В Гърция е в ход най-мащабната програма за въоръжаване в

В Гърция е в ход най-мащабната стратегия за въоръжаване в най-новата история на страната. През 2021 Атина е повишила разноските за защита от 500 млн. евро на 2,5 милиарда Тази година се чака нарастване с една трета. Защо?

Атина договаря сега с Вашингтон за покупката на 20 супер съвременни " невидими " изтребители F-35 и чака оферта за още толкоз. С това консервативното държавно управление на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис оповестява идващия кръг от най-голямата стратегия за въоръжаване в най-новата история на страната, написа в обширна обява немският " Ханделсблат ".
Редакцията предлага
Още през 2021 година Гърция усили петкратно разноските си за защита - от 500 милиона на 2,5 милиарда евро, дадени за ново въоръжение. С това тя се изкачи до първото място измежду страните от НАТО по разноски за защита по отношение на Брутният вътрешен продукт с 3,82%, изпреварвайки даже Съединени американски щати, които дават за защита 3,52 на 100 от брутния си вътрешен артикул.

Както показва по-нататък " Ханделсблат ", през тази година гръцкото държавно управление възнамерява да усили с още една трета парите за ново въоръжение. Очевидно Атина не желае да оставя нищо на случайността в своя дълготраен спор с Турция, която в последно време работи все по-агресивно. От десетилетия двете враждебно настроени съседки си оспорват икономическите зони и изключителните права в Източното Средиземноморие.

На въпроса за какво страната му харчи толкоз доста за защита, гръцкият министър председател Мицотакис споделя: " Защото имаме за съседка Турция, а не Дания. " С дейното въоръжаване той цели и други - да ускори стратегическата роля на страната си като бастион на НАТО в Източното Средиземноморие. Това се случва в директна конкуренция с Турция, която от ден на ден е възприемана от съдружниците ѝ като спорен сътрудник - поради разграничаването на президента Ердоган от Запада, близостта му с съветския президент Путин и оръжейните му покупко-продажби с Русия.

В същото време Атина се демонстрира като предан съдружник: предходната година Мицотакис сключи историческо съглашение с френския президент Макрон, което планува двете страни да си оказват взаимна помощ, в случай че някоя от тях бъде нападната от трета страна, в това число от членка на НАТО. А през май т.г. гръцкия парламент ратифицира новото съглашение за военно съдействие със Съединени американски щати, позволяващо на американците да разширят съществено военното си наличие в Гърция. През тази година Гърция ще похарчи 7 пъти повече пари за въоръжение, в сравнение с през 2020 - общо 3,4 милиарда евро. На Франция са поръчани три фрегати " Белхара " и 24 изтребителя " Рафал ", а на Съединени американски щати - седем хеликоптера MH60R. Атина договаря и за няколко корвети.

С немските компании " Краус-Мафай Вегман " и " Райнметал " Атина преоваря за модернизацията на до 700 танкове " Леопард ". Но най-много с новите изтребители F-35, които се чакат през 2028 година, Гърция се надява да си обезпечи предимство във въздуха в региона на Егейско море. Турция не може да разчита на такива самолети, защото Съединени американски щати разтрогнаха контракта си с нея за 100 машини, които даже бяха платени от турците - поради ракетните покупко-продажби на президента Ердоган с руснаците.

Цялото това въоръжаване е доста оспорвано вътрешнополитически, показва още " Ханделсблат “. Само първите 20 нови изтребителя, дружно с оръжейните системи и съответната инфраструктура, ще костват на Атина 3,8 милиарда евро, които са доста пари за една мощно задлъжняла страна. Освен това 10-милионна Гърция мъчно може да се мери с 84-милионна Турция. В тази връзка професорът по интернационалните връзки в Атинския университет Панайотис Цаконас споделя, че Гърция не може да се впуска в конкуренция във въоръжаването със прилежаща Турция. Вместо това Атина " би трябвало да се опита да увеличи способността си за въздържане по този начин, че да не може Турция да основава свършени обстоятелства в Егейско море и Източното Средиземноморие ", споделя специалистът.

Гърция има четвъртата най-голяма (като численост) войска в Европейски Съюз - със 143 хиляди дейни военнослужещи, по данни на Международния институт за стратегически проучвания. За съпоставяне: Франция поддържа войска от малко над 200 хиляди души, а в немския Бундесвер служат интензивно 183 400 бойци, излиза наяве от обява на немската обществено-правна телевизия АРД.

Спрямо броя на популацията обаче Гърция има най-вече бойци: 1,34 % от гърците служат в армията. За Германия този индикатор е 0,23 %. И по още един показател Гърция е водеща в Европейски Съюз: тя разполага с максимален брой тежки танкове - 1200. За съпоставяне: Германия има 284 машини от същия жанр. Вярно е, че множеството от тези 1200 гръцки танка са по-стари модели, само че Атина към този момент договаря за тяхната рационализация.

***