Ето кой ще бъде засегнат от спирането на руския газ
В Европейски Съюз имат опасения, че цената на природния газ през идната зима ще се увеличи, откакто завърши контракта за пренос на съветския газ през Украйна, написа Investor, като цитира документ, оповестен в Politico. В него се споделя, че от 1 януари 2025 година Европа ще загуби 5% от своя импорт на газ. Ако това съвпадне с дълготрайно захлаждане, може да се стигне до " най-лошия сюжет " за газовия пазар.
Според този документ най-засегнати ще бъдат Австрия, Унгария и Словакия. И трите страни са измежду сложните за увещание, че Киев се нуждае от поддръжка, откакто Русия нахлу в страната през февруари 2022 година. Унгария месеци наред блокираше дълготрайна финансова помощ за Украйна, а преди дни публично заяви, че ще изпрати 18 млн. евро воена помощ за Чад, вместо да ги преведе във фонда за сигурност на Украйна.
Варианти за доставки на газ при това състояние остават Германия (през " Ямал " ) и България (през " Турски поток " ). Но Берлин наложи спомагателни такси върху износа на газ, акцентирайки че това е за да насърчи фирмите от Източна Европа да търсят алтернатви. Подобна такса беше въвела и България, само че я анулира, откакто Будапеща заплаши страната, че ще блокира участието ѝ в Шенген.
В същото време в Министерството на енергетиката на Украйна разясняват, че обмислят разновидности за унищожаване на възбраната за експорт на природен газ, стига това да не наруши националната сигурност. В началото на пълномащабната война държавното управление забрани износа на енергоизточници.
Сега източници на Politico настояват, че прилежащите на Германия страни са поискали срещи с управляващите в Германия.ЕК пък има проект да се откаже от съветския газ напълно от 2027 година. Почт ивсички страни от общността разчитат главно на газа от Норвегия и полутечен природен газ, само че Австрия и Унгария да вземем за пример усилват доставките на съветския природен газ.
Със загубата на украинския пренос обаче транспортните разноски ще се усилят, въпреки че газовата система на Европейски Съюз през последните месеци става по-гъвкава.
От Министерството на енергетиката на Австрия разясняват пред Politico, че са изцяло наясно с идните проблеми, тъй като зависят напълно от съветските доставки, само че в това време са подхванали ограничения за отбягване на рецесия, в това число и обвързване за трупане на ресурси от газ за енергийните компании. В Словакия също търсят пътища за диверсификация, а унгарските управляващи отхвърлят коментар на запитванията на европейското издание. Неофициално проектите са да бъде купуван газ от Турция, за който не е доста ясно какъв е произходът му.
Украйна и Русия подписаха договор за пренос на газ през декември 2019 година. Тогава Москва вярваше, че след края му през 2024 година, ще разполага с задоволително обиколни пътища - " Северен поток 2 ", както и " Турски поток ". След началото на войната в Украйна съветските военни окупираха елементи от територията на страната, в които са ситуирани входно-източните точки на украинската газопреносна мрежа. В резултат Киев отхвърли преноса през зони, в които няма надзор и предложи увеличение на преноса през другите точки, което пък беше отказано от Москва.
Така преносът на съветския газ е едвам към 40 млн. куб. метра дневно, по отношение на контрактуваните 109 млн. куб. метра. Още от предишното лято Украйна заяви, че договорът няма да бъде удължен и преносът продължава само поради уговорката им към съдружниците.
В момента търговията на нидерландската борса TTF се прави на равнище под 25 евро за мегаватчас и парадоксално, само че сегашните зимни доставки са по-евтини от летните.
Според този документ най-засегнати ще бъдат Австрия, Унгария и Словакия. И трите страни са измежду сложните за увещание, че Киев се нуждае от поддръжка, откакто Русия нахлу в страната през февруари 2022 година. Унгария месеци наред блокираше дълготрайна финансова помощ за Украйна, а преди дни публично заяви, че ще изпрати 18 млн. евро воена помощ за Чад, вместо да ги преведе във фонда за сигурност на Украйна.
Варианти за доставки на газ при това състояние остават Германия (през " Ямал " ) и България (през " Турски поток " ). Но Берлин наложи спомагателни такси върху износа на газ, акцентирайки че това е за да насърчи фирмите от Източна Европа да търсят алтернатви. Подобна такса беше въвела и България, само че я анулира, откакто Будапеща заплаши страната, че ще блокира участието ѝ в Шенген.
В същото време в Министерството на енергетиката на Украйна разясняват, че обмислят разновидности за унищожаване на възбраната за експорт на природен газ, стига това да не наруши националната сигурност. В началото на пълномащабната война държавното управление забрани износа на енергоизточници.
Сега източници на Politico настояват, че прилежащите на Германия страни са поискали срещи с управляващите в Германия.ЕК пък има проект да се откаже от съветския газ напълно от 2027 година. Почт ивсички страни от общността разчитат главно на газа от Норвегия и полутечен природен газ, само че Австрия и Унгария да вземем за пример усилват доставките на съветския природен газ.
Със загубата на украинския пренос обаче транспортните разноски ще се усилят, въпреки че газовата система на Европейски Съюз през последните месеци става по-гъвкава.
От Министерството на енергетиката на Австрия разясняват пред Politico, че са изцяло наясно с идните проблеми, тъй като зависят напълно от съветските доставки, само че в това време са подхванали ограничения за отбягване на рецесия, в това число и обвързване за трупане на ресурси от газ за енергийните компании. В Словакия също търсят пътища за диверсификация, а унгарските управляващи отхвърлят коментар на запитванията на европейското издание. Неофициално проектите са да бъде купуван газ от Турция, за който не е доста ясно какъв е произходът му.
Украйна и Русия подписаха договор за пренос на газ през декември 2019 година. Тогава Москва вярваше, че след края му през 2024 година, ще разполага с задоволително обиколни пътища - " Северен поток 2 ", както и " Турски поток ". След началото на войната в Украйна съветските военни окупираха елементи от територията на страната, в които са ситуирани входно-източните точки на украинската газопреносна мрежа. В резултат Киев отхвърли преноса през зони, в които няма надзор и предложи увеличение на преноса през другите точки, което пък беше отказано от Москва.
Така преносът на съветския газ е едвам към 40 млн. куб. метра дневно, по отношение на контрактуваните 109 млн. куб. метра. Още от предишното лято Украйна заяви, че договорът няма да бъде удължен и преносът продължава само поради уговорката им към съдружниците.
В момента търговията на нидерландската борса TTF се прави на равнище под 25 евро за мегаватчас и парадоксално, само че сегашните зимни доставки са по-евтини от летните.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




