Раева: Казах: Край! Не мога повече! Нямаше кой да ти подаде ръка, а спечелихме всички възможни медали
В фейсбук Илиана Раева изрази вяра служебният министър на младежта и спорта Весела Лечева да остане по-дълго на поста си, защото по думите ѝ прави всичко допустимо, с цел да има художествената гимнастика актуализирана зала. В публиацията си загатва и опит на някогашния министър Радостин Василев да отклони за друго направление 1,5 милиона лв., планувани за разширение въз основата на стадион " Раковски “.
Дано министър Лечева е по-дълго министър!
Преди 4 години Министерски съвет гласоподава 1,5 милиона лв. за разширение на националната ни база на стадион “Раковски ". Лично Бойко Борисов ни предложения на съвещание на Министерски съвет.
Разбира се, че с днешна дата зала към момента нямаме!
Нямам желание да описвам през какво минах, с какъв брой институции, министри, шефове, изп. шефове, архитекти и т. н. се срещах и ме препращаха при кой ли не. Накрая направихме цялата нужна бумащина с всички вероятни позволения, от всички вероятни институции. Министрите се сменяха, всеки идваше и все нещо предходния не беше направил както би трябвало. Тръгвах още веднъж през познатите министерства и още веднъж същите процедури.
Наистина не ми се влиза в детайлности.
Дойде министърът на Има Такъв Народ Радостин Василев, за следващ път помолих по този начин направеният набор от документи да се внесе за гласоподаване в Министерски съвет (такава е процедурата, министърът на спорта да ги внесе), с цел да се позволи градежът и той сподели, че ще се запознае с тях.
След време ме извика неговият заместител и ми заяви, че има една дузина непозволено издадени документи и няма по какъв начин да се направи разширението на залата. Отпуснах се на стола, към този момент нямах сили, само че открих да го попитам: по какъв начин по този начин? Та аз съм сигурна, че всички документи са изрядни. Той ми говореше някакви неща, по какъв начин не са, а аз го гледах и сълзите ми напираха, само че се овладях и смирено споделих: ами добре, не мога повече… нямам сили повече… отхвърлям се.
Качих се по стълбите пешком до 6-я етаж, до нашия офис, само че по стълбите сълзите към този момент ми се лееха. Спрях пред врата на офиса ни. Избърсах си сълзите и влязох. Роси, Неви, Гери и Мони ме гледаха и чакаха какво ще кажа. Казах: Край! Не мога повече… Повиших съществено звук и продължих: ненавиждам тази страна! Направиха ни 4 години на маймуни, на идиоти!!! Търчах като луда при всеки, при който ме препращаха! Те се сменяха, а аз изначало и изначало.
Спечелихме всички вероятни медали!! И няма кой да ти подаде ръка, с цел да направиш нещо, за което знаеш, че имаш всички нужни документи, съобразени със законите. И ще призная: тръгвах с безусловно доверие към всеки, че е откровен и желае да ни помогне, и ми споделя Истината за нещата.
Уви…
Лъжи, неистини, неистини.
Както и да е.
Дойде новият министър Весела Лечева. Извика ме при нея. Бях дружно с генералния ни секретар Росина Атанасова. Показа ми документите и ми сподели: Радостин Василев се е опитал да отклони парите по друго направление.
Гледах и не можех да повярвам… Защо, бе??? Защо сте такива, бе??? С комплекси ли сте, неприятни хора ли сте, “пази Боже, сляпо да прогледа ли сте "? Чувствах се изцяло обезверена, изпразнена от смисъл… Слушах… прочетох какво е направено и попитах: Защо??
С днешна дата министър Лечева прави всичко, което и разрешава Законът и поста и, с цел да помогне тази зала да се направи. Прави го като министър, прави го като един добър човек и го прави като един Голям състезател. Прави го, поради заслугите ни за най-успешния спорт последните 11 години! Прави го, тъй като е един виновен министър. Защото пристигна в залата, видя по какъв начин работим и се разплака. Разплака се от неспокойствие, като видя препълнената зала, дисциплината, труда ни, организацията на работата ни. Прави го, тъй като по този начин би трябвало да прави грижовният и виновен министър, а аз имам вяра, че тя е такава!
