Онколог: От това страдат поне 200 000 българи
В Европа и развитите страни вторичният лимфедем се развива най-често след интервенции, при които са отстранени лимфни възли и са прекратени значими лимфни пътища. След онкологичното стадиране на пациента в доста случаи се постанова лимфните възли да бъдат отстранени по медицински показания, защото в тях могат да се намират метастази. Това сподели доктор Мирослава Чортова, онколог.
" За страдание, лимфната дисекция без следваща реорганизация на лимфните пътища води до нарушение дренажа на лимфната течност в съответната област и до риск от развиване на оток. Отокът се получава при дисбаланс сред транспортния потенциал на лимфните пътища, който след спирането им е мощно понижен или изчезнал, и количеството лимфна течност в подкожието, която би трябвало да се транспортира отвън региона за единица време. Първоначално лимфните съдове се уголемяват и поемат по-голямо количество течност. Ако отокът и нарасналото налягане в подкожието обаче персистират, стените им задебеляват, клапите им и мускулните кафези към тях се повреждат, настава фиброзиране и склерозиране на съдовете, в резултат на което те стават изцяло нефункционални – т.е. неспособни да организират лимфна течност ", разяснява още тя.
" Хирургично лекуване на лимфедем може да се приложи във всичките му стадии. Желателно е обаче това да се случи преди лимфните съдове да са изгубили клапния си уред и способността си да правят перисталтични придвижвания. Оптимално в първи и втори етап на лимфедем би следвало да се приложи функционална лимфна хирургия, при което блокираният лимфен път се пренасочва към венозната система. Това се реализира посредством лимфовенозни анастомози или се трансплантира нова лимфна тъкан посредством трансфер на лимфни възли от друго място на тялото. В тежки стадии на лимфедем, при които засегнатата област е мощно фиброзна, с корав оток и тежки кожни промени, реконструктивните хирургични способи не са показани и се прибягва до липосукция и ексцизионни способи. Те дават чудесни резултати за облекчение на признаците и възстановяване качеството на живот на пациентите, само че не реализират възобновяване на естествен лимфен дренаж и се постанова носене на компресивно долни дрехи до края на живота на пациента. Затова ранната диагностика е изключително значима – да се пристъпи към лекуване в стадий, когато можем да правим реорганизация на лимфните пътища ", сподели онкологът.
" Карциномът на млечната жлеза е най-честото раково заболяване при дамите в международен мащаб. Проучване на доктор Перейра и колектив наблюдава 10 години пациенти с интервенция на млечната жлеза и аксиларна лимфна дисекция заради карцином на гърдата. Данните демонстрират, че честотата на вторичния лимфедем след такава интервенция е 41%, а не 20%, както се смяташе до момента. Наистина това е доста огромен проблем. Като се има поради, че диагностиката и лекуването на лимфедема към момента и изключително в България са мощно подценявани и подценявани, това значи, че честотата на лимфедема е по-висока от формалните статистики. Ако имате близки, които са претърпели онкологични интервенции, следете за признаци на лимфедем и търсете помощ навреме. Трябва да се знае, че лъчетерапията неведнъж усилва риска от развиване на лимфедем. Лимфните съдове са извънредно фини и нежни структури, които елементарно се повреждат от радиацията. Но освен онкологичните интервенции водят до лимфедем. Травмите, инфекциите на меките тъкани, наднорменото тегло също са съществени рискови фактори. Началото на лимфедема след онкологичната интервенцията може да варира. При пациенти с аксиларна лимфна дисекция най-често клиничната картина се развива към 8-мия месец след интервенцията, само че от време на време и по-рано. Лимфедемът на долните крака след онкологични интервенции и радиотерапия се развива по-бързо след интервенцията, в сравнение с този на горните крака ", добави онкологът пред zdrave.to.
По публична статистика сега в България от второстепенен лимфедем страдат към 200 000 българи. На съответните звена в опазването на здравето оставяме да преценяват дали е по-смислено да се заплащат интервенциите на тези пациенти в чужбина, или да се влага в развиване на супермикрохирургията в България.
" За страдание, лимфната дисекция без следваща реорганизация на лимфните пътища води до нарушение дренажа на лимфната течност в съответната област и до риск от развиване на оток. Отокът се получава при дисбаланс сред транспортния потенциал на лимфните пътища, който след спирането им е мощно понижен или изчезнал, и количеството лимфна течност в подкожието, която би трябвало да се транспортира отвън региона за единица време. Първоначално лимфните съдове се уголемяват и поемат по-голямо количество течност. Ако отокът и нарасналото налягане в подкожието обаче персистират, стените им задебеляват, клапите им и мускулните кафези към тях се повреждат, настава фиброзиране и склерозиране на съдовете, в резултат на което те стават изцяло нефункционални – т.е. неспособни да организират лимфна течност ", разяснява още тя.
" Хирургично лекуване на лимфедем може да се приложи във всичките му стадии. Желателно е обаче това да се случи преди лимфните съдове да са изгубили клапния си уред и способността си да правят перисталтични придвижвания. Оптимално в първи и втори етап на лимфедем би следвало да се приложи функционална лимфна хирургия, при което блокираният лимфен път се пренасочва към венозната система. Това се реализира посредством лимфовенозни анастомози или се трансплантира нова лимфна тъкан посредством трансфер на лимфни възли от друго място на тялото. В тежки стадии на лимфедем, при които засегнатата област е мощно фиброзна, с корав оток и тежки кожни промени, реконструктивните хирургични способи не са показани и се прибягва до липосукция и ексцизионни способи. Те дават чудесни резултати за облекчение на признаците и възстановяване качеството на живот на пациентите, само че не реализират възобновяване на естествен лимфен дренаж и се постанова носене на компресивно долни дрехи до края на живота на пациента. Затова ранната диагностика е изключително значима – да се пристъпи към лекуване в стадий, когато можем да правим реорганизация на лимфните пътища ", сподели онкологът.
" Карциномът на млечната жлеза е най-честото раково заболяване при дамите в международен мащаб. Проучване на доктор Перейра и колектив наблюдава 10 години пациенти с интервенция на млечната жлеза и аксиларна лимфна дисекция заради карцином на гърдата. Данните демонстрират, че честотата на вторичния лимфедем след такава интервенция е 41%, а не 20%, както се смяташе до момента. Наистина това е доста огромен проблем. Като се има поради, че диагностиката и лекуването на лимфедема към момента и изключително в България са мощно подценявани и подценявани, това значи, че честотата на лимфедема е по-висока от формалните статистики. Ако имате близки, които са претърпели онкологични интервенции, следете за признаци на лимфедем и търсете помощ навреме. Трябва да се знае, че лъчетерапията неведнъж усилва риска от развиване на лимфедем. Лимфните съдове са извънредно фини и нежни структури, които елементарно се повреждат от радиацията. Но освен онкологичните интервенции водят до лимфедем. Травмите, инфекциите на меките тъкани, наднорменото тегло също са съществени рискови фактори. Началото на лимфедема след онкологичната интервенцията може да варира. При пациенти с аксиларна лимфна дисекция най-често клиничната картина се развива към 8-мия месец след интервенцията, само че от време на време и по-рано. Лимфедемът на долните крака след онкологични интервенции и радиотерапия се развива по-бързо след интервенцията, в сравнение с този на горните крака ", добави онкологът пред zdrave.to.
По публична статистика сега в България от второстепенен лимфедем страдат към 200 000 българи. На съответните звена в опазването на здравето оставяме да преценяват дали е по-смислено да се заплащат интервенциите на тези пациенти в чужбина, или да се влага в развиване на супермикрохирургията в България.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