Изгубените съкровища на цар Соломон
В еврейската библия третият цар на Израел – Соломон – е разказан като умен, всесилен и необикновено богат държател. Соломон е управлявал от 965 до 925 година прочие н.е. Царувал е в просперираща империя и съумял да построи превъзходни дворци и замъци в Йерусалим. Той е и първият цар построил храм за съхранението на Кивота на завета – хипотетична златна кутия, в която се намирали Десетте божи заповеди. Но когато този храм е опустошен от вавилонците през 597-586 г.пр. н.е., съкровищата изчезват безследно и до през днешния ден никой не знае къде се намират.
В историческите сведения Соломон е изобразен като извънредно богат цар. В Книга на царете написа:
„ Теглото на златото, което пристигна при Соломон за една година беше 666 гения. Освен това имаше от търговци, продан на подправки, всички царе на Арабия и някои от шефовете в страната. “
Цар Соломон и Савската кралица. Картина на Edward Poynter, 1890. Wikipedia Изключително положителното финансово положение на Соломон е предиздвикало доста хора да считат, че някъде се намират скрити несметни благосъстояния, чакащи да бъдат открити. Въпреки това не е ясно тъкмо какви са тези съкровища – може да варират от златни и сребърни предмети до Кивота на завета.
Друг забавен предмет, който се загатва в легендите е вълшебен пръстен, на който било изгравирано името на Бог. Чрез силата на този пръстен цар Соломон можел да ръководи демони.
Златната маса на Соломон също от дълго време притегля вниманието на историците. За нея се загатва в история за мюсюлманското завземане на Иберийския полуостров. Управителят на Мароко – Муса Ибн Насир – бил главнокомандващ на завоевателните войски и заповядал на един от берберските си васали Тарик Ибн Зияд да води нападението. Още преди Ибн Саир да прекоси Гибралтарския пролив, Тарик съумява да победи Родерик – краля на вестготите – и да завладее столицата Толедо. Точно там се счита, че Тарик е разкрил златна маса, която е взета от храма на Соломон.
Когато Ибн Насир дошъл в Толедо, чул за масата и я поискал да я вземе, с цел да я подари на халифа на Дамаск. Масата била взета от Тарик, което евентуално го е ядосало доста и той счупил един от краката и го сменил с подправен. Тарик знаел, че Ибн Насир не бил човек на културата и нямало да забележи подмяната, само че халифът на Дамаск щял да разбере незабавно. Точно това се и случило. Когато халифът запитал за какво кракът е подправен, Ибн Насир споделил, че е разкрил масата в това положение, само че по това време Тарик също бил в Дамаск и носел със себе си същинския крайник като доказателство, че той е първият собственик на златната маса. Тарик бил заплатен, а Ибн Насир – осъден. Масата била арестувана от халифа на Дамаск, само че с течение на времето изчезнала от историята.
Изчезването на съкровищата на цар Соломон
През 589 година прочие н.е. вавилонците, под командването на Навуходоносор II, обсадили Йерусалим. В последна сметка градът бил опустошен дружно с храма на цар Соломон. Това е и интервалът, в който изчезват съкровищата му, които по този начин и не излизат на бял свят.
Барелеф във френската катедрала в Ош. Wikipedia Според един еврейски етюд някои от съкровищата са скрити на няколко разнообразни места из Израел и Вавилон, а други са предадени на ангелите Шамсиел, Михаил, Гавраил и евентуално Сариел.
Археолозите и историците не знаят дали Кивотът на завета е откраднат, опустошен или прикрит. Дори не е ясно съществувал ли е въобще. Но търсенето продължава.
Ancient Origins




