Защо имаме чувството, че джаджите ни подслушват?
В епохата на цифровите технологии доста от нас са се сблъсквали с едно плашещо чувство: преди малко сме обсъждали нов модел смарт телефон с другар, а няколко минути по-късно в обществената мрежа се появява реклама на същото това устройство, или пък сме възнамерявали отмора, говорейки за екзотични страни, и внезапно браузърът стартира да демонстрира реклами на туристически организации с горещи екскурзии до тези места. Нищо чудно да се зачудите: „ Подслушва ли ме телефонът ми? “.
Произход на подозрението
Това постоянно срещано неправилно разбиране има доста разумна основа. Мозъците ни са устроени по този начин, че непрекъснато да търсят модели и връзки сред събитията, даже когато те не съществуват в реалност. Психолозите назовават това когнитивно деформиране и то играе значима роля във образуването на усещането ни за света. Когато видим съвпадане сред неотдавнашен диалог и появила се реклама, мозъкът ни незабавно прави връзка сред тях, пренебрегвайки хилядите други реклами, които нямат нищо общо с нашите диалози.
Освен това има редица действителни събития и фактори, които ускоряват съмненията на потребителите по отношение на неприкосновеността на персоналния живот:
Целенасочена (таргетирана) реклама: Много консуматори оповестяват, че са виждали реклами, свързани с тематиките на последните им диалози, макар че не са търсили тази информация онлайн. Например, разискването на нова джаджа с другар може да докара до реклами на този артикул в обществените мрежи, което основава усещане за подслушване. Изтичане на информация и кавги, свързани с неприкосновеността на персоналния живот: Редица необятно известни произшествия ускориха съмненията на обществеността. Скандалът с Фейсбук и Cambridge Analytica през 2018 година, обвързван с нелегално потребление на потребителски данни за политически цели, накара мнозина да слагат под въпрос метода, по който фирмите обработват персонална информация. Разкритията на Едуард Сноудън през 2013 година за всеобщото наблюдаване от страна на разследващите служби също доста подкопаха доверието в софтуерните компании. Цифрови асистенти: Гласовите асистенти като Siri, Alexa и Гугъл Assistant от време на време се задействаха без експлицитна команда от потребителя, което създаваше усещане за непрекъснато подслушване. Имало е случаи, в които записи на диалози са били записвани на фирмени сървъри и даже прослушвани от чиновници за възстановяване на системите. Технически неизправности: Имало е случаи, в които интелигентни високоговорители или смарт телефони по простъпка са започвали да записват диалози и са ги изпращали на контактите на потребителя. Въпреки че това са били изолирани случаи, те усилват общата параноя. Недоверие към корпорациите: Нарастващото осъзнаване на цената на персоналните данни и честите вести за злоупотреби от страна на огромни софтуерни компании доведоха до общо съмнение и съмнение към техните практики за обработка на данни.Основни фактори, които основават илюзията за подслушване
1. Законът за огромните цифри
Представете си, че хвърляте монета 1000 пъти. Вероятността да хвърлите 10 следващи ези/тура е извънредно дребна, само че в случай че хвърляте монетата задоволително дълго, рано или късно това ще се случи. Така работи и нашето взаимоотношение с рекламата. Всеки ден виждаме стотици, в случай че не и хиляди реклами. При този размер неизбежно ще има припокривания с тематиките на последните ни диалози.
2. Селективно внимание
Мозъците ни са склонни да обръщат внимание на необикновени събития и да подценяват елементарните. Когато забележим реклама, която не е обвързвана с нашите диалози (а това е голямото болшинство от времето), ние просто я пренебрегваме, само че когато се появи реклама, която по някакъв метод резонира с скорошен диалог, ние незабавно се фокусираме върху съвпадението, като преувеличаваме смисъла му.
3. Преувеличаване
Често преувеличаваме степента на подобие сред нашия диалог и рекламата, която сме видели. Например, в случай че сме обсъждали смарт телефони като цяло и по-късно сме видели реклама на съответен модел, може да я възприемем като тъкмо съвпадане, до момента в който в действителност рекламата е напълно повърхностна.
4. Ефективност на логаритмите
Съвременните логаритми за таргетиране са толкоз точни, че могат да плануват ползите ни даже без подслушване. Те проучват големи количества данни за нашето онлайн държание и могат да вършат изненадващо точни прогнози за нашите желания и потребности.
