Готвенето в Газа вече е токсична афера
В Газа имаме звуци на боязън и безпокойствие. Ние ги познаваме прекомерно добре: шумоленето на шпионските дронове над главата, колите за спешна помощ, които крещят през тесни улици, ревът на военните самолети, гръмотевицата на атентатите, виковете на хора, хванати под отломки и в този момент нов тон: внезапното обединение на празни газови цилиндри.
Преди познавахме мъничкото тракване на горелка за газова печка - тази дребна искра при започване на ден, което означаваше гореща храна или чаша чай. Сега този тон изчезна, сменен от кухия дрънчене на празнина.
Използвахме последната си капка готварски газ в средата на Рамадан. Както всички останали фамилии в Газа, ние се обърнахме към дърва за огрев. Спомням си по какъв начин майка ми споделяше: „ От през днешния ден не можем даже да създадем чаша чай за Сухур. “
; Не знаем за какво светлината през нощта е ориентирана, само че знаем, че нямаме право да желаеме.И по този начин, ядяхме студена храна за Сухур и спасихме огъня за Ифтар.
След като пекарните се затвориха заради не...
Прочетете целия текст »
