В Европейския съюз има около 4 млн. украински бежанци. Сега

В Европейския съюз има към 4 млн. украински бежанци. Сега потокът е от хора, които отхвърлят да вземат по насила съветски паспорти в окупираните територии. Говорят фамилии, които бягат от съветска окупация. А пътят им минава през Санкт Петербург.

Най-големият поток от украински бежанци в този момент е от наводнените региони край язовир Нова Каховка , чиято стена беше взривена през юни, споделят доброволци от Санкт Петербург. В региона на залятите територии е невероятно да се живее - няма чиста вода, светлина, връзки, има разрушени къщи и кал.

Освен от тези региони обаче, бежанци идват и хора от Мариупол, Луганск и Донецк, споделят доброволци от съветския Санкт Петербург. Бягашите украинци отхвърлят да вземат съветски паспорт по насила в окупираните теритоии. Кореспондент на се срещна с хора, които нямат различен избор, с изключение на да тръгнат към Европейски Съюз.
" Моят роден град е опустошен "
Сергей (фамилията му не се показва поради сигурността на околните му, останали в Мариупол) към този момент е във Финландия. Настанен е в дребен комфортен апартамент. Без проблем може да се движи с инвалидната си количка и да излезе на открито, тъй като е на първия етаж.

Той е на 55 години, занимавал се е със спорт, работил е в заводите " Азовстал " и " Илич ". Преди това е бил в Европа, с парите купил два жилището в Мариупол, имал вила и фамилен бизнес - дребен магазин, ръководен от жена му.

На 24 февруари 2022 година той е нощна промяна в завода. Когато чува тътнеж, първо си мисли, че е мощна гръмотевична стихия.

" Обадих се на диспечерката, а тя извика: " Война! Бомбардират Киев! ". Изчакахме края на промяната, качихме се в рейса и чухме, че се води непосредствен пердах. До входа на завода стояха доброволци с картечници ", спомня си Сергей.

Тогава не осъзнава сериозността на обстановката, мисли си, че съветските войски ще " пострелят и ще си тръгнат “. Но на 19 март бомба пада върху къщата му. Съпругата и децата му се разминават с нерешителност, само че той е ранен: " Краката ми не се движеха, започнах да викам, да крещя за помощ “.

Наранен гръбначен дирек. На другия ден го карат с количка до болничното заведение. Там обаче не могат да му оказват помощ. Сега той към този момент не може да върви.

Съсед оказва помощ на брачната половинка и децата му да изоставен Мариупол, с цел да отидат в Германия . Той няма по какъв начин да тръгне, десетина дни лежи в порутената къща на стара съседка, която се грижи за него както може.

Тогава в къщата влиза проруската Народна милиция на самопровъзгласилата се Донецка национална република.

" Попитах едно момче от тях по кое време ще свърши всичко. Той сподели: " Изчакайте по-добри времена ". Настаниха се там, след два дни извадиха високоговорител на улицата и включиха " Калинка-Малинка " (популярна съветска песен) до къщите ни ", споделя още Сергей. Това завършва, откакто украинците от „ Азовстал “ стартират обстрел.

Дълго Сергей героично се учи да върви с проходилка. Жена му и децата се връщат в Мариупол през август 2022 година, тъй като това е " тяхната земя ". Съпругата му бързо взема съветски паспорт, макар че той я приканва да намерения за бъдещето на децата.

Тя си намира работа като рецепционистка в сауна, където постоянно идват военни. Един ден се прибира у дома и ръцете ѝ са в синини. Разказва, че боен е изискал девойки, а когато му споделила, че няма, той я хванал жестоко и отсякъл: " Тогава ела ти ". Въпреки това тя остава да работи там.

И животът им към този момент напълно не е същият - Сергей не може да прави нищо, тъй като е неработоспособен, и напрежението пораства.
В града има горест, това не е моят Мариупол отпреди войната
" Сякаш тези дяволи, които пристигнаха, я омагьосаха, разбрах, че би трябвало да си потегли. Че в никакъв случай няма да бъда в по-лошо състояние. В града има горест, това не е моят Мариупол отпреди войната. Моят роден град е опустошен ", споделя още украинецът.

