Трагедията с удавените мигранти край бреговете на Гърция. Кой е виновен?
В Гърция са шокирани от нещастието в Йонийско море, където югозападно от дребния крайбрежен град Пилос на полуостров Пелопонес се удавиха евентуално стотици бежанци. Това е една от най-големите произшествия с мигранти през последните десетилетия в Европа.
В Гърция новините за удавили се бежанци се трансфораха в тъжно всекидневие. Само преди няколко седмици имаше различен сходен случай – край Миконос потъна корабче с бежанци, тогава се удавиха девет души.
Обругавани като „ нашественици “
Проправителствените медии в страната хвърлят виновността за последната покруса с мигранти напълно върху каналджиите. Вестник „ Апогевматини “ написа, че бежанците са се удавили, тъй като са били „ натъпкани в остарели и негодни лодки от незаконни трафиканти на хора “. Други издания показват, че бежанците е трябвало да употребяват легални пътища, с цел да дойдат в Европа. Премълчава се обаче фактът, че такива законни пътища на процедура не съществуват.
Междувременно хората, които считат, че бежанците имат право на леговище и сигурност, са малцинство в Гърция. Те даже биват наричани „ неприятни патриоти “, тъй като желали да отворят границите на страната и Европа за „ нашествениците “.
Консенсус против миграцията
След 2020 година, когато зачестиха опитите за незаконно прекосяване на бежанци от Турция в Гърция, в гръцкото общество настъпи смяна: множеството гърци възприемат бежанците като „ нашественици “, против които страната би трябвало да се пази. Съществува необятен консенсус за това, че оградата по граничната река Марица (на гръцки Еврос) би трябвало да бъде доизградена, а контролът в намерено море да бъде затегнат.
Многобройните известия за претенденти за леговище, които са били незаконно върнати към Турция от бреговата защита, наподобява не тревожи гърците. Точно противоположното даже: на последните избори през май 2023 болшинството от гръцките гласоподаватели демонстрираха, че утвърждават противозаконната процедура на така наречените pushbacks при държавното управление на Кириакос Мицотакис. Партиите, които желаят Европа да се барикадира против бежанците, събраха цели 55 %. Официално държавното управление на Мицотакис постоянно е отричало да връща бежанци назад.
Междувременно наподобява към този момент дава резултат слухът, че добралите се до Гърция бежанци нямат никакви шансове да продължат по-нататък пътя си към Европа. Все повече претенденти за леговище и мигранти заобикалят маршрута през Турция и Егейските острови и избират по-опасния път през Средиземно море западно от Гърция. Една дребна част от по-заможните измежду тях пък се пробват да стигнат с яхти от Турция до Италия. А бедните употребяват маршрута от Либия към Италия.
Вината не е единствено на каналджиите
От началото на тази година по този маршрут са минали минимум 12 000 бежанци, които са съумели да се доберат до Европейски Съюз. А броят на удавилите се е 1166 души. От 2014 година до момента в Средиземно море са починали близо 30 000 бежанци, по данни на портала Statista. Това са претенденти за леговище, употребяващи услугите на трафиканти, които ги качват на лодки или остарели и негодни за корабоплаване корабчета, а по-късно ги оставят да се оправят сами.
При нещастия като тази в Пилос обаче не можем да виним единствено трафикантите на хора, споделя Стелиос Кулоглу, евродепутат от лявата гръцка партия Сириза. В изявление за Дъждовни води той упреква за това и страните членки на Европейски Съюз и някои европейски политици, като италианската министър-председателка Джорджия Мелони, които отхвърлят политиката на взаимност и на споделената отговорност.
Действала ли е незаконно Гърция?
Евродепутатът показва страни като Франция, „ които са основали проблеми с бежанците с военните си интервенции “, само че също и такива като Полша или Унгария, които не желаят да одобряват никакви бежанци.
Според Кулоглу Гърция също има виновност за нещастието край Пилос: „ Според формалната информация от бреговата защита, бедстващите в морето са отказали помощ от изпратените избавителни лодки. Обяснението: допустимо е те да са се страхували, че ще бъдат върнати назад, или пък са се страхували, че могат да им вземат мобилните телефони и парите. Затова евентуално те са предпочели да рискуват и да продължат към Италия с претрупани лодки, вместо да рискуват да ги върнат назад в Либия.
Междувременно някои специалисти към този момент повдигат въпроса за опцията да бъде потърсена наказателна отговорност от гръцките управляващи. „ Гръцката страна е била длъжна да направи всичко допустимо да помогне на бедстващите, откакто бреговата защита е разкрила преобърнатата лодка “, споделя Василис Цианос, социолог от Университета в Кил и ръководител на Съвета по миграция (RfM) – асоциация с нетърговска цел, сплотяваща стотици учени, които изследват проблемите на миграцията.
