Първан Симеонов: ГЕРБ стъпи накриво заради полицейската си линия
В ГЕРБ постоянно е имало две линии – едната е доста отзивчива, гъвкава, много интуитивна и извънредно надарена. Това е линията на Борисов, който би усетил, че си вкарва автогол, и не би позволил това с обезсилването на преференциите. Има и една друга линия, малко по-полицейска, малко по „ по правилник “, по-праволинейна - линията на самата партия ГЕРБ.
Това написа политологът Първан Симеонов в публикация за " Дойче веле ".
Образът на партията ГЕРБ и обликът на Борисов са две разнообразни неща, постоянно е било по този начин и самият Борисов държи да е по този начин.
Тези, праволинейните, които карат по правилник, просто сбъркаха от престарание. И от липса на въображение. Вероятно са решили, че с отпадането на преференциите ще съумеят да вкарат спомагателна конспирация измежду сътрудници и съперници, които са надалеч от сплотеност и разчитат на преференцията да облекчи реденето на листите им. А през това време на Борисов не му се занимава, тъй като това е уморително, досадно и той държи да бъде доста постоянно - безусловно и преносно - отвън страната и да се занимава с външнополитически каузи.
Пък и може би господин Цветанов има в този момент спомагателна политическа убеденост - заради обстоятелството, че от известно време насам точно той е вестителят за западното в българския политически живот.
Допълнителна убеденост имат и Движение за права и свободи. Те също застанаха доста интензивно в последно време на западна страна. Оста ГЕРБ – Движение за права и свободи към този момент не е загадка за никого и тази ос сега се поддържа от Запада, който пък не чака от нас не да има някаква красива народна власт, а да не сътворяваме проблеми и да имаме постоянни сътрудници против евентуалните рискови въздействия от североизток и от югоизток.
Заради всичко това ръководещите и Движение за права и свободи малко се самоуспокоиха. Успокояват ги и социологическите данни, и зациклянето на политическия развой, и услужливите медии. Всъщност, в подобен миг има една огромна заплаха – да решиш, че всичко е допустимо и разрешено и да подцениш обстановката и народа си.
Българска социалистическа партия също бърка обаче. Защото надценява обстановката. От известно време насам Българска социалистическа партия си фантазира, че в страната има някаква изключителна температура на напрежение. Че надали не народът е подготвен да скочи, „ да ги опустоши “ и така нататък Възможно е, несъмнено, само че данните демонстрират, че най-малко от 2006-2007 година скептицизмът не е бил по-слаб в сравнение с през последните две-три години. Да, има скептицизъм, само че той е по-нисък спрямо дълги предходни интервали.
Накратко, ГЕРБ се самоуспокоява, а Българска социалистическа партия си самовнушава. Управляващите демонстрират от ден на ден белези на главозамайване, а Българска социалистическа партия се самозатваря, вместо да отваря търсените общи фронтове, които са и единствената опция за пробив. А и (нека бъдем честни) болшинствата не обичат да не вървиш на работа - даже когато става въпрос за овакантяване на Народното събрание. Някъде там, сред подценяване и надценяване, остава здравият политически разсъдък.
Къде сбъркаха ръководещите?
Впрочем ГЕРБ би трябвало да знаят, че като наближат избори, в които Българска социалистическа партия се усеща застрашена, тя постоянно първо подлага на подозрение честността на изборния развой. И второ – споделя „ демокрацията е в заплаха, дано всички се съберат зад нас, даже и тези, които другояче не могат да ни понасят “.
Всъщност в страната от много време насам има три опозиционни настроения, които не могат да понасят ГЕРБ, само че не могат да се понасят и едни други. Първото – това са Българска социалистическа партия и мрежата партии към нея - националистически, леви, русофилски и така нататък Опозиционно са настроени и прозападните хора, демократичните – синьо-зелено-виолетовите хора. Те са малко, само че са сносно показани в медиите и са много гласовити и креативен. Освен това, като дойдат евроизборите и разликите са дребни, даже и дребните масиви гласове могат да наклонят везните. Третият тип опозиционери са тези, които си споделят - да идва новият, да сменяме системата, да махаме всички. Това е славитрифоновисткият жанр, който добре познаваме и който пулсира в България към този момент две десетилетия. През 3-4 години все търсим някой нов, който да „ сменя системата “.
