Красимир Балъков: Немската машина е способна на изненади до...
........
В Германия има доста рецензии към Мондиала, настроението не е същото
Очаквам качествени мачове, тъй като играчите не са толкоз изморени
Два пъти отказвах да съм състезателен министър, само че постоянно съм подготвен да оказа помощ
Златното ни потомство се роди във времена, когато имаше държавна политика в спорта
Виждам светлинка в тунела, само че на младите национали им би трябвало врем е
......
- Краси, броени дни след 17 ноември започва и Световното състезание по футбол. Да стартираме с паметната дата, има ли нещо неразказано от „ Парк де Пренс “?
- Датата 17 ноември подухва постоянно положителни, приятни мемоари. Сигурно има неразказани моменти, само че толкоз неща излязоха през тези години, тъй че множеството забавни неща несъмнено са излезли.
- И при двата гола на Емо Костадинов тогава бяхте забъркан. Първо центрирахте за попадението му с глава, а в последната минута изкарахте топката надълбоко от нашата половина и намерихте Любо Пенев преди феноменалния му пас. Като че ли със затворени очи играехте?
- По принцип дълги години играехме дружно и това беше моментът, в който синхронът беше стигнал такава степен, че в действителност можеше да си подаваме топката със затворени очи. Особено при втория гол! Атаката мина през Кременлиев, мен, Любо и най-после Емо Костадинов вкара невероятния гол в последната секунда. Между другото, нищо че времето ни притискаше, ние действахме умерено. Бяхме сигурни, че единствено по този начин можем да спечелим, и се получи.
- А първият гол заучено състояние ли беше?
- Имахме заучени положения. Специално това центриране се получаваше, мога да напомня Световното в Съединени американски щати, когато на същата позиция се оказа Наско Сираков, вкара гол и си загуби обецата (смее се). В тази зона постоянно имаше човек, който играе добре с глава - Наско, Емо или различен. Въпросът беше да центрирам тъкмо.
- Говорим за победи над Франция и Аржентина, а в този момент се радваме на триумф против Гибралтар. Дълга тематика, само че за какво се стигне дотук?
- Такава е действителността все още, за жал. Близо 20 години не може да излезем от сянката на Златното потомство. Причините в действителност са тематика на дълъг диалог. Сега обаче се появява някаква светлинка в тунела. Може да излезе нещо, само че няма да стане незабавно, дано не се лъжем. С подмладяването на националния тим виждам окуражени и стимулирани нови момчета. С времето ще добият и опит, и качества. Надявам се, най-сетне да се появи чаканата нова, сполучлива генерация в българския футбол.
- Това щях да запитвам - по кое време ще забележим още веднъж родни играчи на международно равнище, каквито бяхте вие, Стоичков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, лека му пръст? Страхотната система и спортните учебни заведения ли родиха вашето потомство, школата на Велико Търново е емблематичен образец?
- Така е, тогава спортните учебни заведения създаваха отлични състезатели, а те бяха държавна политика. Ето, загатнах държавна политика, а в този момент такава в спорта все още няма. Но страната ни е на такова състояние, че надали това е единственият проблем. Тези въпроси би трябвало да ги зададете на новия състезателен министър, който още не е явен. По принцип, когато към този момент има постоянно държавно управление, спортната публика би трябвало да вземе ефективно присъединяване тъкмо в тази тематика - къде е страната. И много дейни би трябвало да бъдат особено футболните ръководители, треньори. Защото в България страната не дава и стотинка за футбол. За спорт отделя 0,09 % от бюджета, което е напряко незначително.
- Отлично сте осведомен с цифрите, да не би новият състезателен министър да се споделя Красимир Балъков?
- Аз не съм крил, че имах две предложения за състезателен министър през годините. Но моята посока е друга. Ако някой обаче потърси мнението ми за футболния бизнес, постоянно съм подготвен да го дам.
- Намираме ви в Германия, усеща ли се въодушевление като на Мондиал?
- Много се приказва, само че не е това футболно въодушевление, което би трябвало да бъде на едно международно състезание. Има много рецензии в немските медии за метода за провеждането на този Мондиал. Малко необичайно ще бъде, само че пък забавно, тъй като за първи път шампионата ще бъде в зимен интервал. Надявам се на забавни мачове, а футболът би би трябвало да бъде по-качествен. Играчите са по-свежи, не са толкоз изтощени като след цялостен сезон. Дано от самия старт забележим атрактивни мачове.
- Букмейкърите не броят Германия измежду топфаворитите, което по принцип постоянно е неточност. Ще успее ли бундестимът да опровергае критиците?
