Всички обичат еврото? Да, но не съвсем
В Европейски Съюз има 27 страни, а в Еврозоната - единствено 19. Еврото не са въвели България, Дания, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. На невисок старт в „ чакалнята на еврозоната “ в очакване да заменят националните си валути с единната европейска са Хърватия и нашата страна. Загреб ще одобри еврото от 1 януари 2023 година, нищо че Хърватия бе последната страна, която се причисли към Европейския съюз, а България гони цел 1 януари 2024 г, само че към момента текат разногласия дали и въпреки всичко по кое време.
Има и страни, които си поседяха в чакалнята много време. Като да вземем за пример Литва - 10 години, и Естония - шест и половина години, само че в последна сметка вкараха еврото. А има и трета категория, които са приели да са членки на Общността, само че изрично са оповестили, че няма да работят с евро, а с националните си валути.
Опърничавата Дания
В историята на Европейски Съюз Дания е единственото към този момент изключение от всеобщото предписание, че членовете на Общността рано или късно одобряват единната европейска валута. Тя влезе в Европейски Съюз през далечната 1973 година, само че уреди специфична уговорка в контракта си за безучастие в еврозоната и продължи да оперира с датската крона. Формално обаче, по документи, Копенхаген се води в чакалнята на еврото към този момент 23 години, макар че няма никакво желание да излезе оттова.
Причината датчаните да запазят кроната е тяхното разбиране, че с въвеждането на еврото страната им рискува националната си самостоятелност във връзка с паричната политика. Тази самостоятелност е противоречива, защото, въпреки и отвън еврозоната, Дания единствено теоретично може да дефинира личната си парична политика.
Датската крона бе с закрепен курс към немската марка от 1982 година След като марката бе сменена от еврото, Датската централна банка се причисли към Европейския валутен механизъм (ERM II) или така наречен чакалня на еврозоната. Тази система обвързва Дания с политиката на еврото, само че без да й разрешава какъвто и да било надзор върху вземането на решения за тази политика.
Тъй като страната е част от чакалнята на еврозоната, Датската централна банка е принудена да следва строги политики за поддържане на обменния курс на датската крона към еврото. А паричните политики, които Дания ползва, значително се диктуват от еврозоната.
Подобно на българския лев, датската валута е с закрепен курс към еврото. 1 евро се равнява на 7,460 датски крони, а всяко отклоняване с под или над 2,25% води до интервенция на Датската централна банка.
За да се промени обстановката с отричането на еврото, датското държавно управление би трябвало да направи специфичен референдум за въвеждане на еврото. И такива са правени нееднократно. Последният е от 2000 година, когато огромна част датчани още веднъж споделиха „ не “ на валутата.
Същата беше обстановката и с Англия. По време на целия си 47-годишен престой в Европейски Съюз тя по този начин и не пожела да вкара еврото.
Сделката на Виктор Орбан
Премиерът на Унгария Виктор Орбан е безжалостен съперник на единната европейска валута. Още през 2018 година той съобщи, че „ страната би трябвало да бъде внимателна и да бъде отворена и към други елементи на света “. И, общо взето, позицията на унгарските държавни управления е била постоянно такава, само че не толкоз дипломатично казана. В последната година обаче Унгария претърпява доста катаклизми. Унгарският форинт се срутва, а с това затъва и цялата стопанска система. И това е най-малкият проблем. Унгария е напът да остане без финансиране от Европейски Съюз на стойност 37 милиарда евро поради проблеми с върховенството на закона. Точно в този миг унгарският финансов министър даде поръчка, че страната може да изиска да се причисли към чакалнята на еврозоната тази или идната година, само че единствено в случай че успее да реализира договорка до края на годината за деблокиране на средствата от Европейски Съюз.
Румъния отсрочва за четвърти път
Румъния ще отсрочи прекосяването към еврото за 2029 година, публично заяви Националната банка.
Първоначално Румъния, която влезе в Европейски Съюз дружно с България през 2007 година, си сложи за цел приемане на еврото през 2014 година, само че срокът бе преразглеждан няколко пъти. Влизането в еврозоната беше отсрочено за 2019 година, след това за 2024 година, а в този момент очевидно ще има още едно отсрочване с 5 години.
Румъния имаше " ярък интервал " сред 2015 и 2017 година, когато можеше да кандидатства за присъединение към подготвителния механизъм ERM II на еврозоната и отговаряше на всички критерии за номинална конвергенция, избрани в Договора от Маастрихт. За страдание, в момента съседката ни не дава отговор на всички критерии, което бе ясно казано и от Европейска комисия.
