В Европа започна ядрен конфликт. Така е озаглавил статията си

В Европа стартира нуклеарен спор. Така е озаглавил публикацията си анализаторът на „ РИА Новости “ Сергей Савчук. Все отново става въпрос за мирния атом, а не за война. В очите на създателя острото опълчване сред държави-членки, подкрепящи развиването на нуклеарната енергетика и страни, остро противопоставящи се на мирния атом сега в действителност може да се назова нуклеарен спор. Савчук обаче отбелязва, че има данни, въпреки и непотвърдени публично, че в близко бъдеще управлението на Европейски Съюз в лицето на Еврокомисията има намерение да сътвори условия, които оптимално да облекчат и насърчат вложенията в бранша на нуклеарната и газовата енергетика. Поне такава информация се е появила в английски медии, които се базират на свои източници в Брюксел. Което значи, че ръководителите на Европейски Съюз от своя страна са подготвени да признаят мирния атом и природния газ за екологично чисти енергийни източници, което автоматизирано ще вдигне наложените върху тях ограничавания поради прехода от обичайната към различна енергетика. Авторът напомня, че през декември редица страни от Европейски Съюз изрично изрекоха своята поддръжка най-много за бъдещето на атомната сила. И преди всичко измежду тях показва България, припомняйки по какъв начин страната ни преди години под натиска на Съединени американски щати се отхвърли от плана „ Южен поток “, а през днешния ден с известна злоба следи по какъв начин Турция се радва на всички геополитически и стопански плюсове, произхождащи от статута й на южен газов хъб на Европа, откакто съветският газопровод направи лек завой на юг и вместо край Варна, излезе на сушата край Люлебургас. Благодарение на което на България се наложи да се задоволи с по-скромната роля на транзитьор на газ от „ Турски поток “. В разбора се напомня и че преди време София отхвърли предлагането на „ Росатом “ за построяването на АЕЦ „ Белене “. Което се случи незабавно след присъединението на Крим към Руската Федерация. И българското държавно управление, следвайки сляпо политиката на Запада и модерния зелен дневен ред, просто се е отказало да допусне съветските компании до присъединяване в подобен план. Но идва трагичната 2021 година, в която излиза наяве, че АЕЦ „ Козлодуй “ с двата си ВВЕР-1000 е надали не единственият сигурен източник на електрическа енергия в страната. Всъщност създателят на публикацията позволява неточност, цитиртайки и спрените от дълго време реактори ВВЕР-440. Но отбелязва, че поради турбуленциите с цените на тока през миналата година, АЕЦ „ Козлодуй “ е съумял съвсем да утрои приходите си, които са достигнали 414 млн. $. Според думите на Севчук протичащото се е предиздвикало управляващите у нас да трансформират позицията си и да стартират да пазят включването на атомната сила в листата на екологосъобразните. Полша също се включва измежду бранителите на мирния атом в Европейски Съюз, поради проектите си да построи първа АЕЦ. От страната от дълго време не се чува за дефинитивно разкъсване с Русия и отменяне на зависимостта от нея благодарение на доставките на демократичния полутечен природен газ от Съединени американски щати. Местните медии към този момент всекидневно означават за кой ден подред „ Газпром “ не резервира потенциал по полския сектор на газопровода „ Ямал-Европа “. Вкарана в клопката на личната си политика, неспособна да задоволи вътрешните си потребности без въглищата и нямайки пари да извърши своята част от така наречен зелена договорка Варшава също се обръща към атомната сила. Анкетите измежду локалното население демонстрират, че 75% поддържат построяването на АЕЦ. Така в средата на декември полската компания Synthos Green Energy подписа съглашение с американската компания GE Hitachi Nuclear Energ и канадската BWXT за построяването на най-малко 10 дребни модулни реактора BWRX-300. Всичко би изглеждало прелестно, в случай че нямаше едно само че. Меморандума допуска, че американско-канадският тандем ще измъкне Полша от газовата битка на Русия, само че това ще се случи не по-рано от 2029 година, защото дребният модулен реактор BWRX-300 към този момент съществува само като красива презентация. Но главният бранител на включването на атомната сила към екологично чистите е Франция. Което никога не е изненада. Към момента страната