Та най-големият призрачен сън за ГЕРБ е да синхронизира всички тези хора. Не партиите им, а точно хората. И като прибавим към това и Румен Радев и Мая Манолова, получаваме съвършена политическа стихия. Точно по този метод се дава късмет на Българска социалистическа партия да прави „ общ фронт “, да наподобява по-малкото зло в съревнование с други две варианти.
Удивително беше да се даде подобен коз на политическия съперник. При това в края на един политически интервал, в който ГЕРБ устискаха. Защото ГЕРБ беше в крах през есента и зимата и трябваше да се опита да овладее цялата тази протестна сила, с цел да не се излее в някакви обществени митинги. Зимата свърши. По всичко проличава, че обществени митинги в страната няма, ГЕРБ удържа. Няма тежки драми в растежа на цените и така нататък ГЕРБ се окопити и вероятността за предварителни избори се отдалечи и беше по-вероятно от днешна позиция ГЕРБ да завоюва и европейските избори. И тъкмо в този миг, когато всичко е разметено, ГЕРБ се изложи.
Какво ще дадат на Движение за права и свободи в подмяна?
Всичко това свидетелства или за политическа несръчност, или за умишлен проект - и то проект не в сгода на Борисов. И това е най-големият извод от тази обстановка: не е ясно до каква степен Борисов има доверие на парламентарните си хора, само че е реалност, че в последната година зачестиха случаите, в които парламентарната група на ГЕРБ държи напълно друга линия от тази на Борисов. Понякога не е ясно дали в действителност сред двете има синхрон. Случаят с преференциите беше самобитен връх.
Да, след това оправиха нещата, само че си предизвикаха непотребен, знаков и смешен трус. Движение за права и свободи пък за следващ път се потвърди като доста сръчен политически състезател. За Движението европейските избори ще бъдат значим експериментален камък - би трябвало да покажат, че са съумели да се възстановят след получения удар от ДОСТ.
Сега остава да забележим по какъв начин ще мине пазарлъкът с Движение за права и свободи - това е огромната въпросителна. Преференциите се връщат, само че какво ще вземе Движение за права и свободи в подмяна?
Първан Сименов, Дойче веле
Това написа политологът Първан Симеонов в публикация за " Дойче веле ".
Образът на партията ГЕРБ и обликът на Борисов са две разнообразни неща, постоянно е било по този начин и самият Борисов държи да е по този начин.
Тези, праволинейните, които карат по правилник, просто сбъркаха от престарание. И от липса на въображение. Вероятно са решили, че с отпадането на преференциите ще съумеят да вкарат спомагателна конспирация измежду сътрудници и съперници, които са надалеч от сплотеност и разчитат на преференцията да облекчи реденето на листите им. А през това време на Борисов не му се занимава, тъй като това е уморително, досадно и той държи да бъде доста постоянно - безусловно и преносно - отвън страната и да се занимава с външнополитически каузи.
Пък и може би господин Цветанов има в този момент спомагателна политическа убеденост - заради обстоятелството, че от известно време насам точно той е вестителят за западното в българския политически живот.
Допълнителна убеденост имат и Движение за права и свободи. Те също застанаха доста интензивно в последно време на западна страна. Оста ГЕРБ – Движение за права и свободи към този момент не е загадка за никого и тази ос сега се поддържа от Запада, който пък не чака от нас не да има някаква красива народна власт, а да не сътворяваме проблеми и да имаме постоянни сътрудници против евентуалните рискови въздействия от североизток и от югоизток.
Заради всичко това ръководещите и Движение за права и свободи малко се самоуспокоиха. Успокояват ги и социологическите данни, и зациклянето на политическия развой, и услужливите медии. Всъщност, в подобен миг има една огромна заплаха – да решиш, че всичко е допустимо и разрешено и да подцениш обстановката и народа си.
