените помощи има изключително огромен политически заряд. В началото на май народен представител от " Алтернатива за Германия " попита министърката по труда и обществената политика от ГСДП Бербел Бас за какво на фона на напрегнатата обстановка с бюджета кабинетът не пести по линия на " миграцията в обществената система ". На този въпрос Бас отговори: " Никой не имигрира в нашата обществена система ". Изказването ѝ провокира развълнуван спор. Редица медии разясниха, че по този метод министърката си затваря очите за действителността и приканиха нещата да бъдат назовавани с същинските им имена. Но и политици от ръководещата партия ХДС на Фридрих Мерц показаха мощна рецензия. От Бас се дистанцираха даже социалдемократи.
Малко по-късно министърката разясни, че с думите си е желала да отхвърли генералното наказание на мигрантите, само че призна, че в областта на обществените помощи има злоупотреби, против които би трябвало да се подхващат решителни ограничения.
Лицата от Европейски Съюз, които не работят в Германия, имат право на обществени помощи едвам след пет години престой.
Тези, които работят, имат достъп до обществената система още през първата година, въпреки и с ограничавания. Това важи и за тези, които имат единствено така наречен миниджоб.
Тези, които са работили в Германия повече от една година без спиране, имат безкрайно право на обществена поддръжка. Ако изгубят работата си, през първата година те получават помощи за безработни - 60% от междинната си месечна заплата, получавана през последните 12 месеца. След това минават към така наречен Бюргергелд.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