Храните от полето до трапезата: МЗХ ще изготви предложенията за проследяемост
„ В европейската система за проследяемост на храните е заложена философията за запазване на човешкото здраве и тя работи безкомпромисно във връзка с използването й от всички бизнес оператори. По закон едно дружество не може да действа, в случай че не ползва правилото на проследяемост на продукта от полето до трапезата и не дава информацията, която се обработва през тази система. Затова тя може да бъде надеждна основа за продан на информация по повод процеса на следене и контрол за реализирането на фискален надзор върху придвижването на питателните артикули на територията на страната “.
Това съобщи заместник-министър Александър Йоцев по време на работна среща, инициирана от Министерство на земеделието и храните , сред представители на браншови организации на производители и преработватели на храни и Националната организация за приходите (НАП).
Министерство на земеделието и храните ще изготви оферти , които да дефинират вероятните допирни точки сред двете системи за проследяемост, уточни зам.-министърът.
Предложението за осъществяване на среща в подобен формат беше отправено към Министерство на земеделието и храните от 14 национално показани браншови организации от хранителната промишленост и прегледано на постоянното съвещание на Националния съвет по храните на 9 октомври т.г.
На срещата в Министерство на земеделието и храните бяха разисквани на практика въпроси, свързани с използването на Наредба Н-5 от 29 септември 2023 година на Министерство на финансите за изискванията и реда за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск на територията на България, включително и на хранителни артикули. Наредбата дефинира реда за авансово обявление на данни за транспорт на артикули с висок фискален риск, тяхното поправяне или отменяне при несбъднат транспорт, както и редът за потвърждаване приемането или изпращането на стоките. В нея се дефинират и условията към фискалните контролни пунктове и реда за издаване и за даване на неповторим номер за транспорт на стока с висок фискален риск.
Всички участници в срещата се сплотиха към разбирането за нуждата от повишение на проследимостта и понижаване на нелоялните и противозаконни практики при търговията с храни, които основават неравнопоставеност по повод лоялните бизнес оператори, вредят на фиска и подкопават потребителското доверие. Същевременно браншовите организации, участници в срещата, насочиха рекомендация за по-ясно дефиниране на критериите за установяване на стоките, които попадат в обсега на деяние на Наредбата и правене на обстоен консолидиран лист със съответните стокови групи, които подлежат на подобен надзор. Към момента Наредбата е използвана единствено за транспорт на артикули от и за територията на друга държава-членка на Европейски Съюз. От 1 януари 2024 година тя ще регламентира и декларирането на транспорти на артикули и навътре в страната. От сектора акцентираха нуждата от по-широка разяснителна активност измежду заинтригуваните лица за правилното техническо използване на условията на поднормативния акт.
„ Анализите на Национална агенция за приходите сочат, че към този момент има позитивни резултати за фиска от използването на новите правила от Наредбата. След 1 януари 2024 година, когато влизат в действие и текстове, регламентиращи декларирането на транспортите на артикули в страната, чакаме още по-ефективен фискален надзор и повишение на събираемостта. Промените в Наредбата са направени за предварителна защита на измамите с Данък добавена стойност, укриване и невнасянето на налози “, безапелационен е заместник-изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите Георги Димов. Той добави, че последващите промени на поднормативния акт ще са направени в деен разговор с бизнеса, като ще бъдат взети поради и доста от предложенията на браншовите организации.
По време на срещата, шефът на дирекция „ Политики по агрохранителната верига “ доктор Илиян Костов осведоми за стартиралия развой на правене на национална позиция по предлагането на Европейска комисия за смяна на регламента за опаковките, предопределени за приложимост и допир с храни, като изрази очакване браншовите организации от бранша да изпратят своите мнения.
Това съобщи заместник-министър Александър Йоцев по време на работна среща, инициирана от Министерство на земеделието и храните , сред представители на браншови организации на производители и преработватели на храни и Националната организация за приходите (НАП).
Министерство на земеделието и храните ще изготви оферти , които да дефинират вероятните допирни точки сред двете системи за проследяемост, уточни зам.-министърът.
Предложението за осъществяване на среща в подобен формат беше отправено към Министерство на земеделието и храните от 14 национално показани браншови организации от хранителната промишленост и прегледано на постоянното съвещание на Националния съвет по храните на 9 октомври т.г.
На срещата в Министерство на земеделието и храните бяха разисквани на практика въпроси, свързани с използването на Наредба Н-5 от 29 септември 2023 година на Министерство на финансите за изискванията и реда за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск на територията на България, включително и на хранителни артикули. Наредбата дефинира реда за авансово обявление на данни за транспорт на артикули с висок фискален риск, тяхното поправяне или отменяне при несбъднат транспорт, както и редът за потвърждаване приемането или изпращането на стоките. В нея се дефинират и условията към фискалните контролни пунктове и реда за издаване и за даване на неповторим номер за транспорт на стока с висок фискален риск.
Всички участници в срещата се сплотиха към разбирането за нуждата от повишение на проследимостта и понижаване на нелоялните и противозаконни практики при търговията с храни, които основават неравнопоставеност по повод лоялните бизнес оператори, вредят на фиска и подкопават потребителското доверие. Същевременно браншовите организации, участници в срещата, насочиха рекомендация за по-ясно дефиниране на критериите за установяване на стоките, които попадат в обсега на деяние на Наредбата и правене на обстоен консолидиран лист със съответните стокови групи, които подлежат на подобен надзор. Към момента Наредбата е използвана единствено за транспорт на артикули от и за територията на друга държава-членка на Европейски Съюз. От 1 януари 2024 година тя ще регламентира и декларирането на транспорти на артикули и навътре в страната. От сектора акцентираха нуждата от по-широка разяснителна активност измежду заинтригуваните лица за правилното техническо използване на условията на поднормативния акт.
„ Анализите на Национална агенция за приходите сочат, че към този момент има позитивни резултати за фиска от използването на новите правила от Наредбата. След 1 януари 2024 година, когато влизат в действие и текстове, регламентиращи декларирането на транспортите на артикули в страната, чакаме още по-ефективен фискален надзор и повишение на събираемостта. Промените в Наредбата са направени за предварителна защита на измамите с Данък добавена стойност, укриване и невнасянето на налози “, безапелационен е заместник-изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите Георги Димов. Той добави, че последващите промени на поднормативния акт ще са направени в деен разговор с бизнеса, като ще бъдат взети поради и доста от предложенията на браншовите организации.
По време на срещата, шефът на дирекция „ Политики по агрохранителната верига “ доктор Илиян Костов осведоми за стартиралия развой на правене на национална позиция по предлагането на Европейска комисия за смяна на регламента за опаковките, предопределени за приложимост и допир с храни, като изрази очакване браншовите организации от бранша да изпратят своите мнения.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