„ Сигурен съм, че не става въпрос единствено за немарливост “, споделя Цианос. „ Когато някой се дави, не го питаме дали е склонен да го спасим “, показва той.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В Гърция новините за удавили се бежанци се трансфораха в тъжно всекидневие. Само преди няколко седмици имаше различен сходен случай – край Миконос потъна корабче с бежанци, тогава се удавиха девет души.
Обругавани като „ нашественици “
Проправителствените медии в страната хвърлят виновността за последната покруса с мигранти напълно върху каналджиите. Вестник „ Апогевматини “ написа, че бежанците са се удавили, тъй като са били „ натъпкани в остарели и негодни лодки от незаконни трафиканти на хора “. Други издания показват, че бежанците е трябвало да употребяват легални пътища, с цел да дойдат в Европа. Премълчава се обаче фактът, че такива законни пътища на процедура не съществуват.
Междувременно хората, които считат, че бежанците имат право на леговище и сигурност, са малцинство в Гърция. Те даже биват наричани „ неприятни патриоти “, тъй като желали да отворят границите на страната и Европа за „ нашествениците “.
Консенсус против миграцията
След 2020 година, когато зачестиха опитите за незаконно прекосяване на бежанци от Турция в Гърция, в гръцкото общество настъпи смяна: множеството гърци възприемат бежанците като „ нашественици “, против които страната би трябвало да се пази. Съществува необятен консенсус за това, че оградата по граничната река Марица (на гръцки Еврос) би трябвало да бъде доизградена, а контролът в намерено море да бъде затегнат.
Многобройните известия за претенденти за леговище, които са били незаконно върнати към Турция от бреговата защита, наподобява не тревожи гърците. Точно противоположното даже: на последните избори през май 2023 болшинството от гръцките гласоподаватели демонстрираха, че утвърждават противозаконната процедура на така наречените pushbacks при държавното управление на Кириакос Мицотакис. Партиите, които желаят Европа да се барикадира против бежанците, събраха цели 55 %. Официално държавното управление на Мицотакис постоянно е отричало да връща бежанци назад.
Междувременно наподобява към този момент дава резултат слухът, че добралите се до Гърция бежанци нямат никакви шансове да продължат по-нататък пътя си към Европа. Все повече претенденти за леговище и мигранти заобикалят маршрута през Турция и Егейските острови и избират по-опасния път през Средиземно море западно от Гърция. Една дребна част от по-заможните измежду тях пък се пробват да стигнат с яхти от Турция до Италия. А бедните употребяват маршрута от Либия към Италия.
Вината не е единствено на каналджиите
От началото на тази година по този маршрут са минали минимум 12 000 бежанци, които са съумели да се доберат до Европейски Съюз. А броят на удавилите се е 1166 души. От 2014 година до момента в Средиземно море са починали близо 30 000 бежанци, по данни на портала Statista. Това са претенденти за леговище, употребяващи услугите на трафиканти, които ги качват на лодки или остарели и негодни за корабоплаване корабчета, а по-късно ги оставят да се оправят сами.
При нещастия като тази в Пилос обаче не можем да виним единствено трафикантите на хора, споделя Стелиос Кулоглу, евродепутат от лявата гръцка партия Сириза. В изявление за Дъждовни води той упреква за това и страните членки на Европейски Съюз и някои европейски политици, като италианската министър-председателка Джорджия Мелони, които отхвърлят политиката на взаимност и на споделената отговорност.
Действала ли е незаконно Гърция?
Евродепутатът показва страни като Франция, „ които са основали проблеми с бежанците с военните си интервенции “, само че също и такива като Полша или Унгария, които не желаят да одобряват никакви бежанци.
Според Кулоглу Гърция също има виновност за нещастието край Пилос: „ Според формалната информация от бреговата защита, бедстващите в морето са отказали помощ от изпратените избавителни лодки. Обяснението: допустимо е те да са се страхували, че ще бъдат върнати назад, или пък са се страхували, че могат да им вземат мобилните телефони и парите. Затова евентуално те са предпочели да рискуват и да продължат към Италия с претрупани лодки, вместо да рискуват да ги върнат назад в Либия.
Междувременно някои специалисти към този момент повдигат въпроса за опцията да бъде потърсена наказателна отговорност от гръцките управляващи. „ Гръцката страна е била длъжна да направи всичко допустимо да помогне на бедстващите, откакто бреговата защита е разкрила преобърнатата лодка “, споделя Василис Цианос, социолог от Университета в Кил и ръководител на Съвета по миграция (RfM) – асоциация с нетърговска цел, сплотяваща стотици учени, които изследват проблемите на миграцията.
„ Сигурен съм, че не става въпрос единствено за немарливост “, споделя Цианос. „ Когато някой се дави, не го питаме дали е склонен да го спасим “, показва той.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