Да! Пак ще допускам!
Сега на всички ни от националния тим очакванията ни са обърнати към нея.
Истина е, че бях престанала да си разрешавам да имам вяра, че ще имаме зала, където обикновено да упражняваме, само че министър Лечева още веднъж ми върна вярата!
Благодаря Ви, министър Лечева, от името на цялото ни “златно " женско войнство!
Не знам ще съумеете ли, само че благодаря за напъните и желанието Ви да ни помогнете.
Ще кажа, че имаше хора, през тези 4 години, които ми помагаха и един от тях е някогашният началник на НСБ Пламен Манолов. Многократно идваше с мен в другите институции.
Зимата пристигна. Ние още веднъж няма по какъв начин да работим всички в тази зала. Ще търсим способи.
Тази година честваме 70 години от основаването на българската художествена гимнастика. 70 години победи, горделивост, сълзи от наслада. Дано силата и величието на тези изумителни дами написали историята на тези 70 “златни " години умилостиви всички тези, от които зависи, с цел да отделят минутка от натовареното си всекидневие и извърнат внимание на голямата ни потребност от това уголемение.
Ще се молим и надяваме!
Защо написах всичко това?
Мълчах толкоз години и се надявах.
Преди ден или два, министър Лечева обществено оповести какво се е възнамерявало да се случило по тематиката с нашата зала от Радостин Василев.
Това ме предизвика в доста скъсен вид да опиша патилата си за непостроената зала.
Мисля, че не греша, само че последните 30 години страната не е построила нито една зала по художествена гимнастика. До 2012 година в България имаше 44 клуба. Днес имаме 76 клуба в страната. Клубове фантоми нямаме. Треньорите ни в клубовете ни са същински ентусиастки и залите са претъпкани. Напливът на деца е голям. Разбираемо след тези огромни триумфи. Условията в огромна степен обаче са мизерни.
Остава ми още веднъж да се надявам, че мъжете с власт в България ще извърнат нужното внимание и ще бъдат малко по-джентълмени към единствения женски спорт в България, който 70 години е донесъл толкоз доста победи, мотиви за горделивост и голямо благополучие на българите!
Дано министър Лечева е по-дълго министър!
Преди 4 години Министерски съвет гласоподава 1,5 милиона лв. за разширение на националната ни база на стадион “Раковски ". Лично Бойко Борисов ни предложения на съвещание на Министерски съвет.
Разбира се, че с днешна дата зала към момента нямаме!
Нямам желание да описвам през какво минах, с какъв брой институции, министри, шефове, изп. шефове, архитекти и т. н. се срещах и ме препращаха при кой ли не. Накрая направихме цялата нужна бумащина с всички вероятни позволения, от всички вероятни институции. Министрите се сменяха, всеки идваше и все нещо предходния не беше направил както би трябвало. Тръгвах още веднъж през познатите министерства и още веднъж същите процедури.
Наистина не ми се влиза в детайлности.
Дойде министърът на Има Такъв Народ Радостин Василев, за следващ път помолих по този начин направеният набор от документи да се внесе за гласоподаване в Министерски съвет (такава е процедурата, министърът на спорта да ги внесе), с цел да се позволи градежът и той сподели, че ще се запознае с тях.
След време ме извика неговият заместител и ми заяви, че има една дузина непозволено издадени документи и няма по какъв начин да се направи разширението на залата. Отпуснах се на стола, към този момент нямах сили, само че открих да го попитам: по какъв начин по този начин? Та аз съм сигурна, че всички документи са изрядни. Той ми говореше някакви неща, по какъв начин не са, а аз го гледах и сълзите ми напираха, само че се овладях и смирено споделих: ами добре, не мога повече… нямам сили повече… отхвърлям се.
