В еуфорията на финансовите пазари, където обемът е цар, а

В еуфорията на финансовите пазари, където размерът е цар, а волатилността е кралица, малко на брой обръщат внимание на водопроводната система, която държи всичко това да не се разпадне. Пазарът на варианти в Съединени американски щати се насочва към своята шеста поредна година на рекордни размери, обработвайки над 70 милиона договора на ден в пикови интервали. Но зад този успех на ликвидността се крие систематичен риск, който кара ветерани като Крейг Донахю, основен изпълнителен шеф на Cboe Global Markets, да спят неспокойно. Проблемът не е в цените на активите, а в „ риска от централизация “ при клиринга. Всяка една договорка с листвани варианти в Съединени американски щати минава през The Options Clearing Corp. (OCC) – централният контрагент, който подсигурява, че продавачът ще заплати, а купувачът ще получи. Но OCC не работи непосредствено с всеки трейдър; тя разчита на своите членове-клиринг къщи. И тъкмо тук фунията се стеснява рисково.Разкрива се дисбаланс, който би предиздвикал всеки рисков управител да потрепери. От десетки членове на OCC, единствено петте най-големи са внесли съвсем половината от фонда за гарантиране при несъблюдение (default fund) през второто тримесечие на 2025 година. Пазарните участници намерено показват три имена – Bank of America, Goldman Sachs Group и ABN Amro Bank – като носещите колони на тази структура. Те обработват позициите на маркет мейкърите, които стоят от другата страна на съвсем всяка договорка. Това основава обстановка, в която, в случай че една от тези банки се препъне, резултатът няма да бъде просто корпоративен банкрут, а систематичен потрес за целия деривативен пазар. Донахю, който носи белезите от банкрута на MF Global през 2011 година, предизвестява, че рискът от срив на огромна клиринг банка е малко евентуален, само че изцяло вероятен сюжет, който историята към този момент е виждала.Историческият и регулаторен подтекст в Съединени американски щати в допълнение усложнява задачата. Системата страда от „ регулаторна кръпка “ – банките се регистрират пред Федералния запас, брокерите са под шапката на Securities and Exchange Commission (SEC), а фючърсите са територия на Commodity Futures Trading Commission (CFTC). Тази фрагментация пречи на ефикасното „ кръстосано маржиране “ (cross-margining). На доктрина, в случай че един трейдър има дълга позиция във фючърси на S&P 500 и къса позиция в варианти върху същия показател, рисковете се обезвреждат. На процедура обаче, единствено шепа брокери могат да предложат финансови облекчения за такава тактика, тъй като финансовите условия на самите банки постоянно третират тези позиции настрана. Андрей Болкович, изпълнителен шеф на OCC, признава, че промишлеността обезверено желае смяна в този режим, с цел да се отпуши потенциалът.Пазара сега се движи от два вектора – лакомия за скорост и боязън от потенциал. Експлозията на вариантите с нулев ден до експирация (0DTE) и упоритостите за търговия 24/7 слагат невиждан стрес върху системите за ръководство на риска. Банките, осъзнавайки своята незаменима роля и възходящия риск, стартират да подвигат цената на „ входа “. Bank of America към този момент е нараснала таксите за клиринг за клиенти от 2-3 цента на 4 цента на договор. Това е типичен пазарен сигнал за недостиг на инфраструктура. В отговор, някои маркет мейкъри стартират да се „ само-клирират “, ставайки директни членове на OCC. Това обаче основава нов риск, защото маркет мейкърите обичайно са по-слабо капитализирани от огромните банки.Интерпретацията на тези процеси сочи към неизбежна промяна на модела за ръководство на риска. OCC към този момент предлага смяна в метода, по който пресмята вноските във фонда за несъблюдение, който възлиза на 20 милиарда $. Текущата система, основана на 5% пазарно придвижване, наподобява архаична в ерата на алгоритмичната търговия. Новата метрика цели да симулира сюжет вид „ сривът от 1987 година “, когато Dow Jones потъна с 22.6% за един ден. Това е самопризнание, че „ черните лебеди “ към този момент не са изключение, а част от стрес-теста.В умозаключение, концентрацията на риск в американската клиринг система е цената, която пазарът заплаща за своята успеваемост и мащаб. Докато трейдърите се радват на ликвидност и тесни спредове, инфраструктурата стене под тежестта на трилиони долари ноционална стойност, уравновесени върху върха на иглата на три институции. Както Крейг Донахю метафорично отбелязва, пазарът се нуждае от „ вълшебна пръчица “, която да сътвори повече конкуренция и диверсификация в клиринга. Докато това се случи, вложителите би трябвало да помнят, че в комплексните системи най-големият риск постоянно не е в актива, който купуваш, а в контрагента, който подсигурява, че договорката въобще съществува.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.