Грижата за психичното здраве и реформите: Водещи специалисти участваха на форум в София
Над 300 психиатри от цяла Европа бяха посетители на София, с цел да вземат участие в един от най-престижните конгреси в психиатрията - този на Европейската мрежа за психично-здравни услуги. България е хазаин за повторно, 25 години след първата конференция, като уредници бяха Глобална самодейност в психиатрията и Националният център за публично здраве и разбори. Пред нашата камера приказват две от легендите в психиатрията.
Това е едно от най-големите събития в психиатрията. Конференцията на Европейската мрежа за оценка на психично-здравните услуги. Реномиран клуб от откриватели, практици, психиатри, психично-здравни експерти, хора с голям опит. Обединени в платформа за теоретичен продан на най-хубавите практики в психиатрията. Която в този момент слага въпроса - по какъв начин би трябвало да се премисли психологичното здраве във времена на толкоз промени.
Проф. Норман Сарториус : „ Заболяванията се трансформират. Променят формата си, тъй като и ние се променяме. Днес приказваш на език, който татко ти или майка ти ще намерят за доста необикновен. Начинът, по който хората показват своите мисли, се промени. И би трябвало да научим новия език. Но би трябвало да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те към момента са такива, каквито са били преди 100 години. “
Проф. Норман Сарториус е същинска легенда в психиатрията. За своите 90 години е доста надалеч от умората непрестанно да търси нови подходи в крайник с измененията, които постанова времето.
Проф. Норман Сарториус: „ Мисля, че един от целите в този момент е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психологично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е доста огромно. Ходят на работа, гледат децата си и би трябвало да се грижат и за болните. Те нямат никаква отбрана и помощ. И страдат толкоз доста. Трябва да помислим какво можем да създадем за тях. “
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в доста страни в Европа услугите за хора с психологични проблеми не са задоволителни и качествени. А цифрите са ясни - всяка година един от четирима има някакъв психологичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психологичен проблем в фамилията си. И с цел да се оправим, ни е нужна качествена и налична грижа. Която не на всички места в Европа е обезпечена. Затова се обединихме и всяка година събираме експертите в тази област. “
Проф. сър Греъм Торникрофт е дълготраен ръководител на Кралския лицей по психиатрия и неговите думи постоянно приковават най-голямо внимание. И диагнозата му за нашата реалност е безусловно точна.
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ Подобно на множеството източноевропейски страни, тук лечебните заведения са прекомерно надалеч от хората, няма задоволително услуги в общността, няма незабавни спешни услуги. А в тези огромни психиатрични лечебни заведения от време на време хората остават с години, може би даже десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, с цел да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, контузии, ветерани, ранени. Нямам подобен опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лекуването е същото. И по този начин опитът, който имам, е съответстващ за хора от други страни. “
Проф. Норман Сарториус : „ Продължителността на живота се усили и в този момент постоянно психологичното заболяване не е единственото. Диабет или сърдечносъдово заболяване. 70% от хората след 50 години имат още едно заболяване. Трябва да мислим по какъв начин да се оправяме с това. “
Проф. Сарториус е създател и първи шеф на отдела за психологично здраве в СЗО. Една от най-важните му задачи.
Проф. Норман Сарториус : „ Проблемите с психологичното здраве са измежду главните и най-важни публични здравни проблеми в света. А като цяло, в международен мащаб, услугите за психологично здраве са доста недофинансирани. А би трябвало да си признаем, че грижата за болния е доста значима. Затова е значимо да забележим по какъв начин можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат направлявани по какъв начин да се грижат за психологично болния или дементния. Просто би трябвало да променим метода, по който подхождаме към хората. “
Причината хората да не търсят навременно психиатрично лекуване значително се дефинира от невъзможността те да намерят качествена грижа. Страхуват се къде ще попаднат, при какви условия, какво ще е отношението към тях. Но страхът стои и от другата страна. Страхът на обществото, който изолира, ражда стигма и убива.
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ И би трябвало да лекуваме тези настройки в популацията, като обясняваме: психиатричното лекуване може да е също толкоз положително, колкото лекуването на диабет, високо кръвно или болежка в тазобедрената става. Психиатричното страдалчество е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше доста съществено депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възвърне и като здравна сестра работи още 20 години. Това би трябвало да е посланието ни и към държавното управление, към министъра на опазването на здравето, към финансовия министър – би трябвало да влагат в психологичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за стопанската система. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят? “
Посланието е ясно, предадено и признато. Заедно с вярата, че сходен конгрес ще даде задоволително сила за промени.