- Трудно мога да кажа дали ще успее, тъй като в последно време резултатите не дават отговор на традициите на немския футбол. Има много изненади и измежду селектираните играчи на Германия. Извън състава останаха много опитни футболисти, само че аз го намирам за обикновено, тъй като като цяло футболът се развива в посока млади, млади и доста млади играчи. Ще бъде забавно да следим Германия. Не би трябвало да забравяме, че немската машина е способна на изненади, даже когато наподобява развалена.
- Кой ще е първенецът?
- Аз постоянно съм за България, Португалия и Германия. Там мина моят път като футболист, не мога да съм за различен тим. Уви, би трябвало да изключа нашата блага татковина, която от дълго време не е играла на международно състезание. Португалия и Германия обаче имат сили да стигнат високо на Мондиала. Дали ще са първи, не знам. Трябва да стискаме палци и за някой балкански тим. Сърбите имат здрав отбор, способни са на изненада. Хърватите са обичайно мощни. Въобще, чакам много изненади, което е особено за международните шампионати. През 1994 година нас никой не ни чакаше на полуфинал. Може би това ще наблюдават с максимален интерес - от кое място ще пристигна изненадата.
- Планирате ли да отскочите до Катар за някой мач?
- Не, няма да отскоча до Катар. Може би ще разясня някой и различен мач по малкия екран. Ще виждам шампионата на топличко у дома, а не на горещина в Катар.
- Благодаря за изявлението и ви чакаме още веднъж в българския футбол!
- Благодаря и аз, специфични пожелания на читателите на „ Марица “.
Визитка
Красимир Балъков е освен моторът на Златното потомство в българския футбол, само че и един от най-хубавите ни играчи в историята изобщо. Халфът записа 92 мача с 16 гола за България. В клубната кариера има 537 срещи и 132 попадения с екипите на родния Етър, Спортинг (Лисабон) и Шутгарт. Шампион на България с „ болярите “, притежател на Купата и на Суперкупата на Португалия, с Щутгарт има една купа на Германия и две победи в шампионата Интертото. Финалист за КНК с Щутгарт през 1998 година. В града на мерцедес става най-скъпоплатеният футболист в цялата Бундеслига.
След края на кариерата е треньор в Германия, Швейцария, Хърватия, родните Етър, Черноморец, Литекс и ЦСКА 1948.
В Германия има доста рецензии към Мондиала, настроението не е същото
Очаквам качествени мачове, тъй като играчите не са толкоз изморени
Два пъти отказвах да съм състезателен министър, само че постоянно съм подготвен да оказа помощ
Златното ни потомство се роди във времена, когато имаше държавна политика в спорта
Виждам светлинка в тунела, само че на младите национали им би трябвало врем е
......
- Краси, броени дни след 17 ноември започва и Световното състезание по футбол. Да стартираме с паметната дата, има ли нещо неразказано от „ Парк де Пренс “?
- Датата 17 ноември подухва постоянно положителни, приятни мемоари. Сигурно има неразказани моменти, само че толкоз неща излязоха през тези години, тъй че множеството забавни неща несъмнено са излезли.
- И при двата гола на Емо Костадинов тогава бяхте забъркан. Първо центрирахте за попадението му с глава, а в последната минута изкарахте топката надълбоко от нашата половина и намерихте Любо Пенев преди феноменалния му пас. Като че ли със затворени очи играехте?
- По принцип дълги години играехме дружно и това беше моментът, в който синхронът беше стигнал такава степен, че в действителност можеше да си подаваме топката със затворени очи. Особено при втория гол! Атаката мина през Кременлиев, мен, Любо и най-после Емо Костадинов вкара невероятния гол в последната секунда. Между другото, нищо че времето ни притискаше, ние действахме умерено. Бяхме сигурни, че единствено по този начин можем да спечелим, и се получи.
- А първият гол заучено състояние ли беше?
- Имахме заучени положения. Специално това центриране се получаваше, мога да напомня Световното в Съединени американски щати, когато на същата позиция се оказа Наско Сираков, вкара гол и си загуби обецата (смее се). В тази зона постоянно имаше човек, който играе добре с глава - Наско, Емо или различен. Въпросът беше да центрирам тъкмо.
- Говорим за победи над Франция и Аржентина, а в този момент се радваме на триумф против Гибралтар. Дълга тематика, само че за какво се стигне дотук?
