Кристо планира 40 години своята „Мастаба”
В езерото Серпентайн в Хайд парк от през днешния ден ще „ плува ” краткотрайната версия на замислената като най-голямата в света непрекъсната арт апаратура в Абу Даби
На 13 юни популярният авангардист Христо Явашев-Кристо навършва 83, дни преди откриването на лондонската си плаваща статуя в Хайд парк, езерото Серпентайн. В едноименната художествена изложба ще има галерия на статуи, рисунки, колажи и фотографии от творчеството на Кристо и спътницата му в живота и в изкуството Жан-Клод, което обгръща повече от 6 десетилетия.
Кристо е най-влиятелният създател от български генезис в международен мащаб, името му участва в учебници и енциклопедии. Участвал е в търсенията на групата на “новите реалисти” и е дал своя емблематичен принос за “природното изкуство”. Обект е на профилирани изкуствоведски проучвания и книги, отдадено му е особено изследване на университета “Харвард”. Произведенията му са в влиятелни музеи, сбирки и галерии по целия свят.
Замисълът засенчва Хеопсовата пирамида
От 1977 година авангардистът и брачната половинка му замислят план на мастаба – тип древноегипетска гробница, присъща за Месопотамия, с формата на пресечена пирамида. Тя би трябвало да се издига в Обединените арабски емирства на 150 м височина, малко над пирамидата на Хеопс в Гиза, Египет. Състои се от 410 хиляди варела в яркооранжеви цветове – като мозайка, въодушевена от ислямската архитектура. Ако се реализира, би била единствената непрекъсната творба на креативния тандем.
За място двамата избират пустинния регион Ал Гарбия край оазиса Лива, на 160 км южно от Абу Даби. За страдание Жан-Клод умира на 74-годишна възраст на 18 ноември 2009 година, преди да види плана им сбъднат.
Временната структура в Хайд парк се състои от 7506 варела върху плаваща платформа от полиетиленови кубове, застопорени за дъното с котви. Видимата им част е оцветена в алено и бяло, а ръбовете им – в разнообразни оттенъци на аленото, синьото и бледолилавото. Както изяснява Кристо, съдържат се трите цвята на английския байрак, а “лилавото е доста кралско”.
“Знам какво е да си емигрант ”
В изявление за „ Цайт ” Кристо споделя: “До 1956-а следвах в Художествената академия в София и в никакъв случай не бях излизал от България. По време на посещение на родственици в Прага, при което имах единствено студентска брошура, взех решение: в никакъв случай повече няма да се върна в тази тъпа България, ще остана в Прага, тя се намира по-близо до Запада ”.
Прилагателното „ тъпа ” развихри гореща дискусия у нас, въобще въпросът за трансформацията на Христо Явашев в Кристо е една от болните тематики, пропити от политически несъгласия. Защо ли, откакто е кристално ясно какво е имал поради Кристо. Да, по този начин е мислел 21-годишният студент във времената на събитията в Будапеща, когато стотици хиляди избягаха от комунистическите страни на Запад.
Кристо остава единствено с краткотрайно позволение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети, до момента в който инцидентно се сближава с група лекари, които се готвят за бягство. Подкупват един митничар и той ги скрива в пломбиран вагон на товарен трен за Австрия.
“Знам какво е да си емигрант – самият аз съм бягал през поля и гори”, споделя Кристо. Майка му също е бежанка от Солун малко преди експлоадирането на Първата международна война. Дядо му, македонски бунтовник, е екзекутиран от турците по време на Балканската война.
Баща му пък е модернист – вкарва нови химически артикули в известната текстилна фабрика “Принц Кирил”. След национализацията обаче е разгласен за зложелател на народа и е вкаран в пандиза, откакто пийнал служащ възпламенява голямо количество плат, само че инсценират бойкот.
Кристо дълго време приказва единствено български и съветски. “Просто нямах време да уча непознати езици – трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, с цел да се устоявам.” Разказва, че е живял в доста страни по света, като цели 17 е бил без поданство (през 1973-а получава американско): “През всичките тези години бях безотечественик. Но не поданството – идентичността прави индивида. А моята еднаквост е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме”.
Неговият Райхстаг влезе в политическата история
Разказвайки по какъв начин се е избавил от ужасните комунистически времена, Кристо споделя: „ Когато обаче бягаш от нещо, ти продължаваш да си обвързван за него. Затова имах мощно предпочитание да направя план, повлиян от източно-западните връзки по време на Студената война. Мястото, където тези връзки се пресичаха, беше Берлин ”.
Освен това след подпалването на Райхстага през 1933 година Хитлер е преследвал доста хора от левицата. „ И кой е основният обвинен? Български болшевик! Е, в случай че бях роден в Небраска, Райхстагът нямаше да значи нищо за мен “, споделя Кристо.