разполага с 56 реактора с обща мощ над 60 гигавата, което и дефинира първо място в Европа и второ в Света по този индикатор. Също по този начин над 70% от потребяваната от французите електрическа енергия (413 тераватчаса) се създава от АЕЦ, а с помощта на ниската цена на френската атомна електрическа енергия страната изнася п над 76 тераватчаса годишно, което води до доход в държавния бюджет от най-малко 3 милиарда евро. Именно заради всичко това Франция, получавайки поддръжката и на България, Хърватия, Чехия, Финландия, Полша, Унгария, Словакия, Словения и Румъния, изпрати до Европейска комисия писмо, с което упорства нуклеарната сила да бъде приета за безвредна за околната среда. Но против това предложение твърдо застава Германия. Министърът на околната среда на страната Щефи Лемке, подкрепяна от австрийската си сътрудник Леонора Гевеслер, остро разкритикува самодейността на 10-те страни, отбелязвайки по какъв начин атомната сила не може да бъде считана за безвредна, като редом с това е способна освен да докара до страховити произшествия, само че и да токсини околната среда за десетилетия напред. И тук към този момент ясно стартират да се виждат две неща. Първото е, че прехваленото европейско единение е налице само в случаите, когато по предписание зад океана би трябвало да бъдат въведени следващите наказания против Русия. А при всяка появила с опасност за националната финансова или енергийна сигурност, европейските страни, забравяйки за всякаква дипломация, дърпат одеялото към себе си. Но Берлин стои на позицията против мирния атом неслучайно. В края на социалистическата епоха, когато Федерална Република Германия и Германска демократична република се обединяваха, едно от главните условия за основаването на единна Германия бе незабавното прекъсване на нуклеарните централи в източната част на страната. Именно тогава бяха спрени вечно централите в Грайфсвалд и Райнсберг, а строителството на АЕЦ „ Щендал “ е спряно. Като продължение на тази политика предходната седмица Германия затвори 3 от 6-те си останали нуклеарни реактора, с помощта на което се лиши от раз от 5% от генериращите си мощности. Но позицията на германците може да бъде разбрана. Докато те десетилетия наред непринудено се отказваха от мирния атом за сметка на по-скъпия газ и нестабилните ВЕИ, техните съседи просто стояха и чакаха да видят резултата от този немски опит. И когато стана ясно, че даже за богатата Германия сходен преход не е напълно по джоба, а във време на световна рецесия няма и задоволително сила за всички, редица членове на Европейски Съюз премислиха позициите си. Така се стигна до трагикомичната обстановка, в която до през вчерашния ден твърди съперници на атомната енергетика през днешния ден застават зад нея и желаят да бъде приета за екологична. В същото време Германия, като единствената съзнателно изпълняваща всички условия за атомно енергийно разоръжаване, в този момент се оказа със спукано корито. Второто, което се вижда в създалата се сега обстановка, е установеният за следващ път факт, че политиката на Запада не се образува от тим експерти и представители на основни сфери, а от краткотрайно ръководещи популисти. А управниците на страните би трябвало да знаят данните от статистиката, че има единствено един метод да се обезпечи електрическа енергия за всеки дом и в същото време да се забави световното стопляне и това е атомната сила. Тя е единствената, която освен не замърсява атмосферата, само че и интензивно понижава изхвърлянето на парникови газове. Докато в това време обичаните на екозащитниците ветрогенератори и фотоволтаици в действителност замърсяват природата. Всяка година в земята се погребват хиляди вятърни перки, съдържащи композитни материали, чиято преправка е стопански неизгодна, с помощта на което те ще се разлагат епохи. В същото време към този момент има целия полета, затрупани с излезли от употреба фотоволтаични панели. Там са складирани милиони тонове кварцово стъкло, а никой не приказва нито за повторното му потребление, нито за утилизация. Единният Запад е притиснат в действителността на собственоръчно издигнатото менгеме, в което от едната страна го натискат отговорностите, произхождащи от Зелената договорка, а от другата – законите на физиката и на пазара. Като че ли изборът е явен, само че западните страни не търсят лесния път.