Бъдещето остава неразбираемо. В програмата за конвергенция за интервала 2022-2025 година, призната от държавното управление и изпратена на Европейската комисия, не се показва съответна дата за въвеждане на общата европейска валута.
Има и страни, които си поседяха в чакалнята много време. Като да вземем за пример Литва - 10 години, и Естония - шест и половина години, само че в последна сметка вкараха еврото. А има и трета категория, които са приели да са членки на Общността, само че изрично са оповестили, че няма да работят с евро, а с националните си валути.
Опърничавата Дания
В историята на Европейски Съюз Дания е единственото към този момент изключение от всеобщото предписание, че членовете на Общността рано или късно одобряват единната европейска валута. Тя влезе в Европейски Съюз през далечната 1973 година, само че уреди специфична уговорка в контракта си за безучастие в еврозоната и продължи да оперира с датската крона. Формално обаче, по документи, Копенхаген се води в чакалнята на еврото към този момент 23 години, макар че няма никакво желание да излезе оттова.
Причината датчаните да запазят кроната е тяхното разбиране, че с въвеждането на еврото страната им рискува националната си самостоятелност във връзка с паричната политика. Тази самостоятелност е противоречива, защото, въпреки и отвън еврозоната, Дания единствено теоретично може да дефинира личната си парична политика.
Датската крона бе с закрепен курс към немската марка от 1982 година След като марката бе сменена от еврото, Датската централна банка се причисли към Европейския валутен механизъм (ERM II) или така наречен чакалня на еврозоната. Тази система обвързва Дания с политиката на еврото, само че без да й разрешава какъвто и да било надзор върху вземането на решения за тази политика.
Тъй като страната е част от чакалнята на еврозоната, Датската централна банка е принудена да следва строги политики за поддържане на обменния курс на датската крона към еврото. А паричните политики, които Дания ползва, значително се диктуват от еврозоната.
Подобно на българския лев, датската валута е с закрепен курс към еврото. 1 евро се равнява на 7,460 датски крони, а всяко отклоняване с под или над 2,25% води до интервенция на Датската централна банка.
За да се промени обстановката с отричането на еврото, датското държавно управление би трябвало да направи специфичен референдум за въвеждане на еврото. И такива са правени нееднократно. Последният е от 2000 година, когато огромна част датчани още веднъж споделиха „ не “ на валутата.
Същата беше обстановката и с Англия. По време на целия си 47-годишен престой в Европейски Съюз тя по този начин и не пожела да вкара еврото.
Сделката на Виктор Орбан
Премиерът на Унгария Виктор Орбан е безжалостен съперник на единната европейска валута. Още през 2018 година той съобщи, че „ страната би трябвало да бъде внимателна и да бъде отворена и към други елементи на света “. И, общо взето, позицията на унгарските държавни управления е била постоянно такава, само че не толкоз дипломатично казана. В последната година обаче Унгария претърпява доста катаклизми. Унгарският форинт се срутва, а с това затъва и цялата стопанска система. И това е най-малкият проблем. Унгария е напът да остане без финансиране от Европейски Съюз на стойност 37 милиарда евро поради проблеми с върховенството на закона. Точно в този миг унгарският финансов министър даде поръчка, че страната може да изиска да се причисли към чакалнята на еврозоната тази или идната година, само че единствено в случай че успее да реализира договорка до края на годината за деблокиране на средствата от Европейски Съюз.
Румъния отсрочва за четвърти път
Румъния ще отсрочи прекосяването към еврото за 2029 година, публично заяви Националната банка.
Първоначално Румъния, която влезе в Европейски Съюз дружно с България през 2007 година, си сложи за цел приемане на еврото през 2014 година, само че срокът бе преразглеждан няколко пъти. Влизането в еврозоната беше отсрочено за 2019 година, след това за 2024 година, а в този момент очевидно ще има още едно отсрочване с 5 години.
Румъния имаше " ярък интервал " сред 2015 и 2017 година, когато можеше да кандидатства за присъединение към подготвителния механизъм ERM II на еврозоната и отговаряше на всички критерии за номинална конвергенция, избрани в Договора от Маастрихт. За страдание, в момента съседката ни не дава отговор на всички критерии, което бе ясно казано и от Европейска комисия.
Бъдещето остава неразбираемо. В програмата за конвергенция за интервала 2022-2025 година, призната от държавното управление и изпратена на Европейската комисия, не се показва съответна дата за въвеждане на общата европейска валута.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