Той и Жан-Клод развиват концепцията за пакетирането от 1971-а. Разрешение за акцията обаче им е отказано три пъти през годините – канцлерът Хелмут Кол е твърдо срещу, тъй като постройката се водела владеене на немската нация, т.е. на към 80 млн. души.
„ Кол трансформира процеса по приемането на позволение в 70-минутен спор през 1991 година Не мисля, че е имало друго произведение на изкуството, определено посредством парламентарен дебат. При вота обаче разбихме канцлера. И по този начин творбата влезе в политическата история. ”
В последна сметка „ Опакованият Райхстаг ” притегля над 5 млн. гости от целия свят, а управляващите, които с години се чудят дали да дадат позволение за плана, пожелават той да бъде удължен. Кристо незабавно отхвърля.
„ Опаковай страха на моята татковина ”
През 2016 година над 1 млн. души минават по неговите “Плаващи кейове” за 16 дни. Хората изпитват гратис чувството от вървене по вода (или по гърба на кит). Най-престижните международни медии са във екстаз от следващия план на Кристо. У нас обаче са на ход дежурните ляво-десни дрязги – дали неговото е изкуство, дали той е българин… И по едно и също време с това в западните изявления непроменяемо се акцентира, че Кристо е българин.
Журналистът Антонио Ферари написа на първа страница на „ Кориере каузи сера “: „ Инсталацията на българския създател показва куража и гениалността на една страна, която малко познаваме, освен това най-вече като нарицателно разбиране ”. Той има поради „ избори по български “ (спечелени с 99,9 на сто), „ българско смирение “, т.е. покорно смирение, атентата против папата… „ Десетки пъти съм бил в България и мога да ви уверя, че българите са гениални и храбри – тъкмо като Кристо! ”
Надали всички българи са тъкмо като Кристо и не всички споделят думите му: “Едно от удоволствията от това да си актьор, е да правиш това, което искаш. Всички наши произведения, мои и на Жан-Клод, са изцяло безполезни, безусловно безсмислени, никому ненужни… Ние не вършим нищо положително или неприятно, всички тези морални полемики са изцяло непотребни. Работата на актьора съставлява безспорна независимост и е извънредно надалеч от политиката, морала и прочие”.
Сега можем да разберем за какво Кристо е толкоз разчувствуван, когато получава от български студент стиховете, които са му отдадени от Блага Димитрова:
Ти, който можеш всичко да опаковаш –
суша, вятър и море,
облаци и снежни върхове,
опаковай страха на моята татковина!
На 13 юни популярният авангардист Христо Явашев-Кристо навършва 83, дни преди откриването на лондонската си плаваща статуя в Хайд парк, езерото Серпентайн. В едноименната художествена изложба ще има галерия на статуи, рисунки, колажи и фотографии от творчеството на Кристо и спътницата му в живота и в изкуството Жан-Клод, което обгръща повече от 6 десетилетия.
Кристо е най-влиятелният създател от български генезис в международен мащаб, името му участва в учебници и енциклопедии. Участвал е в търсенията на групата на “новите реалисти” и е дал своя емблематичен принос за “природното изкуство”. Обект е на профилирани изкуствоведски проучвания и книги, отдадено му е особено изследване на университета “Харвард”. Произведенията му са в влиятелни музеи, сбирки и галерии по целия свят.
Замисълът засенчва Хеопсовата пирамида
От 1977 година авангардистът и брачната половинка му замислят план на мастаба – тип древноегипетска гробница, присъща за Месопотамия, с формата на пресечена пирамида. Тя би трябвало да се издига в Обединените арабски емирства на 150 м височина, малко над пирамидата на Хеопс в Гиза, Египет. Състои се от 410 хиляди варела в яркооранжеви цветове – като мозайка, въодушевена от ислямската архитектура. Ако се реализира, би била единствената непрекъсната творба на креативния тандем.
За място двамата избират пустинния регион Ал Гарбия край оазиса Лива, на 160 км южно от Абу Даби. За страдание Жан-Клод умира на 74-годишна възраст на 18 ноември 2009 година, преди да види плана им сбъднат.
Временната структура в Хайд парк се състои от 7506 варела върху плаваща платформа от полиетиленови кубове, застопорени за дъното с котви. Видимата им част е оцветена в алено и бяло, а ръбовете им – в разнообразни оттенъци на аленото, синьото и бледолилавото. Както изяснява Кристо, съдържат се трите цвята на английския байрак, а “лилавото е доста кралско”.
“Знам какво е да си емигрант ”
В изявление за „ Цайт ” Кристо споделя: “До 1956-а следвах в Художествената академия в София и в никакъв случай не бях излизал от България. По време на посещение на родственици в Прага, при което имах единствено студентска брошура, взех решение: в никакъв случай повече няма да се върна в тази тъпа България, ще остана в Прага, тя се намира по-близо до Запада ”.