- Такава е действителността все още, за жал. Близо 20 години не може да излезем от сянката на Златното потомство. Причините в действителност са тематика на дълъг диалог. Сега обаче се появява някаква светлинка в тунела. Може да излезе нещо, само че няма да стане незабавно, дано не се лъжем. С подмладяването на националния тим виждам окуражени и стимулирани нови момчета. С времето ще добият и опит, и качества. Надявам се, най-сетне да се появи чаканата нова, сполучлива генерация в българския футбол.
- Това щях да запитвам - по кое време ще забележим още веднъж родни играчи на международно равнище, каквито бяхте вие, Стоичков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, лека му пръст? Страхотната система и спортните учебни заведения ли родиха вашето потомство, школата на Велико Търново е емблематичен образец?
- Така е, тогава спортните учебни заведения създаваха отлични състезатели, а те бяха държавна политика. Ето, загатнах държавна политика, а в този момент такава в спорта все още няма. Но страната ни е на такова състояние, че надали това е единственият проблем. Тези въпроси би трябвало да ги зададете на новия състезателен министър, който още не е явен. По принцип, когато към този момент има постоянно държавно управление, спортната публика би трябвало да вземе ефективно присъединяване тъкмо в тази тематика - къде е страната. И много дейни би трябвало да бъдат особено футболните ръководители, треньори. Защото в България страната не дава и стотинка за футбол. За спорт отделя 0,09 % от бюджета, което е напряко незначително.
- Отлично сте осведомен с цифрите, да не би новият състезателен министър да се споделя Красимир Балъков?
- Аз не съм крил, че имах две предложения за състезателен министър през годините. Но моята посока е друга. Ако някой обаче потърси мнението ми за футболния бизнес, постоянно съм подготвен да го дам.
- Намираме ви в Германия, усеща ли се въодушевление като на Мондиал?
- Много се приказва, само че не е това футболно въодушевление, което би трябвало да бъде на едно международно състезание. Има много рецензии в немските медии за метода за провеждането на този Мондиал. Малко необичайно ще бъде, само че пък забавно, тъй като за първи път шампионата ще бъде в зимен интервал. Надявам се на забавни мачове, а футболът би би трябвало да бъде по-качествен. Играчите са по-свежи, не са толкоз изтощени като след цялостен сезон. Дано от самия старт забележим атрактивни мачове.
- Букмейкърите не броят Германия измежду топфаворитите, което по принцип постоянно е неточност. Ще успее ли бундестимът да опровергае критиците?
- Трудно мога да кажа дали ще успее, тъй като в последно време резултатите не дават отговор на традициите на немския футбол. Има много изненади и измежду селектираните играчи на Германия. Извън състава останаха много опитни футболисти, само че аз го намирам за обикновено, тъй като като цяло футболът се развива в посока млади, млади и доста млади играчи. Ще бъде забавно да следим Германия. Не би трябвало да забравяме, че немската машина е способна на изненади, даже когато наподобява развалена.
- Кой ще е първенецът?
- Аз постоянно съм за България, Португалия и Германия. Там мина моят път като футболист, не мога да съм за различен тим. Уви, би трябвало да изключа нашата блага татковина, която от дълго време не е играла на международно състезание. Португалия и Германия обаче имат сили да стигнат високо на Мондиала. Дали ще са първи, не знам. Трябва да стискаме палци и за някой балкански тим. Сърбите имат здрав отбор, способни са на изненада. Хърватите са обичайно мощни. Въобще, чакам много изненади, което е особено за международните шампионати. През 1994 година нас никой не ни чакаше на полуфинал. Може би това ще наблюдават с максимален интерес - от кое място ще пристигна изненадата.
- Планирате ли да отскочите до Катар за някой мач?
- Не, няма да отскоча до Катар. Може би ще разясня някой и различен мач по малкия екран. Ще виждам шампионата на топличко у дома, а не на горещина в Катар.
- Благодаря за изявлението и ви чакаме още веднъж в българския футбол!
- Благодаря и аз, специфични пожелания на читателите на „ Марица “.
Визитка
Красимир Балъков е освен моторът на Златното потомство в българския футбол, само че и един от най-хубавите ни играчи в историята изобщо. Халфът записа 92 мача с 16 гола за България. В клубната кариера има 537 срещи и 132 попадения с екипите на родния Етър, Спортинг (Лисабон) и Шутгарт. Шампион на България с „ болярите “, притежател на Купата и на Суперкупата на Португалия, с Щутгарт има една купа на Германия и две победи в шампионата Интертото. Финалист за КНК с Щутгарт през 1998 година. В града на мерцедес става най-скъпоплатеният футболист в цялата Бундеслига.
След края на кариерата е треньор в Германия, Швейцария, Хърватия, родните Етър, Черноморец, Литекс и ЦСКА 1948.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