Пътува до Санкт Петербург съвсем една седмица. Доброволците го водят до границата. Сергей към този момент им е изпратил фотоси и видеоклипове от новия си дом във Финландия. Благодари на всички, които са му помогнали да се измъкне. Вече не изпитва ненавист към руснаците, а единствено безкрайна горест, тъй като те са " изгубени души ".
" Какво се случи след тази " независимост "? "
Иван и Инна са съпрузи пенсионери. Заедно със сестрата на Инна - Анна, те напущат град Олешки , който се намира покрай Нова Каховка, поради голямото наводняване.

" Потъвахме, вълната беше толкоз висока, а по-късно имаше съвсем непрестанен обстрел, едвам се измъкнахме ", спомня си Анна.

Иван добавя, че е снимал гроба на родителите си, където всичко е било под вода: " Снимката на майка ми беше останала, тъй че я удари шрапнел в лицето. Няма успокоение даже на гробището ".

Водата остава пет дни, преди да почне да се оттича и през това време те са принудени да стоят на покрива на къщата си.

" Ние оцеляхме, само че други умираха по покривите... Къщите на някои се срутиха, вътре останаха мъртви хора ", бърше сълзите си и Инна.

Те са живи, само че домът им е изцяло погубен от водата и неспособен за живеене. Решават обаче да останат жители на своята страна, на чиято земя в този момент господстват чужденци.
Ако имаш съветски паспорт, ще те заговорят, в случай че не - сбогом.
" Сега е по този начин: в случай че имаш съветски паспорт, ще те заговорят, в случай че не - сбогом. На тези, които са останали с украински документи, непосредствено им е беше казано да изоставен ", прибавя дамата.

Тръгват към Естония. За да стигнат първо до Санкт Петербург, минават през Крим . На граничния пункт пенсионерите са разпитвани дали техни родственици са служили във Въоръжените сили на Украйна, дали са ходили на манифестации против съветските управляващи, за какво са напуснали и какво мислят за " специфичната военна интервенция ".

Инна споделя, че към момента не схваща за какво руснаците не назовават войната война и по какъв начин сякаш не могат да схванат за какво хората, които към този момент нямат дом и са принудени да се откажат от поданството си, напущат.

" Не знам за какво питат: " Защо не ни обичате? ", белким не са видели обстрела, белким не са видели шестметровата вълна, която идваше към нас? И не може да се каже " окупирани територии ", би трябвало да се каже " освободени ". А какво се случи след тази " независимост "? ", пита тя и сама дава отговор - че всичко е опожарено или наводнено.

Децата и внуците на двамата пенсионери отпътуват още след началото на войната. Анна си спомня по какъв начин тогава внучката ѝ я моли: " Бабо, единствено не вземай съветски паспорт, другояче няма да те видя повече! ".
Един татко, погубен пред очите на децата си
На гарата в Санкт Петербург от влака слиза жена в черно. До нея вървят момиче на към 12 години и по-голям юноша. Майка, щерка и наследник. Чака ги доброволец, който ги пита дали имат храна и вода, с цел да продължат пътуването към границата. Когато схваща, че нямат нищо, предлага с младежа да отидат до денонощния магазин.
Мозъкът му се пръсна в стаята, в която седяхме всички
Докато вървят, Женя споделя историята на фамилията. На 30 юли пред очите им е погубен татко му. " Мозъкът му се пръсна в стаята, в която седяхме всички, пробвах се да го свестя, само че той умря ". Сестра му не знае, че е мъртъв - фамилията се тревожи, че тя има епилепсия и може да получи припадък при новината, споделя студентът, който е учил осведомителни технологии в Херсон.

Девет дни след гибелта на бащата фамилията напусна Олешки. Женя споделя, че е мечтал да види Санкт Петербург, само че не по този метод. Докато вървят назад с храна и вода, около тях прелитат младежи на скейтбордове и скутери.

" При нас се отучихме да излизаме далеко за година и половина окупация, стараехме се въобще да не вървим на никое място, имаше и полицейски час ", споделя още Женя.

Сега фамилията е в сигурност. А психолозите доброволци към този момент деликатно са споделили на сестра му, че татко ѝ е останал в Олешки вечно.