Истинските механизми за персонализиране на рекламите
Основната причина, заради която считаме, че джаджите ни подслушват се крие в невероятната успеваемост на актуалните логаритми за таргетиране и разбор на данни. Компании като Гугъл, Фейсбук и Amazon разполагат с големи количества информация за нашите желания, привички и онлайн държание. Не е належащо да подслушват диалозите ни, тъй като към този момент знаят задоволително за нас, с цел да плануват ползите и потребностите ни.
Ето някои от техниките, употребявани за персонализиране на рекламите:
Анализиране на историята на поръчките за търсене Проследяване на посетени уебсайтове Проучване на интензивността в обществените мрежи Използване на данни за геолокация Записване на покупки от онлайн магазини Анализиране на конфигурираните приложения и тяхното потреблениеТези данни се обработват благодарение на усъвършенствани логаритми за машинно образование, които могат да разпознават скрити модели и зависимости. Например, в случай че неотдавна сте търсили информация за нови смарт телефони, посещавали сте уеб сайтове за софтуерни ревюта и сте се абонирали за софтуерни блогове в обществените мрежи, системата може да заключи, че се интересувате от закупуване на ново устройство и това ще се случи доста преди да обсъдите тематиката с приятелите си.
Освен това логаритмите вземат поради освен персоналните ви данни, само че и информацията за милиони други консуматори. Ако хора със сходни ползи и демографски характерности постоянно се интересуват от даден артикул, системата може да допусна, че и вие ще се интересувате от него.
Защо подслушването е механически допустимо, само че на практика неосъществимо
Важно е да се осъзнае, че подслушването посредством микрофоните на устройствата е механически допустимо. На процедура то е извънредно неефективно и рисковано за фирмите по няколко аргументи:
Технически компликации: Постоянната обработка на аудиопотока изисква голяма изчислителна мощ и доста понижава живота на батерията на устройството. Освен това качеството на различаване на речта в шумна среда оставя доста да се желае. Правни опасности: Незаконното потребление на микрофони за събиране на данни може да докара до големи санкции и увреждане на репутацията. В множеството страни има строги закони за отбрана на персоналните данни, чието нарушение може да има съществени последствия. Икономическа непрактичност: Съществуващите способи за събиране и разбор на данни са доста по-ефективни и по-евтини от хипотетичното подслушване. За фирмите просто няма смисъл да поемат този риск, когато към този момент разполагат с голямо количество законно получена информация за потребителите.Въпреки необятното разпространяване на убеждението за подслушване, има редица основателни аргументи, заради които то не може да бъде допустимо:
Обем на данните: Постоянното записване и култивиране на аудио от всички устройства изисква невъобразими размери за предпазване на данни и изчислителна мощност. Това би се изразило в увеличение на интернет трафика и бързото изтощение на батериите на устройствата. Несъвършена технология за различаване на тирада: Настоящите логаритми към момента надалеч не са съвършени в разбирането на подтекста и нюансите на човешката тирада, изключително в шумна среда или при съществуване на акцент. Липса на доказателства: Въпреки многочислените изследвания и проби, никой не е съумял да даде безапелационни доказателства за всеобщо подслушване посредством смарт телефони или други устройства. Рискове за репутацията: Разкриването на сходни практики би нанесло непоправими вреди на репутацията на дадена компания и евентуално би довело до нейния провал. Никоя огромна софтуерна компания не би поела подобен риск. Правни ограничавания: В доста страни има строги закони за отбрана на персоналните данни, които вършат всеобщото подслушване нелегално. Икономическа нецелесъобразност: Съществуващите способи за събиране и анализиране на потребителски данни са толкоз ефикасни, че не е належащо да се прибягва до рискови и ресурсоемки способи като подслушването.Как да отбраните поверителността си
Въпреки, че нашите джаджи не ни подслушват, значимо е да се съобразяваме с цифровата хигиена и поверителността. Ето няколко съвета, които ще ви оказват помощ да запазите неприкосновеността на персоналния си живот:
Редовно проверявайте настройките за дискретност на устройствата и приложенията си. Използвайте VPN услуга за отбрана на интернет трафика си. Ограничете достъпа на приложенията до данните ви. Изчиствайте от време на време историята на търсенето и бисквитките си. Съобразявайте се с информацията, която споделяте онлайн.Заключение
В умозаключение, чувството, че сте подслушвани е резултат от комплицирано взаимоотношение на психически фактори и високоефективни логаритми за персонализация. Вместо да се поддавате на параноя, си коства да оценявате сериозно информацията и да разбирате по какъв начин работят актуалните технологии. Това ще ви помогне да употребявате цифровите устройства по-съзнателно и да запазите контрола върху персоналния си живот в ерата на осведомителните технологии.