Българска социалистическа партия също бърка обаче. Защото надценява обстановката. От известно време насам Българска социалистическа партия си фантазира, че в страната има някаква изключителна температура на напрежение. Че надали не народът е подготвен да скочи, „ да ги опустоши “ и така нататък Възможно е, несъмнено, само че данните демонстрират, че най-малко от 2006-2007 година скептицизмът не е бил по-слаб в сравнение с през последните две-три години. Да, има скептицизъм, само че той е по-нисък спрямо дълги предходни интервали.
Накратко, ГЕРБ се самоуспокоява, а Българска социалистическа партия си самовнушава. Управляващите демонстрират от ден на ден белези на главозамайване, а Българска социалистическа партия се самозатваря, вместо да отваря търсените общи фронтове, които са и единствената опция за пробив. А и (нека бъдем честни) болшинствата не обичат да не вървиш на работа - даже когато става въпрос за овакантяване на Народното събрание. Някъде там, сред подценяване и надценяване, остава здравият политически разсъдък.
Къде сбъркаха ръководещите?
Впрочем ГЕРБ би трябвало да знаят, че като наближат избори, в които Българска социалистическа партия се усеща застрашена, тя постоянно първо подлага на подозрение честността на изборния развой. И второ – споделя „ демокрацията е в заплаха, дано всички се съберат зад нас, даже и тези, които другояче не могат да ни понасят “.
Всъщност в страната от много време насам има три опозиционни настроения, които не могат да понасят ГЕРБ, само че не могат да се понасят и едни други. Първото – това са Българска социалистическа партия и мрежата партии към нея - националистически, леви, русофилски и така нататък Опозиционно са настроени и прозападните хора, демократичните – синьо-зелено-виолетовите хора. Те са малко, само че са сносно показани в медиите и са много гласовити и креативен. Освен това, като дойдат евроизборите и разликите са дребни, даже и дребните масиви гласове могат да наклонят везните. Третият тип опозиционери са тези, които си споделят - да идва новият, да сменяме системата, да махаме всички. Това е славитрифоновисткият жанр, който добре познаваме и който пулсира в България към този момент две десетилетия. През 3-4 години все търсим някой нов, който да „ сменя системата “.
Та най-големият призрачен сън за ГЕРБ е да синхронизира всички тези хора. Не партиите им, а точно хората. И като прибавим към това и Румен Радев и Мая Манолова, получаваме съвършена политическа стихия. Точно по този метод се дава късмет на Българска социалистическа партия да прави „ общ фронт “, да наподобява по-малкото зло в съревнование с други две варианти.
Удивително беше да се даде подобен коз на политическия съперник. При това в края на един политически интервал, в който ГЕРБ устискаха. Защото ГЕРБ беше в крах през есента и зимата и трябваше да се опита да овладее цялата тази протестна сила, с цел да не се излее в някакви обществени митинги. Зимата свърши. По всичко проличава, че обществени митинги в страната няма, ГЕРБ удържа. Няма тежки драми в растежа на цените и така нататък ГЕРБ се окопити и вероятността за предварителни избори се отдалечи и беше по-вероятно от днешна позиция ГЕРБ да завоюва и европейските избори. И тъкмо в този миг, когато всичко е разметено, ГЕРБ се изложи.
Какво ще дадат на Движение за права и свободи в подмяна?
Всичко това свидетелства или за политическа несръчност, или за умишлен проект - и то проект не в сгода на Борисов. И това е най-големият извод от тази обстановка: не е ясно до каква степен Борисов има доверие на парламентарните си хора, само че е реалност, че в последната година зачестиха случаите, в които парламентарната група на ГЕРБ държи напълно друга линия от тази на Борисов. Понякога не е ясно дали в действителност сред двете има синхрон. Случаят с преференциите беше самобитен връх.
Да, след това оправиха нещата, само че си предизвикаха непотребен, знаков и смешен трус. Движение за права и свободи пък за следващ път се потвърди като доста сръчен политически състезател. За Движението европейските избори ще бъдат значим експериментален камък - би трябвало да покажат, че са съумели да се възстановят след получения удар от ДОСТ.
Сега остава да забележим по какъв начин ще мине пазарлъкът с Движение за права и свободи - това е огромната въпросителна. Преференциите се връщат, само че какво ще вземе Движение за права и свободи в подмяна?
Първан Сименов, Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