Прилагателното „ тъпа ” развихри гореща дискусия у нас, въобще въпросът за трансформацията на Христо Явашев в Кристо е една от болните тематики, пропити от политически несъгласия. Защо ли, откакто е кристално ясно какво е имал поради Кристо. Да, по този начин е мислел 21-годишният студент във времената на събитията в Будапеща, когато стотици хиляди избягаха от комунистическите страни на Запад.
Кристо остава единствено с краткотрайно позволение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети, до момента в който инцидентно се сближава с група лекари, които се готвят за бягство. Подкупват един митничар и той ги скрива в пломбиран вагон на товарен трен за Австрия.
“Знам какво е да си емигрант – самият аз съм бягал през поля и гори”, споделя Кристо. Майка му също е бежанка от Солун малко преди експлоадирането на Първата международна война. Дядо му, македонски бунтовник, е екзекутиран от турците по време на Балканската война.
Баща му пък е модернист – вкарва нови химически артикули в известната текстилна фабрика “Принц Кирил”. След национализацията обаче е разгласен за зложелател на народа и е вкаран в пандиза, откакто пийнал служащ възпламенява голямо количество плат, само че инсценират бойкот.
Кристо дълго време приказва единствено български и съветски. “Просто нямах време да уча непознати езици – трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, с цел да се устоявам.” Разказва, че е живял в доста страни по света, като цели 17 е бил без поданство (през 1973-а получава американско): “През всичките тези години бях безотечественик. Но не поданството – идентичността прави индивида. А моята еднаквост е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме”.
Неговият Райхстаг влезе в политическата история
Разказвайки по какъв начин се е избавил от ужасните комунистически времена, Кристо споделя: „ Когато обаче бягаш от нещо, ти продължаваш да си обвързван за него. Затова имах мощно предпочитание да направя план, повлиян от източно-западните връзки по време на Студената война. Мястото, където тези връзки се пресичаха, беше Берлин ”.
Освен това след подпалването на Райхстага през 1933 година Хитлер е преследвал доста хора от левицата. „ И кой е основният обвинен? Български болшевик! Е, в случай че бях роден в Небраска, Райхстагът нямаше да значи нищо за мен “, споделя Кристо.
Той и Жан-Клод развиват концепцията за пакетирането от 1971-а. Разрешение за акцията обаче им е отказано три пъти през годините – канцлерът Хелмут Кол е твърдо срещу, тъй като постройката се водела владеене на немската нация, т.е. на към 80 млн. души.
„ Кол трансформира процеса по приемането на позволение в 70-минутен спор през 1991 година Не мисля, че е имало друго произведение на изкуството, определено посредством парламентарен дебат. При вота обаче разбихме канцлера. И по този начин творбата влезе в политическата история. ”
В последна сметка „ Опакованият Райхстаг ” притегля над 5 млн. гости от целия свят, а управляващите, които с години се чудят дали да дадат позволение за плана, пожелават той да бъде удължен. Кристо незабавно отхвърля.
„ Опаковай страха на моята татковина ”
През 2016 година над 1 млн. души минават по неговите “Плаващи кейове” за 16 дни. Хората изпитват гратис чувството от вървене по вода (или по гърба на кит). Най-престижните международни медии са във екстаз от следващия план на Кристо. У нас обаче са на ход дежурните ляво-десни дрязги – дали неговото е изкуство, дали той е българин… И по едно и също време с това в западните изявления непроменяемо се акцентира, че Кристо е българин.
Журналистът Антонио Ферари написа на първа страница на „ Кориере каузи сера “: „ Инсталацията на българския създател показва куража и гениалността на една страна, която малко познаваме, освен това най-вече като нарицателно разбиране ”. Той има поради „ избори по български “ (спечелени с 99,9 на сто), „ българско смирение “, т.е. покорно смирение, атентата против папата… „ Десетки пъти съм бил в България и мога да ви уверя, че българите са гениални и храбри – тъкмо като Кристо! ”
Надали всички българи са тъкмо като Кристо и не всички споделят думите му: “Едно от удоволствията от това да си актьор, е да правиш това, което искаш. Всички наши произведения, мои и на Жан-Клод, са изцяло безполезни, безусловно безсмислени, никому ненужни… Ние не вършим нищо положително или неприятно, всички тези морални полемики са изцяло непотребни. Работата на актьора съставлява безспорна независимост и е извънредно надалеч от политиката, морала и прочие”.
Сега можем да разберем за какво Кристо е толкоз разчувствуван, когато получава от български студент стиховете, които са му отдадени от Блага Димитрова:
Ти, който можеш всичко да опаковаш –
суша, вятър и море,
облаци и снежни върхове,
опаковай страха на моята татковина!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