В ерата на бързи срещи, шумни компании и вечен недостиг

В ерата на бързи срещи, шумни компании и безконечен дефицит на време, има хора, които като че ли живеят в различен темп. Те не се гонят да бъдат на всички места, не се впечатляват от най-новото „ би трябвало да имаш “, нито се стремят да запълнят календара си с звук и събития. Това са старите души – хора, които носят в себе си мъдрост, дълбочина и един необикновен вътрешен мир.

 
Хубавото да си остаряла душа
Мъдрост и вътрешен глас – остарялата душа не се втурва да реагира на всяка обстановка, а се стопира, вглежда се по-дълбоко и постоянно вижда смисъла там, където другите виждат просто проблем. Тя е оня другар, който ще ти даде най-спокойния, само че и най-точния съвет.

Спокойствие – вместо да търси шумна компания, остарялата душа ще избра разходка в парка, вечер с книга или чаша чай вкъщи. Тя обича съзнателния темп, в който има време за мирис и приятност от дребните неща.

Истински връзки – старите души рядко губят време в празни диалози. Те търсят хора, с които могат да споделят фантазии, страхове, метафизичен въпроси – тези другарства, които остават вечно.

Творческа и прочувствена дълбочина – постоянно се показват посредством писане, изобразяване, музика или просто посредством метода, по който описват истории. Те виждат хубост в детайла – в листо, което пада, или в инцидентна усмивка на чужд.

Силна емпатия – остарялата душа постоянно ще те изслуша и ще усети по какъв начин се чувстваш, даже да не си споделил и дума. За нея непознатата болежка не е непозната, а насладата на другия е същински мотив за благополучие.

Вътрешна резистентност – въпреки от време на време да наподобяват нежни, тези хора имат изненадваща мощ. Те знаят, че всичко в живота е част от по-дълъг път и умеят да одобряват компликациите с самообладание и религия.