Това е едно от най-големите събития в психиатрията. Конференцията на Европейската мрежа за оценка на психично-здравните услуги. Реномиран клуб от откриватели, практици, психиатри, психично-здравни експерти, хора с голям опит. Обединени в платформа за теоретичен продан на най-хубавите практики в психиатрията. Която в този момент слага въпроса - по какъв начин би трябвало да се премисли психологичното здраве във времена на толкоз промени.
Проф. Норман Сарториус : „ Заболяванията се трансформират. Променят формата си, тъй като и ние се променяме. Днес приказваш на език, който татко ти или майка ти ще намерят за доста необикновен. Начинът, по който хората показват своите мисли, се промени. И би трябвало да научим новия език. Но би трябвало да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те към момента са такива, каквито са били преди 100 години. “
Проф. Норман Сарториус е същинска легенда в психиатрията. За своите 90 години е доста надалеч от умората непрестанно да търси нови подходи в крайник с измененията, които постанова времето.
Проф. Норман Сарториус: „ Мисля, че един от целите в този момент е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психологично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е доста огромно. Ходят на работа, гледат децата си и би трябвало да се грижат и за болните. Те нямат никаква отбрана и помощ. И страдат толкоз доста. Трябва да помислим какво можем да създадем за тях. “
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в доста страни в Европа услугите за хора с психологични проблеми не са задоволителни и качествени. А цифрите са ясни - всяка година един от четирима има някакъв психологичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психологичен проблем в фамилията си. И с цел да се оправим, ни е нужна качествена и налична грижа. Която не на всички места в Европа е обезпечена. Затова се обединихме и всяка година събираме експертите в тази област. “
Проф. сър Греъм Торникрофт е дълготраен ръководител на Кралския лицей по психиатрия и неговите думи постоянно приковават най-голямо внимание. И диагнозата му за нашата реалност е безусловно точна.
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ Подобно на множеството източноевропейски страни, тук лечебните заведения са прекомерно надалеч от хората, няма задоволително услуги в общността, няма незабавни спешни услуги. А в тези огромни психиатрични лечебни заведения от време на време хората остават с години, може би даже десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, с цел да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, контузии, ветерани, ранени. Нямам подобен опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лекуването е същото. И по този начин опитът, който имам, е съответстващ за хора от други страни. “
Проф. Норман Сарториус : „ Продължителността на живота се усили и в този момент постоянно психологичното заболяване не е единственото. Диабет или сърдечносъдово заболяване. 70% от хората след 50 години имат още едно заболяване. Трябва да мислим по какъв начин да се оправяме с това. “
Проф. Сарториус е създател и първи шеф на отдела за психологично здраве в СЗО. Една от най-важните му задачи.
Проф. Норман Сарториус : „ Проблемите с психологичното здраве са измежду главните и най-важни публични здравни проблеми в света. А като цяло, в международен мащаб, услугите за психологично здраве са доста недофинансирани. А би трябвало да си признаем, че грижата за болния е доста значима. Затова е значимо да забележим по какъв начин можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат направлявани по какъв начин да се грижат за психологично болния или дементния. Просто би трябвало да променим метода, по който подхождаме към хората. “
Причината хората да не търсят навременно психиатрично лекуване значително се дефинира от невъзможността те да намерят качествена грижа. Страхуват се къде ще попаднат, при какви условия, какво ще е отношението към тях. Но страхът стои и от другата страна. Страхът на обществото, който изолира, ражда стигма и убива.
Проф. сър Греъм Торникрофт : „ И би трябвало да лекуваме тези настройки в популацията, като обясняваме: психиатричното лекуване може да е също толкоз положително, колкото лекуването на диабет, високо кръвно или болежка в тазобедрената става. Психиатричното страдалчество е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше доста съществено депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възвърне и като здравна сестра работи още 20 години. Това би трябвало да е посланието ни и към държавното управление, към министъра на опазването на здравето, към финансовия министър – би трябвало да влагат в психологичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за стопанската система. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят? “
Посланието е ясно, предадено и признато. Заедно с вярата, че сходен конгрес ще даде задоволително сила за промени.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