Качих се по стълбите пешком до 6-я етаж, до нашия офис, само че по стълбите сълзите към този момент ми се лееха. Спрях пред врата на офиса ни. Избърсах си сълзите и влязох. Роси, Неви, Гери и Мони ме гледаха и чакаха какво ще кажа. Казах: Край! Не мога повече… Повиших съществено звук и продължих: ненавиждам тази страна! Направиха ни 4 години на маймуни, на идиоти!!! Търчах като луда при всеки, при който ме препращаха! Те се сменяха, а аз изначало и изначало.
Спечелихме всички вероятни медали!! И няма кой да ти подаде ръка, с цел да направиш нещо, за което знаеш, че имаш всички нужни документи, съобразени със законите. И ще призная: тръгвах с безусловно доверие към всеки, че е откровен и желае да ни помогне, и ми споделя Истината за нещата.
Уви…
Лъжи, неистини, неистини.
Както и да е.
Дойде новият министър Весела Лечева. Извика ме при нея. Бях дружно с генералния ни секретар Росина Атанасова. Показа ми документите и ми сподели: Радостин Василев се е опитал да отклони парите по друго направление.
Гледах и не можех да повярвам… Защо, бе??? Защо сте такива, бе??? С комплекси ли сте, неприятни хора ли сте, “пази Боже, сляпо да прогледа ли сте "? Чувствах се изцяло обезверена, изпразнена от смисъл… Слушах… прочетох какво е направено и попитах: Защо??
С днешна дата министър Лечева прави всичко, което и разрешава Законът и поста и, с цел да помогне тази зала да се направи. Прави го като министър, прави го като един добър човек и го прави като един Голям състезател. Прави го, поради заслугите ни за най-успешния спорт последните 11 години! Прави го, тъй като е един виновен министър. Защото пристигна в залата, видя по какъв начин работим и се разплака. Разплака се от неспокойствие, като видя препълнената зала, дисциплината, труда ни, организацията на работата ни. Прави го, тъй като по този начин би трябвало да прави грижовният и виновен министър, а аз имам вяра, че тя е такава!
Да! Пак ще допускам!
Сега на всички ни от националния тим очакванията ни са обърнати към нея.
Истина е, че бях престанала да си разрешавам да имам вяра, че ще имаме зала, където обикновено да упражняваме, само че министър Лечева още веднъж ми върна вярата!
Благодаря Ви, министър Лечева, от името на цялото ни “златно " женско войнство!
Не знам ще съумеете ли, само че благодаря за напъните и желанието Ви да ни помогнете.
Ще кажа, че имаше хора, през тези 4 години, които ми помагаха и един от тях е някогашният началник на НСБ Пламен Манолов. Многократно идваше с мен в другите институции.
Зимата пристигна. Ние още веднъж няма по какъв начин да работим всички в тази зала. Ще търсим способи.
Тази година честваме 70 години от основаването на българската художествена гимнастика. 70 години победи, горделивост, сълзи от наслада. Дано силата и величието на тези изумителни дами написали историята на тези 70 “златни " години умилостиви всички тези, от които зависи, с цел да отделят минутка от натовареното си всекидневие и извърнат внимание на голямата ни потребност от това уголемение.
Ще се молим и надяваме!
Защо написах всичко това?
Мълчах толкоз години и се надявах.
Преди ден или два, министър Лечева обществено оповести какво се е възнамерявало да се случило по тематиката с нашата зала от Радостин Василев.
Това ме предизвика в доста скъсен вид да опиша патилата си за непостроената зала.
Мисля, че не греша, само че последните 30 години страната не е построила нито една зала по художествена гимнастика. До 2012 година в България имаше 44 клуба. Днес имаме 76 клуба в страната. Клубове фантоми нямаме. Треньорите ни в клубовете ни са същински ентусиастки и залите са претъпкани. Напливът на деца е голям. Разбираемо след тези огромни триумфи. Условията в огромна степен обаче са мизерни.
Остава ми още веднъж да се надявам, че мъжете с власт в България ще извърнат нужното внимание и ще бъдат малко по-джентълмени към единствения женски спорт в България, който 70 години е донесъл толкоз доста победи, мотиви за горделивост и голямо благополучие на българите!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